Определение № 183 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 682/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от ответницата Н. Н. П., чрез адв. В. В. срещу определение № 4400/22.11.2021 г. по ч.гр.дело № 12992/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение № 6541/15.10.2021 г. по гр.дело № 58706/2021 г. на Софийски районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца В. Д. П. по чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на предявен от него по делото отрицателен установителен иск срещу Н. Н. П., с предмет признаване за установено, че ищецът не дължи на ответницата сумата 6400 лв. по изп.лист от 09.07.2021 г., издаден по гр.дело № 88933/2017 г. на Софийски районен съд – предмет на принудително събиране от ответницата, като взискател срещу ищеца, като длъжник по изп.дело № 2113/2021 г. на ЧСИ М. П., като погасена чрез прихващане с насрещни вземания на ищеца към ответницата, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 2113/2021 г. на ЧСИ М. П. и вместо това е допуснато обезпечение на предявения от В. Д. отрицателен установителен иск срещу Н. Н. П. за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответницата сумата 6400 лв.по изп.лист от 09.07.2021 г., издаден по гр.дело № 88933/2017 г. от СРС, предмет на принудително събиране от ответницата, като взискател срещу ищеца, като длъжник по изп.дело № 2113/2021 г. на ЧСИ М. П., като погасена чрез прихващане с насрещни вземания на ищеца срещу ответницата, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 2113/2021 г. на ЧСИ М. П., при условията на чл.391,ал.2 ГПК и чл.390,ал.4 ГПК, след внасяне на парична гаранция от молителя В. Д. П. по сметка на Софийски градски съд в размер на 700 лв. С определението е постановено на В. П. да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена парична гаранция. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, което е част от съдържанието на частната жалба, да се отмени въззивното определение и вместо него се постанови друго, с което молбата за допускане обезпечение на предявения иск се отхвърли. В изложението, което се съдържа в частната жалба е поставен въпроса: при какви предпоставки се допуска обезпечение на бъдещ или предявен иск, разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е определение № 140/18.03.2011 г. по ч.гр.дело № 133/2011 г. на ВКС, III г.о. Ответникът по частната жалба В. Д. П., чрез адв. П. М. в писмен отговор е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на частната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.396,ал.1 ГПК,вр. чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. В. Д. П. – ответник по частната жалба е предявил срещу Н. Н. П.-жалбоподател отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че не дължи сумата 6400 лв., поради прихващане с вземане на ищеца към ответницата в общ размер на 25004 лв. до размера на дължимата от ищеца на ответницата сума от 6400 лв., която е предмет на принудително събиране по изп.дело № 2113/2021 г. на ЧСИ М. П., рег. № 851 на КЧСИ. Образувано е гр.дело № 58706/2021 г. на Софийски районен съд. С исковата молба ищецът В. П. е заявил искане да се допусне обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело № 2113/2021 г. на ЧСИ М. П.. С определение № 6541/15.10.2021 г. по гр.дело № 58706/2021 г. Софийски районен съд е оставил без уважение молбата на ищеца за обезпечение на предявения иск с налагане на обезпечителна мярка - спиране изпълнението по изп.дело № 2113/2021 г. на ЧСИ М. П., рег. № 851 на КЧСИ. С обжалваното определение Софийски градски съд е отменил определението на СРС и е допуснал поисканото обезпечение на предявения иск, чрез спиране изпълнението по изп.дело № 2113/2021 г. на ЧСИ М. П., рег. № 851 на КЧСИ при парична гаранция, вносима от ищеца в размер на 700 лв. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е допустим и редовен с оглед твърдените факти в исковата молба и заявеното искане. Прието е, че от представените по делото писмени доказателства:бракоразводно решение от 04.12.2018 г. по гр.дело № 88933/2017 г. на Софийски районен съд, договор за кредит за текущо потребление от 18.05.2007 г., сключен между М. В. П., удостоверение за наследници на М. В. П. и квитанции за платени от ищеца суми по този кредит в периода след фактическата раздяла с ответницата /2012 г. – 2014 г./, може да се направи извод за вероятна основателност на твърдението, че ищецът има възникнало насрещно вземане срещу ответницата за половината от платените от него суми/за сумата 5004 лв./ по договора за кредит, сключен от общия им с ответницата наследодател. Прието е, че това вземане е възникнало преди подаване на исковата молба по настоящото дело, респективно преди възникване на вземането на ответницата по чл.57,ал.2 СК/с влязлото в сила бракоразводно решение/. Посочено е, че като последица от това е вероятно основателно твърдението на ищеца, че вземането на ответницата по чл.57,ал.2 СК, предмет на издадения срещу ищеца изпълнителен лист и предмет на събиране по изпълнителното дело е погасено чрез прихващане с посоченото насрещновземане на ищеца. Прието е, че са налице доказателства по делото, от които може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск. Относно липсата на доказателства за съществуване на другото насрещно вземане на ищеца – за половината от стойността на извършените от него твърдяни подобрения в общия с ответницата съсобствен имот, според съда тази липса обосновава приложението на чл.391,ал.2 ГПК – определяне на парична гаранция, при която да бъде допуснато обезпечението. Съобразено е, че в конкретния случай внасянето на парична гаранция от ищеца е задължително съгласно разпоредбата на чл.390,ал.4 ГПК с оглед посочената от ищеца обезпечителна мярка – спиране изпълнението по изпълнително дело. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай е налице обезпечителна нужда, доколкото с предявения иск се цели отричане на претендирано от ответницата вземане срещу ищеца, поради прихващане с негови насрещни вземания и съответно предотвратяване на принудителното събиране на вземането на ответницата по посоченото изпълнително дело. Прието е, че предложената от ищеца обезпечителна мярка е подходяща и съответства на обезпечителната нужда. Формиран е краен извод, че на основание чл.391,ал.2 и чл.390,ал.4 ГПК обезпечението следва да се допусне при парична гаранция в размер на 700 лв., вносима от ищеца. По правните въпроси: Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос в изложението. Допълнителното основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с разрешение на правния въпрос в определение № 140/18.03.2011 г. по ч.гр.дело № 133/2011 г. на ВКС, III г.о. Посоченото определение е постановено по реда на чл. 396, ал.1, вр. чл.274,ал.2 ГПК и не е в обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – решен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС означава въпросът да е разрешен в противоречие с решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК по същия правен въпрос и/или в определения на ВКС по чл.274,ал.3 ГПК, с които е допуснато касационно обжалване по същия правен въпрос. Практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК са и определения на ВКС, постановени по чл. 396, ал.2,изр.3 ГПК в хипотеза на допуснато касационно обжалване по същия правен въпрос, каквото цитираното от жалбоподателката определение не е. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателката Н. П.. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение