Определение № 60425 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2073/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Д. с ЕГН [ЕГН], приподписана от процесуален пълномощник, срещу решение № 235 от 18.03.2020 г. по в.гр.д. № 567/2019 г. на ОС – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 457 от 27.03.2019 г. по гр.д.№ 3304/2018 г. на ВТРС. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу ППЗК ДОВЕРИЕ [населено място] /в ликвидация/ за отмяна на основание чл.58 ЗК на решения на ОС на кооперацията от 23.10.2018 г. за: прекратяване дейността на кооперацията и обявяването й в ликвидация, назначаване на ликвидатор, определяне на възнаграждението му и срока на ликвидацията, както и за упълномощаване на ликвидатора да извърши продажба на недвижимо имущество на кооперацията. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. По подробно изложени съображения се моли то да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, където производството да бъде спряно. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1. „Налице ли е връзка на преюдициалност по см. на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между висящи дела с едни и същи страни, когато предмет на производствата по тях е отмяна по реда на чл.58 ЗК на решения, взети на различни общи събрания на кооперацията?”, 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност?“, 3. „Опорочава ли въззивното решение отказът на въззивния съд да спре делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК поради наличие на друг висящ преюдициален спор и в каква степен нарушава правата на въззивника – в степен на недопустимост или на неправилност на решението?”. Освен това се излага, че въззивното решение се намира в противоречие с практика на ВКС – решение № 220/30.12.2019 г. по гр.д.№ 4908/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. /във връзка с приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК/ – допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На последно място се релевира, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК /тъй като в него липсват мотиви и не са обсъдени възраженията във въззивната жалба/. В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация не е депозирал писмен отговор против касационната жалба. Писмено становище, списък по чл.80 ГПК и доказателства за претендирани разноски са представени след изтичането на посочения преклузивен срок и не следва да бъдат съобразявани. Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе в атакувания смисъл, съставът на въззивния съд е приел, че съобразно исковата молба основанията за отмяна на оспорените решения на ОС на ППЗК ДОВЕРИЕ – МИНДЯ [населено място] /в ликвидация/ са процедурни нарушения по свикването и провеждането на събранието, вкл. свикване на същото от незаконно избран управителен съвет, състоящ се от лица, които не са членове на кооперацията /чийто избор и вписване са оспорени по съдебен ред/ и вземане на решенията също от лица, които не са член-кооператори. От фактическа страна съставът на въззивния съд е приел, че не се спори, а и се установява от обясненията на страните и приложените по делото документи, че на 23.10.2018 г. е проведено Общо събрание на ответната кооперация. Същото е свикано от Управителния съвет с дневен ред - прекратяване на кооперацията, откриване на производство по ликвидация, назначаване на ликвидатор, определяне на възнаграждението му и срок за ликвидационното производство. Покана за събранието е залепена на кметството, на читалището и магазините за хранителни стоки в [населено място], публикувана е и във вестник „Янтра днес“ – показанията на свидетеля И. И. и публикация в цитирания вестник. При условията на спадащ кворум по чл.17 ал.2 ЗК, ОС на ответната кооперация е взело атакуваните решения – протокол от събранието с дата 23.10.2018 г. Според съда, изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявения иск, тъй като общото събрание е свикано по предвидения в чл.16 ЗК ред, проведено е при условията на чл.17 ал.2 ЗК, като вотът на присъствалите членове е бил единодушен, респ. атакуваните решения са законосъобразни. Оплакванията на ищеца във въззивната жалба са счетени за неоснователни, в подкрепа на което са изложени съображения, че корпоративните решения произвеждат правни последици, независимо дали са атакувани по съдебен ред. Искът за отмяната им е конститутивен, а това показва, че, докато не бъдат отменени с влязло в сила съдебно решение, са правна реалност. Затова не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя, че начинът на избор на действащия Управителен съвет и членствените правоотношения с кооперацията следва да бъдат игнорирани от съда само по причина, че същите са атакувани по реда на чл.58 ЗК. Атакуваните решения, както е изтъкнал и първостепенният съд, са взети поне от лицата, избрани за членове на Управителния съвет, а те по хипотеза са членове на кооперацията – аргумент от чл.20 ал.1 ЗК. При действащата редакция на чл.17 ал.2 ЗК, дори останалите присъстващи на събранието да не са кооператори, вотът на членовете на Управителния съвет е достатъчен за валидното и законосъобразно вземане на атакуваните решения – чл.18 ал.2 ЗК. На следващо място съдът е посочил, че оплакванията за процедурни нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон, изложени в жалбата, не влияят самостоятелно върху изхода на спора, предвид въззивната същност на второинстанционното производство. Не от обжалваното, а от въззивното решение биха възникнали правните последици на разгледания спор, ако то добие законна сила. Това онагледява ирелевантността както на отказа на съдията, разглеждащ спора в първата инстанция, да се отстрани по реда на чл.22 ГПК, така и на евентуалните пороци на атакуваното решение. Пряк контрол при въззивно обжалване спрямо първостепенния акт не се извършва, а спорът се решава повторно по същество. В проведеното публично съдебно заседание на 13.01.2020 г. въззивният съд е отказал да спре производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, поради липса на преюдициалност на решенията по гр.д.№ 2338/2018 г. и гр.д.№ 1754/2018 г. на ВТРС /по искове по чл.58 ЗК срещу предходни решения на ОСК, като първото дело е приключило на 22.04.2021 г. с влязъл в сила акт за обезсилване на първоинстанционното решение, а производството по второто дело е било спряно/. Мотиви за ирелевантност на решенията по посочените две дела се съдържат и в обжалваното въззивно решение. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос, свързан с разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, макар и непрецизно формулиран, е разрешен в съответствие с трайната /вкл. и задължителна/ практика на ВКС, поради което спрямо него не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на което касаторът банкетно се позовава. При липса на такова противоречие по приложението на процесуалния закон, въпросът - какъв е порокът на въззивното решение, ако съдът откаже да спре делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК поради наличие на друг висящ преюдициален спор, не се явява обуславящ за изхода по конкретното дело. Вторият процесуалноправен въпрос също не се явява разрешен в противоречие с трайната и обилна практика на ВКС относно задълженията на въззивния съд при постановяване на съдебното решение, макар такава да не се посочва от касатора, а да се твърди отново наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Видно е от мотивите на обжалваното решение, че съдът е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и се е произнесъл в краткост по тях, друг е въпросът, че е счел голяма част от същите за неоснователни или ирелевантни за предмета на спора. Поради липса на въпроси, обусловили решаващата правна воля на съда и имащи значение за постановения краен резултат или разрешени при условията на поддържаните от касатора допълнителни селективни основания, искането за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК не следва да се уважава. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Въззивното решение не се преценява като очевидно неправилно по смисъла на посочената норма, тъй като от съдържанието му не се установява превратно приложение на закона /в неговия обратен смисъл/ или особено груби нарушения на правилата на формалната логика. Доводите на касатора в подкрепа на това искане представляват единствено оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не могат да обусловят наличието на квалифицирана неправилност на съдебния акт като основание за достъп до касация. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение