Определение № 50208 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1779/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Ж. С. С., действаща чрез своята майка и законен представител И. А. П., представлявана от адв. М. Е.-В., с искане за изменение на определение № 50172 от 20 март 2023 г., постановено по настоящото гражданско дело, в частта му за разноските. Молителката сочи, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния размер, предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като основание за искането за намаляване на присъдените разноски се сочи ниската фактическа и правна сложност на делото. Ответникът по касационната жалба С. В. С. представляван от адв. И. З., в отговор на искането заявява становище за неговата неоснователност. Молбата е основателна. С определение № 50172 от 20 март 2023 г., постановено по настоящото дело, съдът не допусна касационно обжалване на въззивното решение № 1901 от 16 декември 2021 г., постановено по в.гр.д. № 991/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, по касационната жалба на Ж. С. С., действаща чрез своята майка и законен представител И. А. П.. По касационното дело е представен отговор на касационната жалба от С. с приложени към него договор за правна защита и съдействие с предмет депозиране на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС, както и списък на разноските. В договора е уговорено и удостоверено, че е платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева. Съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция (ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.), дължимото адвокатско възнаграждение за предявения иск по чл. 439 ГПК възлиза на 1291,37 лева. Прилагайки правилото на чл. 9, ал. 3 от наредбата, дължимото възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство в случая е в размер на 968,52 лева. Предвид обема на осъществената адвокатска защита, изразила се в изготвяне на отговор на касационната жалба, следва да се приеме, че заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото за касационното производство. Ето защо определението на касационния съд следва да бъде изменено в частта му за разноските, като на ответника по касационната жалба се присъдят 1200 лева с включен ДДС, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,