Определение № 651 от 17.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 2477/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 448 от 28.06.2022г. по в.т.д. № 375/2022г. на Апелативен съд – София е отменено решение № 260046 от 18.01.2022г. по т.д. № 713/2019г. на Софийски градски съд в частта, с която „Чери Дриймс“ ООД е осъдено да заплати на К. Г. Г., на основание чл. 125, ал. 3, във връзка с чл. 127 от ТЗ, разликата над сумата от 28 150. 85 лева до сумата от 41 290. 06 лева, представляваща парична равностойност на дружествения му дял в „Чери Дриймс“ ООД, със законната лихва за забава от 16.01.2019г. до окончателното плащане, както и в частта, с която „Чери Дриймс“ ООД е осъдено да заплати, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, разликата над сумата от 125.12 лева до сумата от 183. 53 лева, изтекла лихва за забава за времето от 31.12.2018г. до 15.01.2019г., като предявените искове по чл. 125, ал. 3, във връзка с чл. 127 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тази част са отхвърлени. Със същото въззивно решение е потвърдено решението на Софийски градски съд за осъждане на „Чери Дриймс“ ООД да заплати на К. Г. Г. сумата от 28 150. 85 лева, парична равностойност на дружествения му дял в дружеството, със законната лихва за забава от 16.01.2019г. до окончателното плащане, както и 125.12 лева, изтекла лихва от 31.12.2018г. до 15.01.2019г., съответно за отхвърляне на иска за главницата в останалата част – до предявения размер от 130 548 лева, със законната лихва за забава от 16.01.2019г. и 580. 26 лева изтекла лихва.

С подадена касационна жалба К. Г. Г. обжалва решението на Апелативен съд – София в частта, в която, като е отменено частично и потвърдено частично решението на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете му за разликата над сумата от 28 150. 85 лева до 130 548 лева, парична равностойност на дружествения му дял, със законната лихва за забава от 16.01.2019г. до окончателното плащане, както и до размера от 580. 26 лева изтекла лихва.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд е дал погрешен отговор на въпроса каква е правната същност на допълнителните парични вноски и имат ли значение при изчисляване на стойността на дружествения дял по реда на чл. 127 от ТЗ. Правилното им счетоводно третиране е в резервите на дружеството. Същевременно не трябва да участва при изчисляване на дружествения дял привлеченият капитал под формата на правителствено дарение. Изтекъл е мониторинговият период по договора за безвъзмездно финансиране с Държавен фонд “Земеделие“ и тази сума няма да бъде предмет на възстановяване на държавата. По доводите на страната и възраженията в насока, че допълнителните парични вноски и правителственото дарение не участват в изчисленията на чистата стойност на дружествения дял, съдът не е изложил съждения защо ги отхвърля.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора К. Г. Г. въпроси са:

1. Как се изчислява размерът на дружествения дял при напускане на съдружник по реда на чл. 127 от ТЗ, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ТЗ, и по-конкретно дали направените допълнителни парични вноски следва да се включат в този размер? Каква е правната същност на допълнителните парични вноски и те имат ли значение при изчисляване на стойността на дружествения дял по реда на чл. 127 от ТЗ?

Касаторът се позовава на разрешението по решение № 70 от 25.08.2014г. по т.д. № 3560/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., според което кредитор за вземане за допълнителна парична вноска не се явява активно легитимиран по молбата по чл. 625, вр. чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ; решение № 224 от 10.09.2009г. по т.д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. относно редовността на баланса на търговско дружество; решение № 10 от 10.09.2012г. по т.д. № 502/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д. № 504/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 100 от 07.02.2013г. по т.д. № 665/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 446 от 30.06.2008г. по т.д. № 112/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. относно изчисляването на равностойността на дружествения дял.

2. Правителствено дарение по договор за безвъзмездна финансова помощ за придобиване на дълготраен материален актив от бенефициент – търговско дружество представлява ли дълг и това дарение участва ли при изчисляването на дружествен дял при напускане на съдружник по реда на чл. 127 от ТЗ, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ТЗ?

Във връзка с въпроса не е посочена практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, оплаквания и доводи на страните и събраните в тяхна подкрепа доказателства и да изложи становището си по тях в мотивите към съдебния акт?

Касаторът сочи противоречие на въззивното решение с решение № 57 от 02.03.2011г. по гр.д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 536 от 19.12.2012г. по гр.д. № 89/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Касаторът намира въззивното решение за очевидно неправилно поради извода на апелативния съд за правна ирелевантност на финансовите взаимоотношения с финансиращия орган по безвъзмездното правителствено дарение за придобиване на активи. Всяка статия в баланса на дружеството, в раздел пасив, представлява задължение, което не е в случая.

От „Чери Дриймс“ ООД, насрещна страна по жалбата на К. Г. Г., е постъпил отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъжда се заявеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за присъждане на главница над размера от 2 432. 96 лева, със законната лихва за забава от 16.01.2019г. до окончателното плащане, както и със съответната част от изтеклата лихва, е подадена касационна жалба от „Чери Дриймс“ ООД, също с оплаквания за неправилност. Според изложеното в жалбата балансовата стойност на активите, на базата на която се изчислява чистата стойност на имуществото на дружеството, представлява историческата цена на актива (цена на придобиване или себестойността на активите или справедливата цена на актива). Въззивният съд не се е съобразил със съответните приложими счетоводни стандарти, като не е отчел наличните амортизации. Отделно от това този съд се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение, като е обсъдил пороци, които не са въведени във въззивната жалба на К. Г. Г.. Той не е твърдял, че стойността на активите на дружеството е 5 052 597. 12 лева.

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), както и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК).

Формулираните от касатора „Чери Дриймс“ ООД въпроси са:

1. Коя стойност на активите от счетоводния баланс на дружеството с ограничена отговорност се взема предвид при определяне стойността на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник – балансовата стойност на активите към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, изчислена на база историческата цена на активите минус начислените амортизации, или историческата цена на активите към момента на придобиването им без начислените амортизации, както и следва ли в този случай съдът да вземе предвид начислената амортизация на ДМА и НДМА при определяне стойността на активите на дружеството по счетоводен баланс?

Страната сочи противоречие с решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д. № 504/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 87 от 06.06.2012г. по т.д. № 468/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 73 от 17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Допълнително се сочи, че произнасянето по въпроса ще допринесе за точното приложение на закона и развитие на правото.

2. Има ли правомощия въззивният съд при въведените ограничения с нормата на чл. 269 от ГПК да се произнася по правилността на решението, като обсъжда пороци, невъведени във въззивната жалба?

Касаторът твърди противоречие на въззивното решение с разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 25 от 02.04.2021г. по гр.д. № 1849/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 179 от 18.03.2021г. по т.д. № 15/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 211 от 21.01.2021г. по гр.д. № 64/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Поради нарушен, според касатора основане принцип на гражданския процес (диспозитивното начало) касаторът счита въззивното решение за очевидно неправилно.

От насрещната страна по жалбата К. Г. Г. не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваните от касаторите негови части, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да отмени частично и потвърди частично първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че К. Г. Г. е бил съдружник в дружеството „Чери Дриймс“ ООД, като е притежавал 11 дяла с обща номинална стойност 11 000 лева, от общо 250 дяла от капитала на дружеството. С нарочно предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, връчено на 24.09.2018г., К. Г. Г. уведомил, че напуска съдружието, при което от 25.12.2018г., след изтичане на законоустановения тримесечен срок от предизвестието, участието му в дружеството било прекратено и той е имал право да получи равностойността на дела си към 31.12.2018г.

За определяне на тази стойност в първоинстанционното производство е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, с две допълнителни заключения, както и повторна експертиза, изготвена от друго вещо лице. При възприемане, че за определяне на равностойността на дружествения дял е от значение разликата между актива (историческа стойност на активите) и пасива, без собствения капитал на ответното дружество (записан, капитал, резерви и финансов резултат) към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, въззивният съд е съобразил първото допълнително заключение на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза (вариант В), потвърдено и от повторното изготвено заключение – за историческа цена на активите на „Чери Дриймс“ ООД от 5 052 592. 12 лева и пасив от 4 412 800. 08 лева (разлика чист актив от 639 792. 04 лева), от които съответно на дела от капитала на К. Г. Г. (4.4%) съответстват 28 150. 85 лева. Вещите лица са потвърдили, че изготвеният и обявен в търговския регистър счетоводен баланс на „Чери Дриймс“ ООД към 31.12.2018г. е точен, като са приложими Националните счетоводни стандарти. Към пасива са били отнесени, освен другото, задължения за допълнителни парични вноски, внесени от съдружниците на основания на решения на общото събрание на съдружниците в дружеството, неоспорени по реда на чл. 74 от ТЗ (2 058 355. 89 лева), както и финансиране от Държавен фонд “Земеделие“ (883 115. 78 лева).

Изцяло са били споделени изводите на първоинстанциония съд, че щом допълнителните парични вноски не се отразяват в капитала (чл. 134, ал. 3 от ТЗ), внасят се само в случаи, когато дружеството се нуждае от допълнително финансиране, при това за определен срок, и подлежат на връщане, с възможност да се уговори лихва, се касае за вътрешно кредитиране и счетоводно такива вземания на съдружниците следва да се включат в пасива на баланса, раздел „Задължения“, графа „Други задължения“, а не към статия „Резерви“ от Раздел „А“ „Собствен капитал“ от пасива на баланса на „Чери Дриймс“ ООД.

За разлика от възприетото от първоинстанционния съд, определил за стойност на актива сумата от 4 468 094. 72 лева (балансова стойност на активите, без начислените амортизации от 584 502. 40 лева, установени по крайни кредитни салда по счетоводни сметки 241“Амортизация на ДМА“ и 242 „Амортизация на ДНМА“) и 3 529 684. 30 лева пасив (без 883 115. 78 лева по договор, сключен с Държавен фонд “Земеделие“), въззивният съд е приел историческата стойност на активите от 5 052 592. 12 лева, а към пасива е добавил и задължението от 883 115. 78 лева. От този съд изцяло е било прието първото допълнително заключение към първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, че освен обичайните видове активи и пасиви, в съвременната балансова структура съществуват и такива със специфичен характер, както е финансирането от 883 115. 78 лева - получено от Държавен фонд “Земеделие“ финансиране по договор от 22.11.2012г. Приложим е счетоводен стандарт 20 “Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ“. Според определенията в стандарта „правителствено дарение“ е предоставянето на средства на дадено предприятие като компенсация да спазване от негова страна в миналото или бъдеще на определени условия, отнасящи се до текущата дейност на предприятието, и същите, в случай като процесния, се отчитат като финансиране. До изтичане на мониторинговия период като отчетен обект финансирането е с характер на пасив и като такъв се отчита при определяне на стойността на имуществото на „Чери Дриймс“ ООД към 31.12.2018г. Съгласно повторното заключение, също посочено от въззивния съд, размерът на финансирането, което не е признато за текущ приход, към 31.12.2018г., е 883 115. 78 лева.

В този смисъл от въззивния съд е било съобразено изложеното във въззивната жалба на К. Г. Г., че при определяне на стойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си, за база се взема баланса на активите и пасивите, като активите се изчисляват по историческата им стойност, както и оплакването във въззивната жалба на „Чери Дриймс“ ООД, че полученото финансиране от Държавен фонд „Земеделие“ следва да се вземе предвид при изчисляване на балансовата стойност на имуществото на дружеството (пасив).

За неоснователен от въззивния съд е бил приет доводът на ищеца, че правилното счетоводно третиране на допълнителните парични вноски е в резервите на дружеството.

Или съгласно въззивното решение предявеният иск по чл. 125, ал. 3, във връзка с чл. 127 от ТЗ е бил приет основателен за сумата от 28 150. 85 лева главница, а при отправената покана за плащане от ищеца е било прието още, че върху главницата е дължима лихва за забава, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 31.12.2018г., като до датата на исковата молба (16.01.2019г.) – в размер на 125.12 лева.

При тези установени обстоятелства първият от поставените от касатора К. Г. Г. въпроси относно правната същност на допълнителните парични вноски и тяхното значение при изчисляване на стойността на дружествения дял по реда на чл. 127 от ТЗ е материалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело съгласно разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ – част от правния спор и обусловил изхода на делото. Съгласно възприетото във въззивното решение, задължението за допълнителна парична вноска не е израз на задължението на съдружника да направи дялова вноска (чл. 120 от ТЗ), а произтича от задължението по чл. 124 от ТЗ да се оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството, като допълнителната парична вноска представлява зает, а не собственик капитал, т.е. особена форма на кредитиране (чл. 134, ал. 3 от ТЗ), и поради това в хипотезата на чл. 127 от ТЗ се отнасят към пасива на баланса на дружеството. В този смисъл не е възприет доводът на касатора за правилно счетоводно третиране на допълнителните парични вноски в резервите на дружеството.

По отношение на въпроса не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд. Такава практика не сочи и касаторът. Посоченото от него решение № 70 от 25.08.2014г. по т.д. № 3560/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. не съдържа отговор на такъв въпрос. Даденото в решението разрешение е, че съдружник, изплатил допълнителна парична вноска, става кредитор на дружеството, но правата му не произтичат от търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ и той не са легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 от ТЗ. Останалите посочени съдебни решения (по т.д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., по т.д. № 502/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., по т.д. № 504/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., по т.д. № 665/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. и по т.д. № 112/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), също съставляващи каузална практика на Върховния касационен съд, отново не съдържат отговори на въпроси в противоречие на възприетото от въззивния съд. Тези решения не касаят счетоводното отразяване на задължения на дружество с ограничена отговорност за връщане на допълнителни парични вноски.

Вторият поставен от касатора въпрос отново е материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Съгласно въззивното решение полученото от Държавен фонд “Земеделие“ финансиране по договор от 22.11.2012г., до изтичане на мониторинговия период, като отчетен обект е с характер на пасив, при което със сума от 883 115. 78 лева е бил увеличен пасивът на ответното дружество, съответно намален размерът на дружествения дял на касатора. Финансирането е прието от въззивния съд като вид пасив (с оглед на неговия източник), при решаващ извод, че получените средства са с целево предназначение, породени са задължения тези средства да се използват по определен начин и в случай че дружеството наруши тези задължения, дължи връщане на получените средства.

Във връзка с въпроса не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касаторът не сочи съдебна практика, на която въззивното решение в частта на възприетото относно пасива на баланса на „Чери Дриймс“ ООД да противоречи.

Третият поставен по делото процесуалноправен въпрос също отговоря на основния критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК да е въпрос от значение за изхода на делото, но не е налице поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практика на Върховния касационен съд или Върховния съд, така както тази практика е посочена във връзка с допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване в този случай.

Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, за което самият касатор е посочил съдебни решения. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК.

В случая, противно на оплакванията в касационната жалба, въззивният съд се е произнесъл относно значението на допълнителните парични вноски по чл. 134 от ТЗ и финансирането от Държавен фонд „Земеделие“ за имущественото състояние на ответното дружество, съответно определяне на равностойността на дружествения дял на касатора К. Г. Г.. Дали фактическите и правни изводи, до които е достигнал въззивният съд, са правилни, е обстоятелство, което не може да се обсъжда във фазата по допускане на касационно обжалване.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по формулираните от „Чери Дриймс“ ООД материалноправни и процесуалноправни въпроси.

Първият поставен от този касатор материалноправен въпрос е от значение за изхода на спора – съгласно въззивното решение, от съда е било прието, че за определяне на равностойността на дружествения дял е от значение разликата между актива (историческа стойност на активите) и пасива, без собствения капитал на ответното дружество към края на месеца през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение.

