Определение № 1968 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2632/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Естел системс“ ЕООД, чрез адв. Т. Б., против въззивно решение № 828/10.01.2023 г., постановено по в. т. д. № 458/2022 г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 145/23.02.2022 г. по т. д. № 1106/2021 г., на Софийски градски съд, с което са отхвърлени, предявените от „Естел системс“ ЕООД срещу „УниКредит Бубанк“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на ипотечно право по отношение на магазин № 1 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“ и апартаменти А-25 и А-26 в [населено място], [улица]-101 и са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Какъв е характерът на ипотечното право – вещен или облигационен?“; 2. „Погасява ли се самостоятелно по давност ипотечното право или се погасява само акцесорно?“; 3. „При ипотекарен длъжник, различен от основния длъжник, действията на кредитора спрямо основния длъжник могат ли да прекъсват и спират давността за ипотечното право, включително при производство, по несъстоятелност на основния длъжник?“; 4. „Могат ли кредиторът и основният длъжник чрез договори за новации или анекси за продължаване на срока на основното задължение да обвържат ипотекарния длъжник по отношение срока на давността на ипотечното право?“; 5. „Относно давността на ипотечното право има ли специфики в положението на основен длъжник, ипотекирал своя вещ, и положението на ипотекарния длъжник за чужд дълг?“ и 6. „Дали общата петгодишна давност се прилага спрямо ипотечното право когато ипотекарният длъжник обезпечава чуждо задължение. Когато основният длъжник ипотекира своя вещ, то конекситетът между основното и ипотечното правоотношение е очевиден, със съвпадащи страни, и най-вече с възможност за основния длъжник да следи и да отказва продължаването на давността на ипотечното право с новации или анекс; възможност, с която ипотекарният длъжник за чужд дълг, небидейки страна по основния договор, не разполага, а е зависим от волята на кредитора и основния длъжник?“. Сочи, че решението е в противоречие с приетото практиката на ВКС – решение № 815/15.02.2010 г. по гр. д. № 1713/2009 г., IV г. о.; решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., III г. о.; решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г., II т. о.; решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д № 1857/2010 г., IV г. о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о.; решение № 76/12.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г., II т.о.; решение № 68/24.04.2013 г. по т. д. № 78/2010 г., II т. о.; решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г., I т. о.; решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г., II т. о.; решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г., I т. о.; решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г., IV г. о.; решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о.; решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г., IV г. о.: решение № 63/17.07.2015 г. по т. д № 674/2014 г., II т. о.; решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г., I т. о.; решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г., II т. о.; решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г., II т. о.; решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., III г. о.; решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г., I т. о.; решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г., II т о.; решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г., II т. о.; решение № 271/08.02.2017 г. по гр. д. № 1368/2016 г., IV г. о.; решение № 178/24.04.2017 г. по т. д. № 1340/2015 г., I т. о.; решение № 202/25.01.2018 г. по т. д. № 1826/2016 г., I т. о.; решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г., I т. о., решение № 19/07.08.2018 г. по т. д. № 2124/2016 г., II т. о.; решение № 139/04.10.2018 г. по т. д. № 2377/2016 г., II т. о.; решение № 302/03.12.2018 г. по т д. № 2764/2017 г., II т. о.; решение № 184/17.12.2018 г. по т. д. № 2781/2017 г., I т. о.; решение № 28/06.03.2019 г. по т. д. № 205/2018 г., II т. о.; решение № 12/26.03.2019 г. по т. д. № 606/2018 г., I т. о.; решение № 141/14.10.2019 г. по т. д. № 2839/2018 г., II т. о. и решение № 92/06.11.2019 г. по т. д. № 2100/2018 г., I т. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсулт. Ответникът по касационната жалба „УниКредит Бубанк“ АД не е подал отговор и не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че на 15.07.2004 г. между „УниКредит Булбанк“ АД /с предишно наименование „Булбанк“ АД/, от една страна, и „Нетплюс“ ООД, като кредитополучател, и „Естел Системс“ ЕООД, П. Д. Н. и В. И. Г., като солидарни длъжници, от друга, е бил сключен договор за банков инвестиционен кредит № 129/15.07.2004 г. Съгласно договора банката е представила на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на 2 500 000 евро за изпълнение на проект за изграждане на подземна кабелна международна и междуградска инфраструктура, при дължимост на лихви и при издължаване на кредита по погасителен план с краен срок до 01.06.2007 г., от които 1 152 000 евро до 13.02.2005 г. и по 1 348 000 евро от 01.04.2005 г. до 01.06.2007 г. на тримесечни вноски. В клаузите на чл. 9 са били уредени условията за предсрочна изискуемост на кредита във връзка с приложими към договора за кредит Общи условия. Задълженията на кредитополучателя „Нетплюс“ ООД по договора за кредит са били обезпечени, с договорна ипотека на недвижими имоти, собственост на ищеца - магазин № 1 в [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „А“ с РЗП от 134.08 кв.м. и апартаменти А-25 и А-26 в [населено място], [улица]-101, с площ съответно от 71.55 кв.м. и 44.76 кв.м., съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 109, том V, рег. № 7697, дело № 704 от 2004 г. В него е бил потвърден крайният срок за погасяване на кредита – 01.06.2007 г., както и че се обезпечава вземането на кредитора по договора за кредит за главниците, лихвите, таксите, комисионните и всички други разноски, включително по събирането, и до окончателното погасяване на всяка дължима по договора сума. Към договора за кредит са сключени няколко анекса в периода от 31.03.2005 г. до 13.12.2006 г., както и допълнително - споразумение от 21.03.2008 г. Със споразумението от кредитополучателя е било признато задължението по договора за кредит, при общо определяне на нов падеж за плащане – от 01.09.2008 г. до 01.02.2011 г., на 29 равни месечни вноски, всяка от 31 890 евро, и една последна вноска от 32 022.86 евро. На 24.07.2006 г. е подадена молба по чл. 625 ТЗ срещу „Нетплюс“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност и с решение от 24.06.2008 г. по т. д. № 1371/2006 г. на Софийски градски съд молбата е уважена,като „Нетплюс“ ООД е признато за неплатежоспособно, считано от 12.01.2006 г. На 03.10.2008 г., в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, „УниКредит Булбанк“ АД е предявило вземания по договора за кредит от 15.07.2004 г. от 1 841 402.41 лева главница и 20 435.53 лева лихви, посочило е, че вземанията са обезпечени, включително с договорната ипотека на магазина и апартаментите. Вземанията са били включени в изготвения и обявен в търговския регистър на 26.11.2008 г. списък на приети вземания от синдика. Списъкът е бил одобрен от съда по несъстоятелността без изменения при липса на възражения от длъжника или друг кредитор с определение от 03.04.2009 г., обявено в търговския регистър на 13.04.2009 г. С решение от 19.03.2010 г. дружеството „Нетплюс“ ООД е обявено в несъстоятелност. Допълнително от „УниКредит Булбанк“ АД на 19.01.2015г. са били предявени и лихви и разноски по договора за кредит, без те да се сочат като обезпечени. Производството по несъстоятелност на „Нетплюс“ ООД е спряно по реда на чл. 632, ал. 5 ТЗ. На 07.12.2015 г. от „УниКредит Булбанк“ АД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „Нетплюс“ ООД - в несъстоятелност и ищеца за невърнато кредитно задължение от предоставен банков кредит по договор за банков инвестиционен кредит № 129/15.07.2004 г. до размер от 200 000 евро със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане и разноските, допустимо на основание чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, тъй като паричните вземания са обезпечени с имущество на трето лице – договорната ипотека, предоставена от „Естел Системс“ ЕООД. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 75592/2015 г. на Софийски районен съд и на 06.01.2016 г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК от ищеца и при водения иск по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК е потвърдено съществуването на вземане в размер на 13 333.33 евро /решение от 30.08.2017 г. по т. д. № 6848/2016 г. на Софийски градски съд, Решение от 10.07.2018 г. по т. д. № 5707/2017 г. на Софийски апелативен съд и решение № 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на ВКС, ІІ т. о./. На 09.01.2017 г. между ответниците е бил сключен договор за прехвърляне на вземания, с който са били прехвърлени включително вземанията на банката от длъжника „Нетплюс“ ООД - в несъстоятелност, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, по договора за банков инвестиционен кредит № 129/15.07.2004 г. Като титуляр по вземанията /цесионер по договора за цесия/ ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал молба вх. № 401/08.01.2022 г. за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 75592/2015 г.от 06.01.2016 г. пред ЧСИ М. Ц., рег. № *** на КЧСИ. Ответникът се е позовал на съобщаване на цесията на несъстоятелния длъжник чрез синдика, като е поискал насочване на изпълнението към недвижимите имоти, собственост на ипотекарния длъжник „Естел Системс“ ЕООД, съгласно чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ. При тези данни въззивният съд е приел, че в резултат на откритото за длъжника „Нетплюс“ ООД производство по несъстоятелност и предявяване на процесните вземания от „УниКредит Бубанк“ АД, респективно включването им в списъка на приетите вземания, същите не са погасени по давност, тъй като съобразно чл. 685а, ал. 1 ТЗ, давност спира да тече докато трае производството по несъстоятелност, а то не е приключило. Това обуславя и съществуването на ипотечното право, което, следва обезпеченото вземане – арг. от чл. 150 ал. 1 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Поставените от касатора в изложението въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. По същество въпросите касаторът поставя във връзка с поддържаното от него, че ипотеката се е погасила при изтичането на предвидения в чл. 110 ГПК срок и независимо от задължението което обезпечава. Твърденията му са,че последващите действия на длъжника, включително по признаване на непогасения остатък от дълга не го обвързват, а предприетото принудително изпълнение не е прекъснало давността за погасяване на ипотеката. Трайна и безпротиворечива е практиката на ВКС, че като акцесорно право, ипотеката се погасява вследствие погасяването на главното право, което обезпечава; а основанията, на които се погасява обезпечения дълг, са основания и за погасяване на ипотеката. ЗЗД не предвижда самостоятелно изтичане на давността за ипотеката – тя се погасява по давност само заедно с главното вземане /виж мотивите на Тълкувателно решение № 3/17.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2018 г. на ВКС, ОСГТК/. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили и обезпечилият с ипотека чужд дълг се явява трето лице, въпреки, че в настоящия случай ищецът е и солидарен длъжник по договора за кредит. От обстоятелството, че основанията, на които се погасява обезпеченото задължение, са основания и за погасяване на ипотеката, следва правният интерес на третото лице-собственик на имота, ипотекиран като обезпечение за чужд дълг да установи по исков ред, че обезпеченото задължение не съществува, съгласно правилото на чл. 151 ЗЗД. Според цитираната норма, собственикът на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага главния длъжник, в т. ч. и възражението за изтекла погасителна давност на обезпеченото вземане и като резултат – да препятства реализирането на ипотечното право. Въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с възприетото в практиката на ВКС разрешение. Наличието на трайна практика по приложението на чл. 150, ал. 1 ЗЗД изключва нуждата от допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изводите на съда за неоснователност на исковете не са обусловени само от тълкуване на разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЗД, а също и на преценка на останалите установени по делото обстоятелства, които са специфични за спора, но във връзка с тях в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не са формулирани правни въпроси. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати разноски на ответника по касация – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени съгласно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25а, ал. 3 Наредбата към ЗПрП. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.