Определение № 72 от 24.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 132/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от К. М. Г., чрез пълномощника й адвокат Г. В., против решение от 9.07.2013 г., поправено с решение № 277 от 7.11.2013 г., постановени по гр.д. № 549 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Шумен, с което е допуснато на основание чл.251 ГПК тълкуване на въззивното решение от 21.02.2012 г. по същото дело относно правата на съделителите в допуснатия до делба имот с идентификатор 83510.660.93.1.7, а именно: 2/3 ид.ч. за М. К. П. и 1/3 ид.ч. за К. М. Г.. Ответникът по касационната жалба М. К. П. е подал писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. Производството по тълкуване на въззивното решение в частта за определяне правата на съделителите в съсобствеността е било образувано по молба на К. Г. с довод, че „промяната на размера, с който се намалява завещателното разпореждане, съответно и на идеалната част, с която се намалява завещанието по отношение на недвижимия имот води съответно до промяна на квотите, при които следва да бъде допуснат до делба недвижимия имот”. Шуменският окръжен съд е констатирал, че с решението си от 21.02.2012 г. е постановил отмяна на решение № 607/7.7.2011 г. по гр.д.№ 3153/2008 г. на Ш. само в частта, в която е намалено завещателното разпореждане, като вместо намаление в размер на 3689.23 лв. е постановил решение, с което това завещателно разпореждане е намалено с 3476.70 лв. С отделен диспозитив е постановил, че потвърждава първоинстанционното решение в частта, в която са определени правата на съделителите в съсобствеността. Прието е, че в тази част решението на Ш., което има предвид съдебният състав на Ш., съдържа следния диспозитив относно допуснатия до делба имот: „ при квоти: 2/3 ид.ч. за М. К. П. и 1/3 ид.ч. за К. М. Г.. В този смисъл са изложените аргументите на съда в мотивите на решението на Ш. от 21.02.2012 г. по В. № 549/2011 г., в частта за определяне на правата на съделителите в съсобствеността, така следва то да се тълкува и по този начин следва да бъде изпълнено. Изложени са съображения за неоснователност на тезата на К. Г., тъй като завещателното разпореждане няма отношение към определяне съотношението на квотите в съсобствеността, поради което и измененията на намалението в размера на завещателното разпореждане също не се отразява върху това разпределение. Следователно изложеното в молбата твърдение, че намалението на завещателното разпореждане определя съотношението на квотите в съсобствеността е неправилно. Квотите в съсобствеността и съотношението между тези квоти се определят по ред определен в законовите разпоредби – чл. 29 и сл. ЗН и не зависят от намалението на завещателното разпореждане. К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „дали квотата, с която се намаля завещателното разпореждане, следва да отговаря на квотата, с която се намаля идеалната част от съсобствеността на лицето, в чиято полза е извършено завещанието, от имота, предмет на това завещание”, като счита, че следва да се даде тълкуване дали намалението на завещателното разпореждане определя съотношението на квотите в съсобствеността. Поставеният въпрос е изцяло неотносим към атакуваното решение, постановено в производство по чл.251 ГПК, в което съдът само е изяснил каква е била волята му при постановяване на влязлото в сила решение, с което са определени правата в съсобствеността. Изразеното от Шуменския окръжен съд становище по този въпрос би имало значение за делото при висящност на спора за правата при които следва да се допусне делбата, но този спор е разрешен със сила на пресъдено нещо с решението по делото от 21.02.2012 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 293/13.08.2012 г. по гр.д. № 504/2012 г., ВКС, ІІ г.о. При липса на поставен от касатора въпрос, относим към производството по тълкуване на съдебно решение по чл.251 ГПК, следва, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение от 9.07.2013 г. С оглед изхода на настоящото производство К. М. Г. следва да възстанови на М. К. М. направените по повод подадената касационна жалба разноски в размер на в размер на 90.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат А. Ш.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение