Определение № 5805 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4758/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Н. Ц.а - И. и В. Н. Ц., и двамата представлявани от адв. И. А., САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П. П." № 9, ет. 2, ап. 2, срещу определение № 5473 от 11.04.2024 година, постановено по в. ч. гр. д. № 3423 по описа за 2024 година на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Н. Ц. и В. Н. Ц. срещу определение от 08.06.2023 г., постановено в открито съдебно заседание по гр. д. № 19423/18 г. по описа на СРС, 44 състав, с което е оставено без уважение искането им да бъде привлечен като трето лице - помагач на страната на ответниците М. М. И.. Жалбоподателите счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като същото уврежда правото им по чл. 223 от ГПК в регреса срещу третото лице при неблагоприятен за тях изход от спора. Поради изложени в касационната жалба съображения молят за отмяна на атакуваното определение и за конституиране на лицето М. М. И. като трето лице – помагач в производството. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като твърди, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпрос, имащ значение за изхода на спора, по който е налице празнота в правото и липсва постановена по него съдебна практика. Формулираният от жалбоподателите въпрос е следният: Увредено ли е правото на защита на ответниците в настоящия процес и правото им на регрес срещу третото лице при неблагоприятен за ответниците изход на спора от отказа на съда да допусне привличане на трето лице помагач в процеса на страната на ответниците? Постъпил е отговор от насрещната страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „С. Н.“ № 7, представлявано от Ц. М. и А. Т., чрез Адвокатско дружество „Д. и А.“ гр. С., с рег. № *** от единния адвокатски регистър, код по БУЛСТАТ 180683484, представлявано от адвокат А. А. от САК, съдебен адрес: гр. С., ул. „И. Д.” № 34, ет. 2, с който подадената частна касационна жалба се оспорва. На първо място, считат жалбата за недопустима като депозирана срещу съдебен акт, неподлежащ на касационен контрол. В условията на евентуалност твърдят, че частната жалба е неоснователна. Пропускането на законоустановения срок за привличане на трето лице в производството на страната на ответниците преклудира тази тяхна процесуална възможност занапред. Сочат съдебна практика - определение № 58 от 4.02.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2287/2020 г., I т. о., ТК; решение № 429 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2009 г., I г. о., ГК; определение от 25.02.2003 г. на САС по ч. гр. д. № 418/2003 г., гражданска колегия, 2 с-в; определение от 14.11.2007 г. на ОС - С. по ч. гр. д. № 1102/2007 г., ГО; определение от 12.07.2007 г. на ОС - Велико Търново по в. ч. гр. д. № 620/2007 г., ГО; определение от 28.04.2010 г. на ОС - Ловеч по ч. гр. д. № 166/2010 г., ГО и мн. др. Молят депозираната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, или в условията на евентуалност – като неоснователна. Настоящият съдебен състав приема, че подадената частна касационна жалба е недопустима поради следните съображения: Видно от мотивите на ТР № 1/2013 от 9 декември 2013 год. по тълкувателно дело № 1 на ОСГТК на ВКС, при отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 218 и чл. 219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Третото лице има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага, поради което отказът на първоинстанционния съд да конституира трето лице – помагач не прегражда развитието на делото между главните страни, нито възможността да се предяви иск от или срещу това лице в отделно исково производство. Привличането на трето лице – помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. Конституирането на трето лице – помагач има за цел да обвърже третото лице – помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението /чл. 223, ал. 2 ГПК/. При недопускане на трето лице – помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по спора решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение, с което е отказано конституирането на трето лице – помагач, не е и от кръга на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие. Ето защо в т. 9 а от посоченото ТР изрично е прието, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. С оглед изложените съображения настоящата касационна инстанция приема, че депозираната от М. Н. Ц.а - И. и В. Н. Ц. частна касационна жалба срещу определение № 5473 от 11.04.2024 година, постановено по в. ч. гр. д. № 3423 по описа за 2024 година на СГС, се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане като образуваното по нея производство се прекрати. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,