Определение № 376 от 09.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3731/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Неа Груп 2015“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Д. против решение № 260171 от 10.06.2021 г. по т. д. № 189/2021 г. на Апелативен съд – П..

Ответниците „Родопстрой – 97“ ООД с ЕИК[ЕИК] и „Централ“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], и двете дружества със седалище [населено място] чрез общия им пълномощник адв. Н. са подали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С тях се ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалба е цитираното въззивно решение, с което е отменено решение № 21003 от 08.01.2021 г. по т. д. № 22/2020 г. на Окръжен съд – Кърджали и е отхвърлен предявения от „Неа Груп 2015“ ООД против „Родопстрой – 97“ ООД и „Централ“ ЕООД иск за обявяване нищожността на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 11/17.01.2020 г. на нотариус с рег. № 694 на НК, с който първият ответник е дарил на втория следния недвижим имот: 947/28470 идеални части, равняващи се на .. кв. м., от парцели: X. (...), X. (...), X. (...), L (...), L (...) и L. (...), всички в кв. .. от действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № .../... г. с посочена обща площ от 28 470 кв. м., като привиден, прикриващ действителен договор за покупко – продажба и в полза на втория ответник са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ищецът и първият ответник са съсобственици на недвижим имот при квоти съответно 19 000/28 470 ид.ч. и 9 470/28 470 ид.ч. Приел е, че в изпълнение на задълженията си по сключени предварителни договори за покупко – продажба от 18.06.2015 г. и 05.08.2019 г. ответните търговски дружества постигнали съгласие първото да продаде на второто 8 523/28 470 идеални части от процесния имот, целият с площ от 28 470 кв. м. срещу цена от 100 000 лв. Посочил е, че съгласно уговорка по съглашението за валидно изпълнение на задължението за цената е прието и това, извършено по първия по време предварителен договор за покупко – продажба на имота, сключен между същите страни, като срокът за подписването на окончателен договор в нотариална форма е определен не по-късно от 31.01.2020 г. Установено е също, че продажната цена е заплатена от купувача по издадените от продавача две фактури, всяка на стойност от по 50 000 лв., като са извършени два превода и е заверена сметката на продавача с тях. За осъществяване на действия по разпореждане с недвижимо имущество между ответните търговски дружества са приети на 17.01.2020 г. съответните решения от общото събрание на съдружниците, респ. протокол с решения на едноличния собственик на капитала. На горната дата е извършен във формата на нотариален акт оспорения договор за дарение на 947/28 470 ид. ч. от имота, с което първият ответник безвъзмездно ги е отчуждил на втория, а непосредствено след него е изповядан и продажбения договор между същите страни с предмет останалата част от обема на правата на собственост на прехвърлителя (първото ответно дружество) върху имота – т.е. за 8523/28 470 ид. ч. срещу цена от 100 000 лв. Прието е, че последната не се отнася за целия имот. Обсъдени са и данните от заключението на назначеното по делото вещо лице, че счетоводните записвания при търговците – страни по двата договора отразяват вярно данните от извършените прехвърляния (по безвъзмезден и възмезден начин). От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът е констатирал съгласуваното действие на двамата ответници, предприето в хода на делото за отпадане правното действие на така сключения помежду им продажбен договор на ид. части от недвижимия имот, извършено в нотариален акт (спогодба за доброволна отмяна по взаимно съгласие на страните на правното действие на покупко–продажбата) на 17.02.2021г. Счетено е, че в резултат на спогодбата прехвърлените с продажбата ид. части от имота вече не са в патримониума на втория ответник. При разглеждане на спора въззивният съд най – напред се е занимал с въпроса за допустимостта на производството (повдигнат от защитата на ответните дружества) и е дал положителен отговор. Той е основан на разбирането, че когато съсобственик прехвърли своята идеална част с привиден договор, който прикрива действително съглашение за продажба (каквито са твърденията на ищеца по делото), останалите съсобственици могат да предявят иск за разкриване на симулацията. Интересът им да оспорят с иск тази сделка произтича от потестативното им право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС), стига претенцията да е предявена в преклузивния двумесечен срок от продажбата. Установено е, че в случая този срок е спазен – оспореният договор е извършен на 17.01.2020 г., а исковата молба, с която са предявени исковете, вкл. и този за изкупуване, е подадена на 13.03.2020 г. Посочено е също, че извода за допустимост на производството не се разколебава от факта на представеното в хода на делото (пред въззивния съд) ново доказателство – споразумение във форма на нотариален акт от 17.02.2021 г., сключено между ответниците за отпадане правното действие на обвързващата ги покупко – продажба, доколкото за ищеца е налице правен интерес да оспорва валидността на дарението на останалите (извън предмета на продажбения договор) притежавани от съсобственика (първия ответник) ид. ч. от имота. По същество е прието, че искът за оспорване валидността на договора за дарение като привиден, прикриващ действителен договор за покупко – продажба е неоснователен. Това съждение почива на фактическия извод, че събраните по делото доказателства не установяват съгласието по симулативната сделка да е привидно (при липса на твърдения и данни по делото за т. н. „обратно писмо“), както и наличие на прикрита сделка по покупко - продажба. Съдът е обсъдил установените обстоятелства по извършване на двете сделки във формата на нотариален акт в един и същи ден последователно, пред един и същи нотариус, с ползване на едни и същи документи и при съпоставката им с останалите доказателства сочещи, че съглашенията съответстват на счетоводните записвания в дружествата – страни по тях, както и на предварителните договори за покупко- продажба по предмет и цена, а също и на извършените плащания по основание, е намерил да отсъства заявения порок на оспорената сделка като привидна, прикриваща продажбен договор. Поради отхвърляне на иска за нищожност, основан на горните твърдения втората инстанция е приела, че не дължи произнасяне по иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС – доколкото вътрешнопроцесуалното условие, при което е предявен не се е сбъднало.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига правни въпроси в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (формално се сочи, че съдът се е произнесъл по релевантен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – т. е. налице е позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без обаче във връзка с него да се формулира конкретно питане) с твърдения, че са значими за изхода по делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и че обжалваното решение е очевидно неправилно като предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Горните въпроси имат следното съдържание:

