Определение № 3716 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2253/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на касатора Д. Б. Г., чрез пълномощника му адв.В. Я., срещу определение №104/10.01.2024г., постановено по гр.д.№5282/2023г. на Върховен касационен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната му касационна жалба вх. № 88833/04.10.2023г., с която се обжалва определение № 10528 от 08.09.2023 г. по в. ч. гр. д. № 9016/2023 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено определение № 2702 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 42449/2021 г. на Софийския районен съд за прекратяване на първоинстанционното дело по предявения иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, като е прекратил производството по делото в тази му част. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, което е постановено в пряко противоречие с Конституцията на РБ и приетите от страната международни актове и договори, както и на основното право на всеки гражданин да получи правосъдие от законен и обективен съд, в който всички съдии в съдебния състав са избрани на случаен принцип.Привежда се подробна аргументация за неправилност на определението на първоинстанционния съд, който е прекратил производството по делото в частта на предявения с правно основание чл.40 ЗУЕС, тъй като ищецът е предприел всички необходими процесуални действия, за да бъдат отстранени нередовностите на исковата молба.Моли съда да отмени обжалваното определение. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.По същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по искова молба на Д. Б. Г., чрез пълномощника му и негова майка В. В. К., срещу Етажна собственост с адрес: [населено място],[жк], [улица], бл. № ***, с която е предявен иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети на Общо събрание на ЕС от 01.06.2021 г., както и за прогласяване нищожност на договор, сключен с „Триумф Консулт 2000“ ЕООД/по отношение на втория иск производството е било прекратено с влязло в законна сила определение/. Разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК предвижда, че определена категория въззивни решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване.Такова е и въззивното решение, което е постановено по искове по чл.40 от Закона за управление на етажната собственост.Нормата на чл.274, ал. от ГПК предвижда, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.Това означава, че определението на въззивния съд, с което потвърждава разпореждането на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.129, ал.3 от ГПК, с което се връща нередовната искова молба, е окончателно и не подлежи на обжалване. Подадената от ищеца частна касационна жалба вх. № 88833/04.10.2023г. е недопустима и е следвало да се остави без разглеждане. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд