Определение № 2073 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2045/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 31767/04.04.2023 г. на Х. В. Й. и Л. В. К., чрез общите им пълномощници адвокат Д. П. и адвокат П. Н., срещу определение № 3542/2 0 .03.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1329/2023 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателите поддържат неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, и искат неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по следните въпроси: 1. Възможно ли е страните по делото, представлявани от общ пълномощник, да посочат различен адрес за призоваване. Ако са посочили адрес за призоваване, различен от адреса на своя пълномощник, къде следва да се изпратят съобщенията по делото. 2. Редовно ли е връчването по чл. 39, ал. 1 ГПК на пълномощник с ограничена представителна власт. Може ли да се счете, че страната е посочила съдебен адресат, когато пълномощникът й по делото не разполага с необходимата представителна власт. Твърди се, че отговорът на първия въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по него липсва еднозначна практика. Относно втория въпрос се сочи, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /решение № 14/25.01.2012 г. по гр. дело № 292/2011 г., II г. о./. В писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по частната касационна жалба А. В. Т., чрез пълномощника си адвoкат В. З., и А. А. Т., чрез пълномощника си адвокат В. Н., считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението, а по същество считат жалбата за неоснователна. Претендират присъждане на разноски. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 20071072/12.12.2022 г. по гр. д. № 18927/2021 г. на Софийски районен съд, с което е върната като просрочена подадената от Х. В. Й. и Л. В. К., чрез пълномощника им адвокат П. Н., въззивна жалба вх. № 25078665/08.12.2022 г. против решение № 20067340/16.11.2022 г., постановено по гр. д. № 18927/2021 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е връчено редовно на 23.11.2022 г. на посочения от самите ищци съдебен адрес, на който са получавани книжата в производството пред СРС. Съобразил е представените пред СРС пълномощни, като е посочил, че адвокат Г. е имала пъломощия да получава книжа от името на ищците и да ги представлява. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 ГПК когато страната е посочила съдебен адрес, в случая адреса на пълномощника си адвокат по делото, за получаване на книжа и съобщения, съдът е длъжен да връчва книжата и съобщенията на този адрес. Предвид обстоятелството, че решението е редовно съобщено на ищците на 23.11.2022 г. на съдебния адрес, посочен от тях по делото, а въззивната жалба е подадена на 08.12.2022 г., след изтичане на предвидения в закона двуседмичен срок за оспорване на решението, то са налице основанията за връщане на въззивната жалба по арг. от чл. 262, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на посочените в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Първият въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда, поради което не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Липсват мотиви относно това дали ищците са посочили различен адрес за призоваване от адреса на пълномощника и при това положение къде следва да се изпращат съобщенията по делото. Въззивният съд е приел, че ищците са посочили като съдебен адрес този на адвокат Г., която е била и техен процесуален представител в първоинстанционното производство и че на този адрес са получавани книжата в производството, поради което връчването на първоинстанционното решение на адреса чрез адвокат Г., упълномошена да получава книжа от името на ишците, е редовно. Следва да се има предвид, че по прилагане на разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 ГПК, уреждащи режима на връчване на съобщения и призовки по делото,установената съдебна практика приема, че разпоредбата на чл. 39 ГПК има предимство пред разпоредбите на чл. 38 и чл. 50 ГПК, тъй като посочената правна норма охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да ѝ се връчват съдебните книжа. Вторият въпрос не е изведен от решаващите мотиви на въззивния съд, а от твърденията на жалбоподателите за липсата на представителна власт на адвокат Г. да получава съобщения и книжа по делото и следователно за неправилност на въззивното определение, с което е прието, че връчването на посочения пълномощник е редовно. Въззивният съд не е приел, че е налице връчване на пълномощник с ограничена представителна власт, а напротив – съобразявайки представените пред първоинстанционния съд пълномощни, е посочил, че адвокат Г., представлявала ищците в производството пред СРС, е имала и пълномощия да получава книжа и съобщения по делото. С оглед на това въпросът не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Не е налице соченото противоречие с решение № 14/25.01.2012 г. по гр. дело № 292/2011 г., II г. о. В последното се разглежда различен от фактическа страна случай, като е прието, че правото на страната на участие в производството е нарушено, защото като неин представител се е явил адвокат, без да има представено надлежно пълномощно за представляването й в процеса, както и че връчването на призовка на лице, посочено като пълномощник, което обаче не разполага с представителна власт по смисъла на чл. 34 ГПК не е надлежно. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил представените пълномощни и е приел, че адвокат Г. разполага с представителна власт, с оглед на което връчването на съобщението и препис от първонстанционното решение е редовно. Предвид изхода на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК и направените в отговора на частната касационната жалба искания, жалбоподателите следва да заплатят 500 лева на адвокат В. З.- разноски за оказаната безплатна правна помощ на А. В. Т. и 500 лева на адвокат В. Н. - разноски за оказаната безплатна правна помощ на А. А. Т.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.