1. „Длъжен ли е въззивния съд в решението си да обсъди всички наведени от страните доводи и да обсъди всички релевантни за изхода на делото доказателства?“

По въпроса се поддържа отклонение с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, обективирана в разясненията по т. 1 и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 376/04.11.2014 г. по гр. д. № 2956/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение №13/22.02.2012г. по гр. д. № 481/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 38/25.02.2021 г. по гр. д. № 2049/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 104/02.10.2020г. по гр. д. № 4252/2019г. на ВКС, III г. о., решение № 92/26.06.2020г. по гр. д. № 2617/2019 г. на ВКС, III г. о.

2. „Достатъчно ли е да бъде установена привидност и/или симулация на договор за дарение на идеална част от недвижим имот с последваща продажба на останалата част от имота между едни и същи страни, поради счетоводното отразяване в дружествата – страни по тези съглашения, че цената се отнася за цялата площ на имота (за придобитата по дарение и за тази по продажбата)?“ – въпросът е уточнен и конкретизиран от ВКС с оглед правомощията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

3. „По какъв начин ще бъде защитен интересът на ищеца при наличие на вписана искова молба за разкриване привидност на дарение на идеална част от имот, когато при висящ съдебен спор пред въззивния съд ответниците представят доказателство, че прехвърлената с последващ договор за продажба идеална част от имота е върната обратно в патримониума на ответника – продавач, който е съсобственик с ищеца?“– въпросът е уточнен и конкретизиран от касационния съд.

4. „Привиден ли е договор за дарение на 1/10 идеална част от недвижим имот след като на същата дата между същите страни е сключен продажбен договор за останалите 9/10 идеални части от имота като уговорената и платена цена по съглашението съответства на стойността на целия имот и това е счетоводно отразено при дружествата – страни по договорите?“.

По последните три въпроси страната не сочи допълнителна предпоставка за допускане на касационен контрол.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение всички твърдения и доводи на страните, както и всички доказателства за релевантните по делото факти. В случая искането е обосновано с твърдението, че решаващият състав на втората инстанция не е извършил цялостен анализ на данните, изнесени от назначеното по делото вещото лице за наличие на счетоводни записи при ответните дружества, отразяващи цена на имота като за цялата (дарена и продадена) площ. Това доказателство е от значение при преценката дали съгласието на страните по дарението действително е да се облагодетелства надарения или е било привидно и е прикривало валиден продажбен договор, какъвто е извършен незабавно в същия ден между същите страни за цена, която заедно с оценката на дарената част от имота формира негова стойност, съответстваща на тази по счетоводните книги, водени от търговците - ответници. По горните съображения питането осъществява предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същото е релевантно като обуславящо изхода на делото и е налице специалното основание, предвид отклонението с практиката на ВКС, вкл. задължителна, на която страната се позовава.

Останалите формулирани въпроси ще следва да обсъдят като доводи в производството по разглеждане на касационната жалба.

В обобщение, касационен контрол на въззивното решение ще следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и цитираната съдебна практика на ВКС по горния въпрос с процесуалноправен характер.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.