Не се установява допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие на въззивното решение с разрешенията по посочените от касатора съдебни решения на състави на ВКС, съставляващи каузална практика. Съгласно решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д. № 504/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, историческата цена се проява като цена на придобиване, себестойност или справедлива цена и и тя трябва да залегне при изготвяне на баланса за определяне дружествения дял на напусналия съдружник. Съгласно решение № 87 от 06.06.2012г. по т.д. № 468/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., стойността на дълготрайните материални активи при определяне на стойността на дружествения дял, съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, следва да се определи от вещите лица при спазване на нормативните разпоредби на действалите при постановяване на решението чл. 13 от ЗСч, § 1, т. 3 от ДР на ЗС и съответните приложими счетоводни стандарти, а съгласно решение № 73 от 17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е за нуждата от съответствие на баланса със ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Въззивното решение не е постановено в отклонение с тези дадени разрешения. Съдът, на основание заключението на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от никоя от страните в тази си част, е взел предвид историческата цена като база за оценка на активите на предприятието на ответника, с оглед обективния характер на оценката, основана на счетоводни документи. В тази връзка за балансовата стойност на актива е било възприето, че по правило е стойността, с която се посочват активите в счетоводния баланс, равна на първоначалната оценка на актива (отчетна стойност) минус амортизациите, начислени до момента. Всъщност оплакването на касатора в касационната му жалба е, въззивният съд не е съобразил съответните приложими счетоводни стандарти, но това е въпрос по правилността на въззивното решение, която не може да бъде съобразявана във фазата по допускане на касационното обжалване.

Не може да бъде прието удовлетворено и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на което също се позовава касаторът във връзка с въпроса. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането или за да бъде тя осъвременена. Такива конкретни обстоятелства касаторът не сочи и не установява.

Вторият поставен от касатора „Чери Дриймс“ ООД въпрос относно правомощията на въззивния съд да се произнася по правилността на решението, като обсъжда пороци, невъведени във въззивната жалба, не удовлетворява общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като е основан на невярното твърдение, че от въззивната жалба на К. Г. Г. не е може да бъде изведен правен довод, обосноваващ размер на актива на ответното дружество от 5 052 592. 12 лева като историческа цена на активите. Изрично във въззивната жалба на тази страна е било посочено, че при определяне на стойността на дружествения дял на прекратилия участието си в дружеството съдружник за база се взема баланса на активите и пасивите, като активите се изчисляват по историческата им стойност, а претендирана равностойност на дружествения дял е била сумата от 130 548 лева. В рамките на тези твърдения и петитум се е произнесъл и въззивният съд. Поради това поставеният от касатора „Чери Дриймс“ ООД въпрос не е от значение за изхода на делото.

Неоснователно е твърдението на касаторите за очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, изр. 3 от ГПК.

Очевидната неправилност на въззивното решение е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване. Това основание е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързани с частния интерес на страните от разрешаването на правния спор. Понятието „очевидна неправилност“ е във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като конкретното му тълкуване е предоставено на Върховния касационен съд. В този смисъл е възприетото в Решение № 15 от 06.11.2018г. по к.д. № 10/2018г. на Конституционния съд.

В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана.

Съгласно съдебната практика при неправилност поради нарушение на материалния закон трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Конституцията. При неправилност поради необоснованост трябва да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи, с което да е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 от ГПК, вр. чл. 121, ал. 2 от Конституцията. При неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва да има нарушение на посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността, допуснати процесуални нарушения във връзка с възложено от закон задължение на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в производството и др.

По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част поради негова очевидна неправилност, тъй като липсва вероятност то да страда от посочените пороци, поради които да е неправилно.

Касаторът К. Г. Г. прави оплаквания за неправилно счетоводно отчитане на финансирането от Държавен фонд „Земеделие“ (че всяка статия в баланса на дружеството, в раздел пасив, представлява задължение, а това не е в случая), оплакването е по приложение на закона (ЗСч и приложимите счетоводни стандарти). но само по себе си това не може да обоснове квалифицирана неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, изр. 3 от ГПК, така както тя е определена по-горе, въз основа на практиката на Върховния касационен съд.

Оплакването на „Чери Дриймс“ ООД е за допуснато нарушение на чл. 269 от ГПК, вр. чл. 6, ал. 2 от ГПК от въззивния съд (произнасяне по въпрос, по който във въззивната жалба на другата страна не е имало оплакавне), но с оглед изложеното във връзка с втория формулиран от страната въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, липсва вероятност такова процесуално нарушение да е допуснато, поради което въззивното решение да е очевидно неправилно.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

Воден от горното съдът