Определение № 429 от 09.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 1029/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Й. А. В., Л. Й. В. и С. Й. В. срещу Решение № 259 от 24.03.2010 год. по гр.д.№ 2791/2009 год. на Софийски апелативен съд. С това решение, съставът на САС се е произнесъл по жалбата на ЗД [фирма] срещу тази част от решението от 25.06.2009 год. по гр.д.№ 3523/2008 год. на Софийски градски съд са били уважени предявените от Й., С. и Л. В. субективно съединените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумите над 25000 лв. за всеки от тях. В частта с която исковете на В. са били отхвърлени за сумите над 120000 лв. за всеки от тях и до предявения размер от по 150000 лв., като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация ЗД [фирма] е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Липсва становище по предпоставките за допускане на касационен контрол. Ищците са наследници на починалата в резултат на ПТП на 28.01.2008 год. Зина С. В.. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил „Мерцедес” с ДК [рег.номер на МПС] със собственик и водач Г. Т. Т. е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД [фирма], наследниците на В. (съпруг и дъщери) са предявили срещу застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по 150000 лв. за всеки един от тях. Първоинстанционният съд е уважил субективно съединените искове до посочения размер, приемайки за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Сезиран с въззивната жалба на ЗД [фирма], Софийския апелативен съд е счел, че тя е частично основателна. Приел е наличието на 1/3 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е пресичала пътното платно на място на което няма пешеходна пътека или светлинна сигнална уредба, при наличието на разделителна мантинела между лентите за движение, препятстваща пресичането на пътното платно от пешеходци. Като справедлив размер на присъдените обезщетения е приел сумата от по 80000 лв. за всеки от ищците, редуцирайки ги съобразно приетото съпричиняване. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Конкретни правни въпроси не са формулирани, но от изложението може да се изведат въпросите: 1./ Критериите за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия; 2./ Критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по първия от посочените въпроси се свързва с „ празнина в правото относно правилното определяне на съпричиняване и липсата на ясни правила за обстоятелствата, при които би могло да се даде принос в случаите, когато е налице пресичане непосредствено до пешеходната пътека и при наличието на знак Д17. …Тази празнина в правната уредба следва да бъде тълкувана и е в интерес за развитието на правото от гледна точка на въпроса налице ли е принос на пострадал, ако бъде блъснат от преминаващ автомобил непосредствено след пешеходната пътека ...”. Основанието по т.3 по втория въпрос, касаторът свързва с разнородната практика и липсата на единни критерии при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, като същите следва да бъдат съобразени с нормативно определените лимити по НЗЗ, действаща към деня на настъпване на събитието. Значение за прилагането на закона и развитието на правото се свързва с това, че ВКС следва да даде указания на съдилищата да вземат предвид лимитите по НЗЗ. Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице и по отношение на двата посочени въпроса. Видно от мотивите (стр.4) на присъдата по НОХД № 2990/2008 год. на Софийски градски съд, позовавайки се на заключението на автотехническата експертиза, съдът е приел, че Зина В. е пресичала пътното платно след пешеходната пътека, като ударът на увреждащият автомобил е бил на около 16 м. от пътеката (л.31). На заключението на експертизата се е позовал и съставът на САС в обжалваното решение. Пътният знак със специално предписание Д17 „Пешеходна пътека” – чл.55 ал.7 ППЗДвП е с конкретно определена зона на действие. Тази зона, при наличието на напречна пътна маркировка М8 – чл.64 т.3 ППЗДвП не би могла да бъде изменяна (стеснявана или разширявана), чрез тълкуването на цитираната разпоредба на ППЗдВП, което тълкуване да би допринесло за точното и прилагане и развитието на правото. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по отношение на втория от поставените въпроси. Критериите за справедливост при прилагането на чл.52 ЗЗД са специфични за всеки отделен случай, унифицирането им би ги обезсмислило и поради това не е и възможно формирането на единен критерий, валиден при всички разглеждани от съдилищата спорове. Като такъв основен критерии не би могъл да бъде разглеждан и лимитът по НЗЗ, тъй като този лимит не е лимит за едно застрахователно събитие. Лимитирана е отговорността на застрахователя за срока на действие на застраховката, независимо от броя на застрахователните събития. Ще следва да се отбележи и това, че в съдебната практика определящ е критерия по чл.52 ЗЗД, като размерът на обезщетението може да надхвърля лимита в който случай разликата би била поета от делинквента. От това следва, че дори да би се приело, че в случая обезщетенията са занижени и оттам – неправилно прилагане на критерия за справедливост, то и в този случай би било налице основанието по чл.281 т.3 ГПК, но не и това по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Липсва обосновка по прилагането на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – позоваване на противоречива съдебна практика по посочените въпроси. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице. Приложени са 2 бр. обжалваеми първоинстанционни решения на Софийски градски съд и 1 бр. на Пернишкия окръжен съд. Представени са и 3 бр. решения на ВС на НРБ от 1979 год.; от 1962 год. и от 1976 год., постановено при действието на ГПК (отм.). Т.е. липсва валидно позоваване на задължителна практика на ВС или ВКС, съобразно разясненията на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.