Определение № 231 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4476/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Е. С. А. и В. М. Б., двамата чрез адвокат Д. З. от АК-Кюстендил, срещу решение № 260177 от 13.08.2021 г., поправено с решение № 260182 от 23.08.2021 г. по в.гр.д.№ 180/2021 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което се потвърждава решение № 260196/18.03.2021 г. по гр.д.№ 1391/2020 г. на Районен съд Кюстендил и се отхвърлят исковете на Е. С. А. и В. М. Б. против „ЧЕЗ Електро България“ АД, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, за сумата от 16 190 лева - договорна неустойка за оставане без електрозахранване на техния имот, в периода от 03.07.2019 г. до 11.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.08.2020 г. до изплащането. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпроси, без да ги формулира, като счита, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От „ЧЕЗ Електро България“ АД чрез юрисконсулт Л. М. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане до касационно обжалване, като претендира юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните не са обвързани от договор за продажба на електрическа енергия при общи условя, утвърдени от ДКЕВР, тъй като според заключението на вещо лице, собствения на ищците имот няма изградена електрическа уредба, съгласно техническите норми за безопасност, което налага изграждането на нова такава. Съдът е установил, че макар да имат открити партиди с клиентски номера и доказателства за платена сметка на доставена ел.енергия, имотът не отговаря на изискванията на чл.117, ал.1, т.1 ЗЕ и не е присъединен към разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, поради което не може да бъде осигурено снабдяването с електрическа енергия на потребителите, а клаузата на чл.30, ал.1 ОУ е неприложима. При тези фактически изводи на въззивната инстанция не е налице очевидна неправилност на решението, съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсва нарушение на възприетите и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд принципи при разрешаването на възникнал правен спор за реализирането на имуществена отговорност на крайния снабдител на електрическа енергия за причинените на абонатите вреди в хипотезата на чл.30, ал.1 ОУПЕЕ. Решението е израз на предоставената на съда правораздавателна власт при решаването на конкретния спор и не е налице явна необоснованост на мотивите поради нарушаване правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона или нарушаване на императивни правни норми, обосноваващи предпоставките за допускане на касационно обжалване при „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. Изложените в тази връзка съображения на касаторите не могат да бъдат споделени, тъй като ответникът е длъжен да осигури снабдяването с електрическа енергия на потребителите само за обект, който има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и изискванията за безопасна работа (чл.117, ал.1, т.1 ЗЕ). Съобразявайки изводите на вещото лице по делото, обаче, съдът е достигнал до извод, че собствения на ищците имот няма достъп до ел.мрежа, не отговаря на изискванията на чл.117, ал.1, т.1 ЗЕ и не е присъединен към разпределителната мрежа, поради което не може да се ангажира отговорността на крайния снабдител за нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването, т.е. отговорността за неизпълнение на договорното задължение за снабдяване на потребителите с ел.енергия се предпоставя от изграждането и поддържането на електроразпределителна мрежа от съответния оператор в района „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, където се намира годен за снабдяване с ел.енергия обект /в който са изградени електрически уредби на границите на имота/. Изводите на съда, за липса на предпоставките за отговорност на продавача на електрическа енергия поради невъзможност за снабдяване на потребителите, тъй като техния имот не е присъединен към електроразпределителна мрежа, в този смисъл, не обуславят допускане на касационно обжалване на решението поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението и по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поради следните съображения: Съгласно дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касация на постановеното решение. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, касаторът не е формулирал правен въпрос, а е изложил твърдения, че въззивното решение противоречи на съдебната практика на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона, по съображения, които преповтарят доводите в касационната жалба и не дават основание за допускане на касационно обжалване. От „ЧЕЗ Електро България“ АД чрез юрисконсулт Л. М. са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение