Определение № 3326 от 25.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2180/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. К. М., чрез пълномощника му адв. Д. Б., срещу определение № 162 от 04.04.2025 г. по ч. гр. д. № 115/2025 г. на Апелативен съд - Бургас, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение № 124 от 18.02.2025 г. по гр.д. № 499/2024 г. на Окръжен съд - Сливен, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Нова Загора по компетентност. Съгласно мотивите към обжалвания съдебен акт, първоинстанционното дело е образувано по предявен от Н. К. М. срещу С. Б. Д. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, с искане да бъде обявен за окончателен сключен между тях предварителен договор на 20.09.2024 год. за покупко-продажба на два земеделски имота находящи се в землището на [населено място], [община], представляващи ПИ с идентификатори .................... и .................., по който ищецът е купувач, а ответника - продавач. Посочено е, че договорената продажна цена за двата имота е 52 000 лв., което според ищеца е и цената на иска. На основание чл. 118 ГПК ОС – Сливен е констатирал, че по представените данъчни оценки, съответно 4 244,50 лв. за единия от процесните имоти и 4 352,10 лв. - за другия, спорът е родово подсъден на районен съд, а по правилата на местната подсъдност по чл.109 ГПК, местно компетентен е Районен съд - Нова Загора. Инстанцията по същество посочва, че заявената облигационна претенция попада в приложното поле на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като касае обявяване на предварителен договор за окончателен, а предметът на предварителния договор са обещани вещни права върху двата описани недвижими имота. Разпоредбата препраща към т.2 на чл.64, ал.1 от ГПК, съгласно която цената на иска се определя от данъчната оценка и само когато няма такава от пазарната цена на вещното право. В процесния случай недвижимите имоти предмет на предварителния договор имат данъчни оценки и цената на иска следва да се определи върху тях. В жалбата си касаторът поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на горепосоченото определение, позовава се на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: „свързан с начина на определяне цената на иска, а не държавната такса, по предявен конститутивен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен“ и по материалноправния въпрос „предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот облигационен договор ли е или договор с предмет вещни права“. Сочи се противоречие на обжалваното определение с т. 1б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК. Ответникът по касация С. Д. не взема становище по жалбата. След преценка, настоящият съдебен състав на ВКС, III г. о., намира жалбата за процесуално допустима, като редовна и подадена срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, същевременно подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна. Изложените от касатора съображения не обосновават предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на оспорвания съдебен акт до касационно обжалване. Не е налице твърдяното противоречие на обжалваното определение с посоченото от касатора тълкувателно решение. Не е налице спор, нито противоречие в установената практика на ВКС относно характера на предварителния договор за покупко-продажба. Предявеният иск е граждански оценяем, облигационен и има за предмет потестативното право да се иска решение на съда, което да замести неизпълненото задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижими имоти,в случая находящи се в [населено място], общ. Нова Загора. Цената на иска в общия граждански процес е от значение за определяне родовата и функционалната подсъдност, размера на дължимите държавни такса, евентуално и на разноските, дължими от страните. При искове за сключване на окончателен договор, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК, какъвто е иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, в случаите когато окончателната сделката е транслативна с предмет вещни права върху недвижими имоти, цената на иска съвпада с данъчната оценка. Посочената разпоредба от процесуалния кодекс има императивен характер, с който актът на апелативния съд е изцяло съобразен. Законът ясно сочи, че в случаите, в които предварителният договор има за предмет недвижими имоти, цената на иска се определя по правилата на т.2 на чл.64, ал.1 от ГПК - т.е. върху данъчната оценка. В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в определение № 2416 от 9.08.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2879/2023 г., IV г. о., определение № 3049 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 708/2024 г., IV г. о., определение № 2770 от 6.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4067/2023 г., III г. о. и др. В случая следва да се изтъкне и това, че пазарната цена на недвижимия имот в хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК е от значение само, когато за недвижимата вещ няма данъчна оценка, а случаят не е такъв - и двата имота предмет на сключения предварителен договор за покупко-продажба имат данъчна оценка съответно 4 244,50 лв. и 4 352,10 лв., поради което приложение намира разпоредбата на чл. 103 от ГПК и делото следва да се разгледа от компетентния районен съд. Както е посочил и въззивният съд мотивите към точка 1Б от ТР от 14.03.2016 год. по ТД № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК е приложима при определяне на държавната такса по исковете, чиято цена се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, са в подкрепа на направените изводи Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.,