Определение № 1395 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „З. Булстрад“, представлявано от адв. Н. Т. Т., срещу определение № 411 /28.11.2022 г. по в.гр.д. № 235 /2022 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба от 29.04.2022 г. на „З. Булстрад“ за възстановяване на срок за подаване на иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че поради изричната законова забрана на чл.64, ал.3, изр.2 ГПК молбата за възстановяване на срока се явява неоснователна, тъй като е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие и тъй като в поискания от страната срок - от 05.04.2022 г. до 12.04.2022 г. страната не е подала иск за възстановяване на вземането си. Насрещната страна А. Д. Ц. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател извежда следния процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да разгледа и се произнесе по възраженията (доводите), заявени с въззивната жалба, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС, отразена в посочени определения на ВКС. Въпросът е обуславящ, защото наред с доводите за неправилност на първоинстанционното определение, с което молбата по чл.64, ал.2 ГПК е била оставена без разглеждане, частният жалбоподател „З. Булстрад“ е навел и доводи за нейната основателност – че не е бил уведомен за пропускането на срока чрез съобщение изпратено по призовкар до 10.05.2022 г. (след датата 29.04.2022 г., на която е подал молбата за възстановяване на срок), евентуално, че е поискал удължаване (продължаване) на срока на 31.03.2022 г. преди той да изтече, тъй като адвокатът му Н. Т. е потвърдила чрез електронна поща, че е получила възражение срещу заповедта за изпълнение на 02.03.2022 г.. Въззивният съд не е разгледал тези доводи, поради което е допуснал противоречие с установената практика, която е в смисъл, че следва да разгледа и изложи мотиви (да се произнесе) по основателността на доводите, които се съдържат в разглежданата от него жалба и които имат значение за нейната основателност. С това е установено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По основателността на частната жалба: От приложеното първоинстанционно дело - гр.д. № 133 /2022 г. на КРС настоящият съдебен състав установи следното: На процесуалния представител на „З. Булстрад“ адв. Н. Т. е изпратено съобщение от съда по чл.415, ал.1 ГПК на посочената от нея електронна поща на 28.02.2022 г. (уведомена е за постъпилото възражение от длъжника срещу заповедта по чл.410 ГПК и че има възможност да предяви иск за вземането си в едномесечен срок (л.46 по гр.д. № 133 /2022 г. на КРС). Адв. Н. Т. (процесуалният представител на „З. Булстрад“) е потвърдила получаването на съобщение за постъпилото възражение от длъжника и е посочила дата на получаване - 02.03.2022 г. (л.46, стр.2). Тъй като съобщението не е извършено по реда на чл.38, ал.2 ГПК и не са представени доказателства за датата на изтеглянето на съобщението, предвидени в чл.41а ГПК и съгласно чл.44, ал.3, т.3 ГПК следва да се приеме, че датата на получаването е датата на потвърждаването - 02.03.2022 г.. Адв. Н. Т. е поискала удължаване (продължаване) на срока от 05.04.2022 г. до 12.04.2022 г. с писмо по електронната поща на 31.03.2022 г. (л.47). Тази молба е в срок. С разпореждане от 04.04.2022 г. по гр.д. № 133 /2021 г. на КРС (л.52) първоинстанционният съд е оставил молбата без разглеждане. Съдебният деловодител е отразила по делото, че е съобщила на процесуалния представител на „З. Булстрад“ адв. Н. Т. разпореждането на посочения от нея и-мейл на 06.04.2022 г. и че е разговаряла с нея по телефона на 19.04.2022 г. за разпореждането (л.56, стр.2) след изтичането на срока за потвърждаване на съобщението. С молба от 29.04.2022 г. адв. Н. Т. (процесуалният представител на „З. Булстрад“) е поискала възстановяване на срока (л.72 и сл.) и е представила искова молба по чл.422 ГПК вр. чл.414 ГПК с входящ номер на КРС от същата дата (л.60 и сл.). При тези факти настоящият съдебен състав приема, че молбата на адв. Н. Т. от 31.03.2022 г. за продължаване на срока не е била просрочена (е била в срок). Срокът е започнал да тече на датата на потвърждаването на получаването на съобщението по чл.415, ал.1 ГПК на 02.03.2022 г. и е изтекъл в края на деня 04.04.2022 г. – понеделник, присъствен ден. Т.к. молбата е била подкрепена с доказателства за заболяването на адв. Н. Т. от КОВИД и за поставянето и от медицинските власти под карантина поради положителен тест за КОВИД от 28.03.2022 г. до 06.04.2022 г., следва да се приеме, че молбата е била основателна. КРС е отказал да разгледа молбата. Адв. Н. Т. е била уведомена за това на 06.04.2022 г. на посочения от нея адрес на електронна поща и по телефона на 19.04.2022 г., видно от удостовереното от деловодителя. Това са датите, на които е съобщено от съда (КРС) на адв. Н. Т. за пропускането на срока съгласно чл.64, ал.3 ГПК. Дори да се приеме, че датата на съобщението е по-късната дата - 19.04.2022 г., която е по-благоприятната за адв. Н. Т. и от тази дата да е започнал да тече едноседмичният срок по чл.64, ал.3 ГПК за подаване на молба за възстановяването му, следва да се приеме, че този срок е изтекъл в края на деня 26.04.2022 г., вторник, присъствен ден. Адв. Н. Т. е подала молбата си за възстановяване на срока и е предявила иска по чл.422 ГПК на 29.04.2022 г. Молбата е просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане по същество.. От изложеното следва, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което молбата да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сумата 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списък за разноски, чието уговаряне и заплащане е доказано с представен по делото договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното съдът