Определение № 286 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3839/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на външните работи на Р.България срещу решение №260364 от 05.10.2020г по в. гр.дело № 5834/2020г. на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение от 24.04.2020г по гр.д №80990/2918г на Софийски районен съд,постановено по иск на И. М. Г. с правно основание чл.75,ал.1 от Закона за дипломатическата служба /ЗДипл.Сл./,във вр чл. 14,ал.1 от Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат/НКСЗМ/.Искът е уважен за сумата 7410,82 лв.,представляваща неизплатената част от разходи за медицинско обслужване на ищеца Г. и членовете на семейството му,извършени за периода 01.11.2015г.-30.06.2016 г по време на дългосрочното му командироване в чужбина, като искът е отхвърен за разликата до пълния предявен размер /от 7411,04лв/в която част първоинстанционното решение не е обжалвано,както не е обжалвано и в частта за отхвърляне на иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер и период,заявен с исковата молба. Присъдена е частично мораторна лихва в размер на 368,48 лв., от датата на частичното плащане /26.06.2018г / до завеждане на иска /27.12.2018г/.,тъй като необходимата съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД покана не е била доказано отправена в по-ранен момент.

На свой ред въззивният съд е приел ,че размерът на задължението е равен на стойността на разходите, направени от служителя и всеки член на неговото семейство за медицинско обслужване и здравно осигуряване за една календарна година,но не повече от 50 на сто от базисния размер за 30 календарни дни,определен във валута за съответната държава, за процесния период 01.11.2015 г.-30.06.2016г. Ищецът е бил дългосрочно командирован за изпълнение на дипломатическа служба в Постоянното представителство на Република България в Европейския съюз, Брюксел ,като за процесния период същият е пребивавал на територията на Кралство Белгия за изпълнение на служебните си задължения заедно с членовете на семейството си по смисъла на чл. 18 от НКСЗМ и са налице предвидените в закона разходи за медицинско обслужване,за които са представени съответните 36 бр.разходооправдателни документи. Основателно е претендирана невъзстановена част от разходите, която е в рамките на лимита по наредбата ,като правоизключащите възражения на ответика,основани на Рагламент (ЕО) 883/2004г са отхвърлени. Съображенията за това са ,че този съюзен акт не установява правото на безплатно медицинско обслужване на гражданите на една държава-членка в друга,а координация на системите за социална сигурност въз основа на материални принципи за равно третиране на всички граждани на ЕС в съответната държава членка: лицата получават същите обезщетения и имат същите задължения, както и гражданите на съответната държава членка.Принципът означава, че в случая ищецът и неговото семейство, при регистрация чрез съответния формуляр, имат достъп до медицинска помощ при условия и ред, както поданиците на Кралство Белгия. Освен че според действащата за исковия период редакция на чл.14, ал. 2 от наредбата / Обн., ДВ. Бр. 70 от 8 август 2008 г.) на ищеца или членовете на семейството му не е вменено задължение за регистрация в белгийската здравно-осигурителна система с формуляр S1/S072,съответно нейното непредприемане не е нормативно основание ведомството се освободи от задължението да изплати разходите,ищецът и семейството му в случая са били регистрирани към здравноосигурителната система на Кралство Белгия за право на обезщетения в натура при болест и майчинство на лица,пребиваващи страна, различна от компетентната държава по осигуряването им, посредством формуляр S1/S072. Самият формуляр не е представен по делото, тъй като е предназначен за здравноосигурителния орган в страната по пребиваване, но обстоятелство се установява от представената с исковата молба служебна бележка изх. №Кв 09- 17776/30.06.2016 г. и от издадените от лечебните заведения разходооправдателни документи,в които са вписани осигурителните номера на ищеца и на членовете на семейството му .Доказва се и с разписките, издавани от компетентната здравноосигурителна институция (Взаимна каса "Сен Мишел"). Така до определен размер разходи за ползвани медицински услуги /извън исковите/са възстановени на ищеца от осигурителната система в Кралство Белгия, което е невъзможно без коментираната регистрация за здравно осигуряване. Отхвърлен е и доводът ,че в отношенията между страните приложение намира Наредба №5/2014г за трансграничното здравно обслужване,която касае правоотношения с НЗОК. В случая задължението е пряко за изпращащото ведомство МВнР.Отхвърлено е и възражението за изтекла погасителна давност. Въззивният съд е приел ,че тя е петгодишна като е отхвърлен и доводът ,че давност започва да тече от края на месеца, в който разходът е извършен. Изтъкната е разпоредбата на чл. 14,ал.2 НКСЗМ, според която медицинските разходи се възстановяват от МВнР на годишна база за разлика от командировъчни средства съгласно чл. 7, ал. 1 от НКСЗМ, по отношение на които изплащането е ежемесечно.Не се касае за плащания, дължими при възникването на отделния разход, каквито са задълженията за възстановяване на пътни разходи по чл. 11 от НКСЗМ. Възстановяването на разходи за медицинско обслужване се дължи след като вземането на правоимащото лице стане ликвидно - с изтичане на календарната година, в която са направени разходи за медицинско обслужване и след покана.В случая ищецът е претендирал невъзстановената от МВнР част от разходите за медицинско обслужване на него и на членовете на семейството му, направени през календарните 2015 и 2016 г. по време на дългосрочната му командировка в Кралство Белгия.

В приложеното към жалбата изложение ,при основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл. 280, ал.2 предл. трето ГПК се поставят два процесуалноправни въпроса /т.1-2/ и два въпроса на материалното право.

1. При предяваване на претенции по чл.75, ал.1 ЗДипл.Сл. ,вр. чл.14, ал.1 НКСЗМ за заплащане на множество медицински разходи следва ли да се счита ,че е предявен един иск ,или всяка от тези претенции представлява отделен иск.

2. За отказът на първоинстанционния съд да открие производство по чл. 193 ГПК ,въприет от въззимвния съд, при конкретно формулирани оплаквания за оспорване на писмените доказдателства ,по който въпрос е налице основание по чл.280 ал.1 т1. ГПК

3. Следва ли да се приеме ,че понятието „ безплатно медицинско обслужване по силата на международен договор с приемащата държава “ ,въведено като отрицателна предпоставка за заплащане на медицински разходи на основание чл.75, ал.1 ЗДипл.Сл. ,вр чл. 14, ал.1 НКСЗМ, означава изведеното в мотивите на въззивния съд като пример международно споразумение по силата на което приемащата държава се задължава да осигури безплатно медицинско обслужване на граждани на чужда държава -страна по договора ,касаеща определена категория лица и приложима при особени обстоятелства, например военни ,участващи в задгранични мисии, или това понятие следва да се разбира като здравно осигуряване, по силата на което се поемат разходи за нормативно установени медицински дейности. Сочи се основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на формирана практика на ВКС по въпроса.

4.За потвърдения извод на първоинстанционния съд ,че към претенциите не е приложима 3-годишна погасителна давност, което е в противоречие с ТР №1/2015г по т.д № 1/ 2014г ОСГК.За неуредените в ЗДипл.Сл въпроси, се прилагат ЗДСл и КТ, по които закони давността за вземания по служебни или трудови отношения е тригодишна, при това вземанията по НКСЗМ представляват периодични плащания Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и очевидна неправилност на решението при изводите на съда по въпроса ,основание по чл. 280, ал.2 ГПК.

Ответникът по жалбата И. М. Г. е заявил писмен отговор чрез пълномощник адв М.О.. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по първия въпрос ,който не е от решаващо значение за прилагането на чл. 127 ГПК.Липсва ясна и точна формулировка на втория въпрос. Третият въпрос също не е от решаващо значение ,тъй като с иска не се претендират вече възстановени разходи, а тази част от тях, която не е покрита от здравното осигуряване в Белгия.По последния въпрос сочената задължителна практика в ТР №1/12.05.2015г ОСГК е неотносима. Освен това въпросът за давностния срок също не е обуславящ за изхода на делото. Към момента на завеждане на исковата молба не е изтекла дори кратката тригодишна давност за вземането, което се формира и е изискуемо в края на всяка календарна година .Претедират се разноски

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, както и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,като не се констатира и очевидна неправилност на решението ,нито основание решението да се допуска до касационно обжалване по служебен критерии, за да се провери неговата валидност и допустимост.

Преди всичко,в изложението си касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, разрешен правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Формулираният по т.1 в изложението процесуалноправен въпрос не сочи обуславящо значение за процесуалните предпосатвки, при които съдът е длъжен да разгледа и разреши повдигнатия правен спор.Отговорът на въпроса няма да обуслови извод за нередовност на исковата молба. Възприемане на поддържаната или оспорвана в случая квалификация няма да промени и родовата подсъдност на делото. Ако се възприеме тезата на касатора /за обективно съединени искове по всеки разходооправдателен документ,предявен за плащане/, то исканото касационно обжалване формално ще се окаже недопустимо съгласно чл. 280, ал.3 т.1 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение обаче е допустимо, а тезата на защитата за основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по поставения процесуалноправен е несъстоятелна. По същество въпросът за разграничението между случаите на обективно съединяване на искове и квалификацията за наличие на един иск с предмет парично вземане при сборувани за определен преиод разходи,е намерил безпротиворечиво и обратно на поддържаното от касатора разрешение в установената практика на ВКС .Когато множество извършени разходи/разноски на правоимащия от определено естество се подвеждат от правната норма сборно, като релевантни факти за вземане с компенсаторен характер,както е и при уредбата в чл.14, от НКСЗМ, според която вземането става ликвидно и изискуемо на годишна база, не се касае за отделни правни основания при всеки един разход, поради това и не се касае за обективно съединени искове с предмет отделни вземания по всеки разходооправдателен документ.

Вторият формулиран въпрос е поставен неясно. Неотносимо спрямо процесуалните факати по делото се твърди нарушение за задължението за откриване на производство по чл.193 ГПК.Съдът дължи откриване на производство по чл. 193 ГПК при стриктни предпоставки,чиято липса съдилищата са констатирали в случая.Не се открива производство по чл.193ГПК когато страна не конкретизира какво конкретно оспорва.Касае се за разходооправдателни документи ,установяващи медицински разходи в чужда държава ,представени и предявени на ответника/изпращащо ведомство/за палщане по съответния ред преди завеждане на иска. Въз основа на същите документи е извършено и частично плащане, без за непаления остатък да е констатирана изтъквана понастоящем от защитата на ответника документна необоснованост. Не се открива производство по оспорване съдържанието на частни свидетелстващи документи,не е било наложително и да се прибягва до механизмите на Регламент(ЕО) №9 1206/2001г при събирането на доказателства в настоящия случай. Защита от типа „оспорвам всичко“ не прияга на правното положение,в което законът поставя МВнР при задължението да се поемат от бюджета действително извършени медицински разходи на дипломатическите представители на Рупубликата и членовете на семествата им ,които са ги придружавали. Без връзка с обстоятелствата по делото се сочи противоречие с практика на ВКС, формирана по въпроси за оспорване на удостовереното от Нотариус в нотариален акт ,като официален свидетелстващ документ /реш. № 1310/2008г на 4-то г.о на ВКС /.

Формулираният по т.3 в изложението въпрос е обусловил решаваши съображения на съда - общото условие в чл. 280, ал.1 ГПК за селекция на касационните жалби.По въпроса не е установена практика на ВКС свързана с прилагането на чл.75ал.1 от ЗДипл.Сл по отношение на предвидената в нормата отрицателна предпоставка, но основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не се сочи обосновано. На първо място, сочената за тълкуване норма в закона е пределно ясна, а изводът за това ,че конкретен международен договор урежда безплатно медицинско обслужване по смисъла на ЗДипл.Сл. се основава на съдържанието на съответния договор и не е необходимо да се дават обобщаващи примери. Обстоятелството, че безплатно медицинско обслужване е „обезпечено“ по смисъла на НКСЗМ е изводимо от реда и практиките ,съществуващи в здравно осигурителната система на приемаща държава-членка на ЕС.Тази обезпеченост не е в доказателствена тежест на правоимащия ищец,доказал че е регистиран в здравно осигурителната ситема на приемащата страна -членка на ЕС, която въпреки това частично или изцяло не е възстановила разходите му .След изменението в чл. 14 НКСЗМ/( ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.), което изменение няма обратно действие, като предпоставка за възстановяване на разходите правоимащият командирован служител следва да удостовери и постъпките си при регистрация в приемащата държава, при нормативно определено в законодателството на тази държава доплащане за част от съответните здравни услуги, предоставяни по силата на регистрация към местната здравноосигурителна система чрез формуляр S1/S072 и/или за медицинските услуги, които не се предоставят по силата на регистрация към местната здравноосигурителна система чрез формуляр S1/S072. Тълкуването на изменението в наредбата няма да промени изхода на делото,тъй като не се отнася за приложима към спорното правоотношение редакция на нормата, освен това съдът е направил и фактически извод, че регистрация чрез формуляр S1/S072 е била налична при ищеца за периода,но не е обезпечила пълно покриване на разходите от осигурителната система на приемащата държана -членка на ЕС.

Тълкуване,според което „осигурено безплатно медицинско обслужване“ би следвало да се приравни на „здравно осигуряване“ на лицето в страната по неговото гражданство по силата на Регламент/ЕО/ № 883/2004 като равна осигуреност, приложено към лице на дипломатическа служба или член на неговото семество по отношение на медицинската помощ и разходите за нея в приемаща държава-членка на ЕС, с цел да се откаже изпълнение на произтичащо от националното право изрично задължение за поемане на предвидените с норма разходи и за случай, при който механизмите на общостното право на практика не са обезпечили /в най-добър интерес на осигурения / безплатен достъп до медицински услуги и дейности в приемаща страна – членка на ЕС, е тълкуване което пряко противоречи на ЗДипл.Сл и приложимата към спорните правоотношения подзаконови норми на НКСЗМ.

Въпросът дали давността за вземането по 75, ал. 1 от ЗДипл.Сл е по чл.110 ЗЗД,или се прилага специалният тригодишен давностен срок, няма обуславящо значение за крайните изводи на съда ,свързани с прилагане института на погасителната давност към настоящата искова претенция. Не е налице изтъкваната от касатора очевидна неправилност на решението поради отхвърляне на възражениетоза изтекла давност, предвид настъпването на ликвидност в края на всяка календарна година съгласно действащата нормативна уредба.След като давност за заплащане на извършени медицинските разходи не може да тече за никоя част от вземането преди 31.12.2015г, то и предявеният на дата 27.12.2018г иск не е погасен по давност ,независимо дали приложимият срок е три или пет годишен. Отговорът на поставения въпрос няма да обуслови друг решаващ извод на съда, освен оспорвания от касатора.

Следва да се присъдят разноски за ответника по жалбата, установени в размер на 300 лв за адвокатска защита

Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.