Определение № 1072 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 480/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Паунова К. от [населено място] против решение № 43/14.02.2012 г. по в. гр.д. №531/2011 год. на Апелативен съд гр. В. Т., с което е потвърдено решение №478/14.10.2011 год. по гр.д. №120/2011 год. на Плевенския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Паунова К. от [населено място] срещу Г. П. В. и К. Г. В. искове с пр. осн. чл. 191,ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД съответно за солидарно заплащане на сумата от 20 000 евро, представляваща платена парична сума за избягване на съдебно отстранение и освобождаване на недвижим имот и заплащане на мораторна лихва за забава в плащането на главницата за периода от 24.01.2008 год. до 02.02.2011 год. като са присъдени разноски. Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответниците по касационната жалба Г. П. В. и К. Г. В. оспорват наличието на основания за допустимост на касационното обжалване.Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване. В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Същевременно касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, който съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. №1/2009 год., следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило правните изводи на съда по конкретното дело. В случая касаторът сочи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по материалноправните въпроси, визирани в касационната жалба. Същевременно в касационната жалба правни въпроси не са формулирани. Същата съдържа оплаквания за неправилност на касационното решение, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Липсата на формулирани правни въпроси е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне. Последното следва от обстоятелството, че наличието на допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК могат да се преценяват само в контекста на конкретен правен въпрос. С оглед на това визираното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, както и визираните в изложението съдебни актове, не следва да се коментират. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение, не следва да се допуска. С оглед изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба Г. П. В. и К. Г. В. и двамата от [населено място] направените в настоящото производство разноски в размер на по 400 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.