Определение № 450 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 574/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. В. Т. против решение № V-58/21.04.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 360/2012 г. от V-ти състав на Окръжен съд – Бургас. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение на въззивния съд е прието, че по предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, разпределението на ползуването на съсобствения имот следва да се извърши по предложения от вещото лице вариант, при който в максимална степен се осигурява необезпокоявано и максимално удобно ползуване на имота, като в най-голяма степен са съобразени и правата на страните върху имота. Съдът е съобразил, че при приетия от него вариант, предложен от вещото лице по съдебната експертиза, не са налага разрушаването и преместването на изградените в имота преградни стени и огради, разделящи имота, като заварено положение. В изложението на касационните основания към касационната жалба се твърди, че допускането до касационно обжалване на решението на окръжния съд е от значение за развитие на правото, тъй като според касатора нормата на чл.32, ал.2 от ЗС не съдържа критерии, по които да се извършва ползуването, както и че според касатора, тези критерии следва да са различни за различния тип населени места, предвид наличието на морски и планински курорти и други населени места. Твърди се и недопустимост на обжалваното решение, доколкото се твърди, че съдът е разпределил ползуването и на сградите, освен на дворното място. Видно от обжалваното решение, както и потвърденото с него решение на районен съд, съдът не е излязъл извън предмета на спора, доколкото не се е произнасял по разпределение на изградените в имота жилищни сгради, а единствено по разпределение на дворното място, поради което доводите за недопустимост на съдебното решение, като основание за допускане до касационно обжалване се неоснователни. По приложението на нормата на чл.32, ал.2 от ЗС е налице единна и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава, отразена в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, в които са отразени критериите, по които следва да се извърши разпределението на ползуването на съсобствен имот. Наличието на единна и непротиворечива, в т.ч. и задължителна съдебна практика по приложението на нормата на чл.32, ал.2 от ЗС изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК относно позоваването на касационното основание – произнасяне по правен въпрос, който да е от значение за развитие на правото, относно допустимостта на касационното обжалване. Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че не е налице соченото касационно основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия