Определение № 521 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 715/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ТМ ГРУП 78“ ЕООД срещу определение № 192 от 16.03.2023г. по т. д. № 325/2023г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.3 от ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от дружеството касационна жалба срещу решение № 2522 от 21.09.2022г. по в.гр.д. № 20211100515292/2021г. на Софийски градски съд, като касационното производство е прекратено. Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.3 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, поради разпоредбата на чл.365 ГПК и касаторът има качеството на потребител по пар.1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката., с оглед на което се поддържа, че спорът попада в хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, предложение първо, а не в предложение втора, като ограничението за касационно обжалване е до 5 000 лева – цена на иска. Ответникът по частната жалба, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, излага съображения за неоснователност на жалбата, поради което моли да се потвърди обжалваното определение. Поддържа, че качеството на потребител имат само лицата по пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което спорът не е потребителски, тъй като и двете страни по делото са търговци. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба срещу решението на въззивния съд и прекрати производството по делото, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск /за установяване недължимост на вземане на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД към ищеца „ТМ ГРУП 78“ ЕООД в размер на 5 233,81 лева – коригирана цена на електрическа енергия, начислена служебно за периода от 22.07.2020г. – 22.10.2020г. за посочен електроснабден имот/ е под законодателно определения в чл.280, ал.3 ГПК размер от 20 000 лева, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дело. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 3 ГПК, така и практиката на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.3 ГПК. На първо място, „търговско дело” е понятие по - широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието търговско дело по см. на чл.280, ал.2 ГПК не се отъждествява само с „търговски спор” по см. на глава XXXII от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1, т.4 ГПК и чл.365, ал.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава XXXII ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски спорове по см. на глава XXXII ГПК, категорично сочи за липсата на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”. Да се приеме за вярно твърдението, че само търговските спорове са търговски дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава XXXII ГПК са винаги с цена на иска /над 25 000 лева/ по-голяма от предвидената в чл.280, ал.3 ГПК цена на иска от 20 000 лева като критерий за ограничаване на допустимостта на касационния контрол. Подобно тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК по отношение на търговските дела и я изпразва от съдържание. Следва да се има предвид, че процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски, поради което фактът, че исковете се разглеждат от районния съд по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове не определя делото като гражданско. В случая спорът е между двама търговци и касае вземане по субективна търговска сделка по см. на чл.286, ал., вр. ал.3 ТЗ. Съгласно пар.1, т.41б. от ДР на ЗЕ ( ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребител на енергийни услуги“ е: а) (изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или (изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.); б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. В трайната практика на ВКС се приема, че понятието „потребител на енергийни услуги“ не е идентично на понятието „потребител“ по пар.13 от ДР на ЗЗП /физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, като именно последното понятие е от значение за определяне на едно дело като гражданско по см. на чл.113 ГПК. В задължителната по чл.130 ЗСВ практика на ОСГТК на ВКС – Тълкувателно решение № 3/2019г. от 23.03.2022г. по тълк. д. № 1/2019г. също е дадено принципното разрешение, че след изменението на чл.113 ГПК – ДВ бр.100/2019 г., дело, с предмет правоотношения по договор, по който страна са физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела. Доколкото търговското дружество касатор няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, то делото не се явява гражданско по см. на чл.113 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на иска под 20 000 лева, с оглед на което, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.3 ГПК, не подлежи на касационен контрол. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК