Определение № 4279 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4141/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба № 5217/25.02.2022 г., подадена от Х. Ц. К., починал на 23.06.2022 г., заместен от наследниците си Ц. Х. К. и М. Х. К. С нея се обжалва определение № 289/07.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 251/2022 г. на Окръжен съд-Пловдив, в частта, с която е потвърдено определението за прекратяване на производството по претенцията по сметки, предявена от частният жалбоподател по гр.д.№ 4040/2019 г. на Пловдивски РС. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност, тъй като претенцията била своевременно предявена, ответницата сама ползвала имота и не допускала жалбоподателя в него. Претенцията била обоснована с нотариалната покана. С определението се нарушавали интересите на частния жалбоподател и равенството между страните. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК е посочено бланкетно основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Въпрос не е формулиран, а отново е изложено оплакването в частната жалба и други оплаквания за неравнопоставеност на страните, но във връзка с други процесуални действия на съда и във връзка с разпределението на разноски за повторна експертиза, поискана от другата страна. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, доколкото изложението е представено след дадени указания на частния жалбоподател, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: След влизане в сила на решението по допускане на съдебна делба н недвижим имот между Х. Ц. К. и Б. И. К. при равни права, на л. 265, преди първото съдебно заседание във втората фаза, Х. К. е подал молба, с която заявява, че предявява претенция по сметки против Б. К. – обезщетение вместо наем в размер на сумата 11520 лв. до 07.10.2011 г. В съдебното заседание на 11.10.2021 г. /първо след допускане на делбата/ пълномощникът му е заявил, че подържа претенцията, която свързва с връчването на нотариална покана. Такава не е приложена към молбата и в материалите по делото след допускане на делбата. Съдът е оставил без движение тази претенция за уточняване на обстоятелствата по нея, периода и размера на претендираната сума, като е определил двуседмичен срок за изпълнение на дадените указания за уточнение. До следващото съдебно заседание, проведено на 06.12.2021 г. не е последвало уточнение и съдът с протоколно определение от това съдебно заседание е прекратил производството по тази претенция поради това, че молбата по нея съставлява отделен иск и следва да е редовна. Въззивната инстанция е приела, че протоколното определение за прекратяване е правилно, защото претенцията е останала неуточнена относно основанията /обстоятелствата/, на които се предявява, периода, за който се претендира обезщетение и размера, и тъй като в двуседмичен срок от съдебното заседание, в което частният жалбоподател е представляван срез адвокат С., не е последвало уточнение. Посочено е, че претенцията следва да отговаря на изискванията за предявяване на искова молба относно посочените уточнения. Подадената частна касационна жалба е против въззивно определение и по отношение на нея се прилага чл. 274, ал.4 ГПК, т.е. подлежи на селективна преценка за обосноваване на основанията за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал.1, т.1-3 или ал.2 ГПК. Частният жалбоподател посочва единствено текста на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК Не формулира правен въпрос, който да е относим към мотивите на обжалваното определение и да е определящ за изхода от спора. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, съгласно ТР № 1/2009 г. на |ОСГТК на ВКС. Отделно от това съдът посочва и следното: Основанието, на което се позовава частният жалбоподател е налице когато: жалбоподателят е формулирал правен въпрос, който е относим към мотивите на обжалваният акт и е определящ за изхода от спора. За разрешаването на този въпрос е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са уредени непълно или неясно и е необходимо тълкуване за изясняване на точният им смисъл, или когато по същия въпрос има създадена съдебна практика, но тя е остаряла и неадекватна или е противоречива и следва да се актуализира или уеднакви. Нито едно от тези изисквания не е обосновал частният жалбоподател и обективно не са налице. Не е формулиран никакъв правен въпрос, свързан с производството по сметки и предявяване на претенцията по него. Налице е богата съдебна практика, според която заявените по реда на чл. 346 ГПК искания по сметки между съделителите представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата и следва да отговарят на изискванията за редовност относно уточняване на обстоятелства, на които се основава претенцията и искането към съда. Решение № 146 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2013 г., II г. о., Решение № 467 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2010 г., I г. о., Решение № 841 от 14.01.2002 г. на ВКС по гр. д. № 177/2001 г., I г. о., В случай частният жалбоподател е претендирал „обезщетение вместо наем“. Този израз не съставлява уточнение на обстоятелствата и от него не може да се квалифицира претенцията, а и искането към съда е непълно /по отношение началото на периода/ и неясно. Ако се претендира обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС, то предпоставките за уважаване на такъв иск са: съсобствена вещ да се ползва само от един или няколко от съсобствениците, претендиращият обезщетение съсобственик да е лишен от възможността да ползва вещта съобразно с правата си, същият да е отправил писмена покана до ползващия вещта съсобственик да му предостави ползването й съобразно правата му и последният да е отказал или да се е противопоставил на това. За да се присъди обезщетението, трябва да е ясно за кой период, индивидуализиран с начална и крайна дата и в какъв размер се претендира обезщетение. Препращането към доказателства за уточняване на периода без той да е посочен е неяснота, а в случая и нотариална покана не е приложена към молбата и не се открива като доказателство по делото. Предвид липсата на поставен въпрос и наличието на относима към спора съдебна практика, с която въззивната инстанция се е съобразила, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответницата по частната жалба следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настоящото производство в размер на 200 лв., изплатени в брой, според отразеното в договора за правна помощ, имащ характера на разписка за тази сума. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение