Определение № 2786 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 395/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение № 310 от 21.10.2022г. по гр.д. № 349/2022г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 151 от 28.02.2022г. по гр.д. № 2412/2020г. на Добрички районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. И. Т. срещу Г. П. С. с иск по чл.23 ал.2 СК за установяване, че ищецът е собственик въз основа на частична трансформация на лични средства на 6500/12000 идеални части от поземлен имот - дворно място с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ по скица от 808 кв.м., намиращ се в [населено място],[жк], [улица], заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ 132 кв.м., а по скица с площ от 142 кв.м., както и гараж с идентификатор ****, с площ от 69 кв.м., а по скица с площ 61 кв.м., и е допусната съдебна делба на горепосочения имот при равни квоти между страните. Касационната жалба е подадена от Т. И. Т. чрез пълномощника адв. Б. Б.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалноправни норми, необоснованост и несъобразяване с практиката на ВКС. Според касатора съдът не е изследвал в детайли обстоятелствата по делото, които са надлежно установени, чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е инкорпорирано в касационна жалба и съдържа позоваване на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и на очевидна неправилност. Визира се противоречие на решението с практиката на ВКС, която задължава съда да формира своите фактически и правни изводи като обсъди, анализира и прецени поотделно и в съвкупност всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните. Ответницата по касационната жалба Г. П. С., чрез адв. М. К., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по предявен от Т. И. Т. срещу Г. П. С. иск по чл. 23 ал.2 от СК за установяване преобразуване на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака и иск за делба на същия имот. Страните са бивши съпрузи, като сключения между тях на 23.01.1988г. граждански брак е прекратен с развод през 2019 г. Ищецът Т. И. Т. претендира частична трансформация на лично имущество при закупуване на процесното дворно място със сгради в [населено място]. Твърдението му е, че преди сключването на гражданския брак е придобил през 1987г. недвижим имот - апартамент в [населено място], който отчуждил по време на брака си с ответницата, с договор за продажба на 10.02.1994г. Със средствата от продажбата му в размер на 57660лв., с дарени му от сестра му на 23.02.1994г. средства в размер на 60000лв. и с лични спестявания в размер на 7600лв., е закупил на 10.03.1994г. друг апартамент в [населено място]. През февруари 2001г. подписал предварителен договор за продажба на втория апартамент с Т. К. за сумата от 6500лв., получена при подписването му. Нотариалното изповядване на сделката било осъществено на 14.06.2001г. Твърди, че с парите от тази продажба, закупил на 05.03.2001г. недвижим имот в [населено място] - дворно място и постройка на стойност от 12000лв., като вложените негови лични средства са 6500лв. и семейни спестявания с ответницата в размер на 5500лв. Искането е да бъде признато за установено, че 6500/12000ид.ч. от имота в [населено място] са негова лична собственост. Претендира допускане делба на този имот при квоти 9250/12000ид.ч. за себе си и 2750/12000ид.ч. за ответницата. Въззивният съд е приел за установени посочените от ищеца факти по сключване на договорите за придобиване и прехвърляне на недвижими имоти, но е счел за недоказано влагане на лични средства при покупката на процесното дворно място със сграда. Изтъкнал е, че в разпоредителните сделки от 1994г. и 2001г. като продавачи са участвали и двамата съпрузи. С договора от 10.02.1994г. двамата съпрузи са продали апартамент в [населено място] за сумата 57 660 лв., като за доказване правото на собственост на продавачите в нотариалния акт е посочен договор за продажба по реда на Н. от 06.04.1987г. Този договор не е представен по делото и според съда непредставянето му е резултат на процесуална небрежност на ищеца. Поради това съдът е приел, че датата на договора, която е отпреди брака, не е достатъчна, за да обоснове лична собственост на ищеца. Възможно е титуляр на вещните права да са били и двамата съпрузи и индиция за общи права на двамата е фактът, че при продажбата двамата са посочени като собственици - продавачи. По отношение на договора за дарение на сумата 60 000 лв. от 23.02.1994г., сключен между ищеца и неговата сестра В. Т., в присъствие на свидетел Р. Г., съдът е приел, че не е доказано получаване и влагане на лични средства от ищеца. Съдът не е дал вяра на разпитания свидетел Р. Г. поради констатирано несъответствие между посоченото в договора място на предаване на парите и твърденията на свидетеля за същия факт. Посочил е също така, че извършването на дарението е следвало да бъде потвърдено от дарителя като свидетел по делото. Наред с това е видно, че процесното дворно място с жилищна сграда са купени на 05.03.2001г., а продажбата на апартамента е извършена от двамата съпрузи след това - на 14.06.2001г., при което няма как продажната цена да е вложена при покупката. Твърденията на ищеца за сключен предварителен договор преди извършване на продажбата и за предварително получаване на цената са недоказани - такъв договор не е представен по делото, а за действителността му законът изисква писмена форма. По тези съображения, съдът е счел, че събраните доказателства не установят влагането на лични средства на ищеца при придобиването на процесния имот. Поради това искането му за частична трансформация е отхвърлено и делбата е допусната при равни квоти. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Въпросът, който се поставя в изложението в контекста на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, обобщава оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушения на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК и се отнася до задължението на въззивния съд да постанови решението си след обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните. В случая въззивният съд е процедирал в съответствие с цитираната практика на Върховния касационен съд. Въззивното решение съдържа мотиви, в които са посочени релевантните за спора факти, направени са съответните правни изводи въз основа на анализ на събраните по делото доказателства. Съдът е обосновал кои доказателства кредитира, кои не и по какви причини; дал е отговор на доводите на страните. С това са удовлетворени изискванията на закона и на константната практика по приложението на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, а несъгласието на касатора с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице и визираното в жалбата противоречие с Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГТК. В тълкувателния акт, в т. 4, се признава възможността да бъде установявана пълна или частична трансформация на лично имущество по чл.23, ал.1 и 2 СК когато недвижимият имот е придобит през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи. В обжалвания акт съдът не е отрекъл тази възможност, а обсъждайки доказателствата, е приел, че не е установена трансформацията. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Липсва съмнение за очевидна неправилност на някой от изводите на съда. Не са накърнени основни правни принципи, нито логически правила, законът е приложен в действащата му редакция. Въз основа на изложеното следва да бъде отказано допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Ответницата Г. П. С. е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., които следва да й бъдат възстановени от касатора. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.