Определение № 23 от 22.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 38/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на „Е. Е. и Ф. М. О. срещу определение №462/08.07.2014 г. по ч.т.д. 1554/2014 на ВКС, 2 ро т.о. на ТК, с което 1. са оставени без разглеждане частните касационни жалби на същите жалбоподатели срещу определение № 401 от 04.03.2014 г. по в.ч.т.д. № 227/2014 на П., с която е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на същите за прекратяване на исковото производство, поради наличие на арбитражна клауза и 2. е потвърдено същото определение в частта, с която въззивният съд е оставил без разглеждане частните жалби на същите срещу първоинстанционното определение в частта, с която е оставено без разглеждане искането за преминаването към разглеждане на спороа по общия исков ред и производството по делото пред въззивния съд е прекратено в тази част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба в ЧАСТТА, с която са оставени без разглеждане частните касационни жалби на същите жалбоподатели срещу определение № 401 от 04.03.2014 г. по в.ч.т.д. № 227/2014 на П., в ЧАСТТА с която е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на същите за прекратяване на исковото производство, поради наличие на арбитражна клауза е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че частната касационна жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения: Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното определение не попада в нито една от горецитираните категории определения, подлежащи на частно касационно обжалване, с оглед на което и правилно съставът на ВКС, ТК е постановил, че частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. В частта, с която от страна на ВКС е потвърдено същото определение в частта, с която въззивният апелативен съд е оставил без разглеждане частните жалби на същите срещу първоинстанционното определение в частта, с която е оставено без разглеждане искането за преминаването към разглеждане на спора по общия исков ред и производството по делото пред въззивния съд е прекратено в тази част, частните жалби са недопустими, тъй като за определенията по постановени от ВКС по реда на чл.274 ал.2 ГПК не е предвидено последващо обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение