Определение № 72 от 18.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 986/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Уайн Бокс” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 295 от 31.01.2020 г. по в.т.д. № 3242/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговска колегия, петнадесети състав, с което е потвърдено решение № 758 от 19.03.2019 г. по т.д. № 365/2018 г. на Софийски градски съд, VI-17 състав. С първоинстанционното решение „Уайн бокс” ООД е осъдено да заплати на „АТП Инвест” ЕООД /н/ сумата от 57 000 лв., на основание чл.327, ал.1 ТЗ, представляваща неплатена покупна цена за продажба на земеделски земи в землището на [населено място], община Любимец, по нот.акт № 196, том II, рег.№ 2114, дело 284/2014 г. от 29.04.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата 21 275.01 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 27.05.2014 г. – 23.02.2018 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.99 ЗЗД, както и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане, наред с останалите доказателства по делото, на неоспорени писмени доказателства, конкретно – договор за цесия от 09.06.2014 г., с който ищецът, с предишно наименование „Гривас нутс” ЕООД, е прехвърлил всички свои вземания към „Уайн бокс” ООД на трето лице – „Гривас България” ЕООД. Счита, че цесията е породила действие, като цената на прехвърлените вземания е постъпила в касата на ищеца – цедент, което е констатирано и от експертизата по делото за несъстоятелност на ищцовото дружество, независимо, че счетоводните документи за този период не са били предадени на сегашния синдик на ищеца. Поради това се поддържа главното възражение за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца да претендира плащането на цената на продадените земеделски имоти по посочения нот.акт. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, свързани с предмета на доказването и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал отклонение от ППВС № 1/1953 г., както и от решение по гр.д. № 474/2008 г. на ВКС, I г.о. и решение по гр.д. № 4116/2017 г., I г.о. В срока по чл.287, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от В. Л. Г. – синдик на „АТП Инвест” ЕООД /н/. Твърди се неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване. По същество счита за правилно становището на решаващия съд за недостатъчна индивидуализация на цедираното вземане и съответно, за обосновано отхвърляне на възражението на ответника, че ищцовото дружество не е носител на претендираното вземане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, че по сключения между страните договор за покупко-продажба на множество земеделски имоти, обективиран в нот.акт № 196 ,т.ІІ ,рег.№ 214, дело № 284 от 2014 г. на нотариус рег. № 420, с район на действие Районен съд – Свиленград, ищцовото дружество – продавач е изпълнило задължението си да прехвърли собствеността върху недвижимите имоти, при липса на данни за изпълнение на задължението на купувача за заплащане на общата продажна цена от 57 000 лв. Апелативният съд е отхвърлил възражението на ответника, че ищцовото дружество не е титуляр на претендираното вземане, поради прехвърлянето му с договор от 09.06.2014 г. на „Гривас България” ЕООД. Приел е, че с представения по делото договор за цесия цедентът „Гривас нутс” ЕООД /със сегашно наименование „АТП Инвест” ЕООД/ е продало на „Гривас България” ООД вземания към „Уайн бокс” ООД в общ размер на 240 000 лв., произтичащи от четири броя фактури /индивидуализирани с №, дата на издаване и стойност/, сред които и фактура от 07.05.2014 г. за сумата от 57 000 лв. Извел е извод, че от този договор не може да се установи по безспорен начин, че е прехвърлено именно вземането за продажната цена по конкретния договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в посочения нотариален акт, независимо от съвпадението на размера на вземането. Решаващият състав е мотивирал този извод с липсата на достатъчно индивидуализиращи белези на първото, посочено в цесионния договор, вземане, въз основа на които да се установи идентичност с дължимата продажна цена по договора от 29.04.2014 г. Констатирал е липсата на доказателства за: основанието за издадената фактура, дали е осчетоводена от дружеството- цедент и липсата на данни как е осчетоводена цесията от цесионера, за да се направи извод за основанието за вземането. Допълнително е посочил, че мотивите към решението, с което е открито производство по несъстоятелност на ищеца /в които е прието, че през 2014 г. ищцовото дружество е продало на Уайн бокс” ООД притежаваната от него земя по данъчна оценка за 240 000 лв., като на 09.06.2014 г. вземането по фактурите е прехвърлено чрез договор на „Гривас България” ЕООД срещу 2 400 лв., а последната сума е постъпила в касата на ищеца/, не обвързват страните по настоящото дело и не съставляват доказателство за прехвърляне на вземането. Въззивният съд е отхвърлил и възражението на ответника за погасяване на претендираното вземане поради прихващане на задълженията към ищеца за заплащане на покупна цена на недвижими имоти в общ размер на 240 400 лв. със задължението на ищеца към ответника в размер на 300 000 лв. – получена заемна сума от „Агроинс” ООД на 03.12.2013 г., което вземане е прехвърлено от заемодателя на „Уайн бокс” ЕООД по силата на договор за продажба на вземане от 11.07.2014 г. Споделил е становището на първата инстанция, че съобщаването за цесията от 11.07.2014г. не е достигнало до „АТП Инвест” ЕООД /н/ на посочената в уведомлението дата 25.07.2014 г. На основание чл.99, ал.4 ЗЗД е приел, че само след като длъжникът бъде уведомен за прехвърлянето, може да бъде извършено прихващане между вземането, което той има към новия кредитор и прехвърленото такова. Копие от съобщението за тази цесия е връчено на ищеца едва с препис от отговора на исковата молба, но към този момент вече е открито производство по несъстоятелност по отношение на ищцовото дружество и липсват данни цедираното вземане да е предявено, поради което е погасено, на осн. чл.739, ал.1 ТЗ. Изведен е извод за невъзможност да се извърши прихващане между погасеното вземане на ответника към ищеца и претендираната от ищеца искова сума. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Поставеният от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на атакувания съдебен акт с посочените от касатора решения на ВКС и с актове на нормативно тълкуване – не само ППВС № 1/1953 г., но и ТР № 1/2000 г. на ОСГК и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение