Определение № 439 от 08.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6827/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 6059/06.10.2014 год. на [фирма] в несъстоятелност [населено място] заявена чрез синдика С. Д., приподписана от адв. Б. Б.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 432 от 15. 08. 2014 година по гр. възз.д.Nо 436/2013 на ОС-Перник. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е потвърдил Решение No 138 от 12.05.2011 година постановено по гр.д. Nо 1116/ 2010 год. на РС- Перник по отхвърлените искове за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК на ПИ с площ от 369.415 дка, находяща се в землището на [населено място], [община]- начин на трайно ползване по скица-язовир ЕКАТТЕ 35482, [община], област П. имот No 000289 по картата на землището на [населено място] и ПИ с площ от 984.509 дка, находяща се в землището на [населено място], [община]- начин на трайно ползване по скица-язовир ЕКАТТЕ 62356, [община], област П. имот No 000301 по картата на землището на [населено място]. За да постанови решението си, решаващият съд е приел, че търговското дружество /в несъстоятелност/, ищец по иска не е доказало че е собственик на процесните обекти в резултат на трансформирано право на стопанисване и оперативно управление на държавна собственост в процеса на преобразуване и приватизация поради недоказаност на обстоятелствата, с предоставяне на имуществото с изричен акт на МС при преобразуването му респ. разделителен протокол, както и обстоятелствата свързани с изричен акт за заприходяването на имотите като активи по баланса на дружеството към момента на преобразуването на държавните фирми. С касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение както поради допуснати нарушения на материалния закон, така и на процесуалните правила, свързани с приемането на решаващи мотиви, различни от тези на първата инстанция касаещи материално-правната легитимация на собственост на търговското дружество –ищец, незачитане доказателствената стойност на експертните заключения и при грубо нарушение на правилата за редовно призоваване по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допускане касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че въззивният съд се е произнесъл по следните материално правни и процесуално правни въпроси: 1. реалното заприходяване на процесното имущество към момента на преобразуване на дружеството в Е. и включването му в баланса към същия момент елемент от фактическия състав на придобивното основание по см. на чл. 17 ЗППДОбП / отм./ ли е, както и то задължителна правна последица ли е от акта на преобразуване по см. на чл. 1 от ЗОЕТДДИ; 2. включването в баланса означава ли, че имотите са предоставени с акта на Министерския съвет при преобразуването или предоставени се считат имотите ако в самият акт не следва да е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала новообразуваното Е. и по силата на какъв акт се придобива собствеността върху това имущество.самото записване в баланса има ли характеристиката на придобивен способ; 3. Предоставянето на процесното имущество с какви доказателствени средства се установява- само с включването или невключването в баланса на дружеството или и не само от самия акт на преобразуването и непосочването на „друго“ по отношение на включването на имуществото в капитала на новото Е. с държавно имущество към момента на образуването му. И по същество какви са правните характеристики на счетоводния баланс и записванията в него в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана с отменителното Решение No 31/ 21.06.2013 год. по гр.д.No 310/2012 год. ВКС-I отд.; Решение No 910/11.07.2011 год. по гр.д.No 1512/2009 год. на ВКС-I отд.; Решение No 500/ 25.01.2012 год. по гр.д.No 60/2011 год. на ВКС- I отд.; Решение No 425/06.01.2011 год. по гр.д.No 969/2009 год. на ВКС- I г.о.; Решение No 643/04.01.2011 год. по гр.д.No 1196/2009 год. на ВКС- I г.о.; Решение No 250/ 13.07.2010 год. по гр.д.No 2955/2008 год. на ВКС- IV г.о.; Решение No 513/ 03.09.2011 год. по гр.д.No 396/2010 год. на ВКС- II г.о. и др. В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответника по касация- О. у. о. П. като представител на Д. упражняваща правата на собственост чрез М. на Р., с който отговор се възразява относно наличие на основания за допускане на касационно обжалване поради липса на противоречие със задължителната практика на ВКС по цитираните и приложение решения по чл. 290 ГПК, както и по неоснователността на релевираните доводи за незаконосъобразност на постановеното въззивно решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за характера на заявените искове - вещни искове за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК на недвижим имот с данни за данъчна оценка, съответно от 10 620.70 лв. и 16 982.80 лв., следва че същата е процесуално допустима. След преценка на изведените правни въпроси и посочената съдебна практика, настоящият съд приема, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за успешна селекция и допускане на касационната жалба до разглеждане в открито съдебно заседание, законодателят е поставил няколко изисквания: 1./ конкретно и точно формулиран правен материално-правен или процесуално - правен въпрос / чл. 280 ал.1 ГПК/, разрешен по делото, част от предмета на спора и обусловил крайния правен извод на съда и посочване дали именно този въпрос е 2./ разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика/ т.1./, или се разрешава противоречиво от съдилищата/ т.2./, установено с прилагане на влезли в сила решения на съдилищата дали различно разрешение на един и същ правен проблем или се касае до приложена правна норма / т.3./, за приложението на която няма съдебна практика, или има такава, която следва да бъде преодоляна предвид на променени условия с което произнасяне на ВКС би се внесла яснота за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на конкретния правния институт, респ. правна норма. В хипотезите, когато предмет на обжалване пред касационната инстанция е решение на въззивния съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, селекцията и допускане на касационното обжалване не може да се извърши на изведени правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, аналогични на тези, при които е допуснато касационното обжалване, в рамките на което е постановено решение за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Доколкото в рамките на етапа на селекция по чл. 288 ГПК, в хипотезата на релевирано основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, ВКС следва да констатира твърдяно от касатора на противоречие със задължителната съдебна практика, то това противоречие на решаващите изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото, следва да бъде в онези мотиви на съда по представеното решение по чл. 290 ГПК, които са произнесени в рамките на правомощията на касационния съд по чл. 291 ГПК. К. съд приема безусловно, че отменителното решение на ВКС, постановено в рамките на висящ исков производство, не може да бъде сочено като задължителна съдебна практика по същото дело, при преценка за наличие на основание за касационно обжалване в рамките на производството по чл. 288 ГПК. Дадени разяснения по приложението на материалния закон и/или процесуалния закон могат да бъдат ценени и интерпретирани в производството само в рамките на основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поставеният правен въпрос за реалното заприходяване на процесното имущество към момента на преобразуване на дружеството в Е. и включването му в баланса към същия момент елемент от фактическия състав на придобивното основание по см. на чл. 17 ЗППДОбП / отм./ ли е, както и то задължителна правна последица ли е от акта на преобразуване по см. на чл. 1 от ЗОЕТДДИ е интерпретиран от решаващия въззивен съд на плоскостта на доказване на правно релевантните за спора факти, който да бъдат ценени в рамката на указанията на ВКС с отменителното решение по приложение разпоредбата на чл. 17 ЗППДОбП/ отм./. Цитираните решения на ВКС визират изискването за заприходяване на недвижимите имоти, предоставени за стопанисване и оперативно управление в рамките на предмета на дейност на държавната фирма от гл.т. на безспорно установяване на факта касаещ обектите на правото на собственост т.е.; в контекста на предмета на доказване, поради което така формулираният въпрос не може да се цени като такъв по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, който е в противоречие с общите, тълкувателни разяснения на касационния съд. Въпросите за включването в баланса означава ли, че имотите са предоставени с акта на Министерския съвет при преобразуването или предоставени се считат имотите, ако в самият акт не следва да е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала новообразуваното Е. и по силата на какъв акт се придобива собствеността върху това имущество; самото записване в баланса има ли характеристиката на придобивен способ; и предоставянето на процесното имущество с какви доказателствени средства се установява- само с включването или невключването в баланса на дружеството или и не само от самия акт на преобразуването и непосочването на „друго“ по отношение на включването на имуществото в капитала на новото Е. с държавно имущество към момента на образуването му,и по същество какви са правните характеристики на счетоводния баланс и записванията в него също не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване предвид на неточното и некоректното формулиране на самите въпроси. Правото на собственост от преобразуваната държавна фирма в търговско дружество се придобива по силата на закона, при наличие на доказани елементи на фактическия състав, така в която насока за дадените общи разяснения по приложение на чл. 17 ЗППДОбП/ отм./ в отменителното решение на ВКС, и както е посочено в дадените изрични указания, - с всички доказателствени средства по ГПК.Дали доказването е на база изричното включване в акта за преобразуване на МС, разделителни протоколи или др. счетоводни документи, дали в изготвен, по силата на действащите подзаконови нормативни актове, правен анализ, меморандум или др.форма на оценка на обекта,обявен за приватизация, зависи изцяло от конкретните факти по делото в насока на коя е преобразуваната или приватизирана държавна фирма или фирми, избраната формата на организация в търговско дружество и т.н.. Неточно и некоректно - от гл.т. на установени правно релевантни факти по делото правен проблем не дава възможност на касационния съд да извърши надлежна селекция и преценка за наличие на противоречия със задължителна или незадължителна съдебна практика, като основание за допускане на касационното обжалване, доколкото страната касатор се позовава на така и я представя с изложението към жалбата. По направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация: Искането е основателно само досежно разноските пред касационната инстанция. Макар и направено своевременно-с писмената защита по делото, същото не може да бъде уважено, тъй като по делото липсват каквито и да са документи, установяващи направен разход от страна на ответника по делото за защита. Лицето, от чието име е депозирана писмената защита на ответната страна, не ангажира доказателства за изплатени суми за осъществено процесуално представителство извън данните, че процесуалната правоспособност произтича от възложената и трудова функция. Ето защо искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия