Определение № 3165 от 28.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1546/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Строителна компания 13 „ ООД против решение № 37/05.02.2024г. по т.д.№ 328/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му с която – след частично потвърждаване и частична отмяна, с промяна на правния резултат, на първоинстанционното решение № 96/23.12.2022 г. по т.д.№ 136/2021 г. на Окръжен съд – Хасково, като краен резултат касаторът е осъден: 1 / да заплати на „Девекс Брейн„ ЕООД сумата от 95 028,71 лева, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД - представляваща авансово платена от ищеца на ответника, на основание договор за строителство от 01.09.2020 г., цена на 276 бр. Бокс PVC палети по евростандарт 120х100х790, недоставени до прекратяването на договора на 19.05.2021 г., ведно със законната лихва върху същата сума от 21.06.2021 г. / предявяването на иска / до окончателното й изплащане; 2/ да заплати на „Девекс Брейн„ ЕООД, на основание чл. 92 ЗЗД, сумата от 2 470,04 лева – неустойка за забава в изпълнението на задължението за доставка на палетите, съгласно чл. 4.6 от договора за строителство. Обжалва се и потвърдителното въззивно решение за отхвърляне на предявения от касатора насрещен иск, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за дължимо възнаграждение в размер на 64 490 лева, съгласно допълнително споразумение от 14.04.2021г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че въззивният съд е игнорирал относими към правния резултат доказателства, за сметка на неоправданото фаворизиране на други. Намира, че факта на незаприходяването на 276 броя палета в собственото му счетоводство, като придобити по договор с трето лице и факта на неосчетоводяването на фактура № [ЕГН]/14.03.2021г. в счетоводството на ищеца, не са от естество да оборят материалната доказателствена сила на двустранно подписания от страните протокол № 7/15.03.2021 г., в който е удостоверено предаването на тази бройка палети от ответника на ищеца, без възражения от страна на последния. Не е отчетен, в подкрепа на доказателствената стойност на протокола, съставеният акт обр. 15 от 14.04.2021г. по Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ, също подписан без възражения от страните, въз основа на всички двустранно съставени приемо-предавателни протоколи, вкл. № 7/15.03.2021 г.. Касаторът намира, че съобразяването с факта на неосчетоводена от ищеца фактура е по същество толериране на собственото му неправомерно поведение по неподдържане на редовно счетоводство. Счита също, че въззивният съд се е основал единствено на заключението на съдебно-икономическата експертиза, без да цени същото, съгласно чл. 202 ГПК, в съответствие с всички доказателства по делото. По начало оспорва логичността на извода, за недоставени палети, само и единствено от факта на незаприходяването на такава стока в собственото му счетоводство, който извод не би бил споделен, ако съдът не бе игнорирал споразумение от 29.01.2021 г., сключено между „ Строителна компания 13„ ООД и „ Строй Стандарт Инженеринг„ЕООД, по силата на което последното дружество се е задължило да достави на ответника 276 бр. Бокс PVC палети в [населено място], където се изгражда преработвателното предприятие, за СМР по което е сключен договора между страните по спора. Ответната страна – „Девекс Брейн„ ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Счита, че формулираните въпроси не са правни, а фактологични - дирят отговор за правилността на правния резултат, при това не е обоснован допълнителния селективен критерий, формално посочен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Девекс Брейн„ ЕООД е предявил против ответника „Строителна компания 13„ ЕООД иск за осъждането му да заплати сумата от 120 489,60 лева, представляваща цената, с вкл. ДДС, на технологично оборудване - 350 бр. Бокс PVC палети по евростандарт 120х100х790, които ответникът е бил задължен да достави, съгласно сключен между страните договор за строителство от 01.09.2020г., за обект „Стопанска сграда за съхранение на селскостопанска продукция“ в [населено място], [община]. Това му задължение ищецът сочи неизпълнено. С договора са възложени СМР, но и доставка на преждепосоченото технологичното оборудване - приложение № 5, част „Технологична„ към Количествено - стойностна сметка, неразделна част от договора. Ищецът твърди, че поради частично неизпълнение на ответника в договорения срок / с подчертано в чл. 3.3 от договора значение за ищеца, в качеството му на бенефициент по Европейска програма за развитие на селските райони към Фонд „Земеделие„, за конкретния обект / е развалил сключения договор и доколкото по същия е заплатил изцяло уговореното възнаграждение, ответникът му дължи цената на недоставените европалети, като платена на отпаднало основание. Твърди отправено уведомление за прекратяване на 19.05.2021 г., получено от ответника. В исковата молба изрично се признава, че ответникът е издал фактура № 216/151.04.2021 г., в която е приспаднато авансово плащане, съгласно фактура № [ЕГН]/14.03.2021г., срещу изписано технологично оборудване на стойност 70 190,59 лева с ДДС, за каквато стойност е издаден и акт – образец 19, но не е фактурирана останалата част от технологичното оборудване, не е съставен приемо-предавателен протокол, нито ищецът е поканен да приеме оборудването, от което ищецът формира извод за неосъществена доставка по тази фактура. Ищецът изрично акцентира на незаприходени при ответника активи - 350 броя палети - което намира задължителна предпоставка за тяхното доставяне на възложителя. Представен е двустранно подписан протокол № 7, за доставени на 15.03.2021г. на обекта в [населено място] и подлежащи на плащане 276 бр. Бокс PVC палети по евростандарт 120х100х790, с единична цена 286,88 лева, на обща стойност 79 190,59 лева без ДДС, съответно 95 028,71 лева с ДДС. Представена е и фактура № 216/15.04.2021г., за доставка на технологично оборудване / неиндивидуализирано в същата / от ответника на ищеца, на стойност 79 190,59 лева, каквато сума е посочена във фактурата за приспадната от авансово плащане по фактура № [ЕГН]/14.03.2021 г., предвид което посочената фактура № 216 е с нулева стойност за дължимо плащане. В уведомлението за разваляне на договора, поради забава на ответника, ищецът се позовава на незавършен и невъведен в експлоатация обект. Незавършената част от СМР не е конкретизирана. Освен посочената забава ищецът се позовава на частично неизпълнение, също неконкретизирано. С уведомлението ищецът претендира от ответника предоставянето на цялата техническа документация и доставка на върнатите, за отстраняване на заводски дефекти хладилни врати, както и за монтажа им на обекта. С уточнение от 09.08.2021 г., ищецът посочва споразумение от 14.04.2021 г., с което срокът за изпълнение е продължен по взаимно съгласие на страните, с 15 дни или до 11.05.2021 г., но твърди, че и в този срок ответникът не е доставил договореното технологично оборудване. Споразумението от 14.04.2021 г. също не конкретизира незавършени до момента СМР, препращайки общо към офертата / количествено - стойностна сметка по договора /. Предвижда ответникът да предаде в конкретно посочени срокове техническата документация за обекта и да завърши в цялост възложеното. В чл. 4 е посочено, че при извършване на договорените дейности в срок и предаване на необходимите документи, ищецът се задължава да заплати на ответника 21 982 лева / удържаната гаранция за добро изпълнение / - след доставка и монтаж на БКТП – бетонен комплексен трафопост / чл. 4.1 /, както и да заплати на ответника 64 490 лева с вкл. ДДС, в срок до 01.06.2021г. –„ в случай ,че „Строителна компания 13„ООД е изпълнила задълженията си, съгласно сключения договор за строителство от 01.09.2020 г.“. Освен връщане цената за недоставени 350 бр. палети, ищецът претендира и неустойка за забава, в размер на 2 108,60 лева, съгласно чл. 4.6 от договора за строителство, уговорена в размер на 0,05 % на ден от стойността на неизпълнените видове СМР по договор, но не повече от 10 %. Претендира я за периода 12.05.2021 г. / изтичането на удължения със споразумението от 14.04.2021 г. срок / до предявяване на исковата молба / уточнение от 09.11.2021 г. по делото /. Ответникът „Строителна компания 13„ ООД оспорва твърдението за недоставено технологично оборудване, като сочи доставени 276 бр., удостоверено с двустранно подписан протокол и с фактура № 216/ 15.04.2021 г.. За остатъка от 74 палета не оспорва недоставянето им, но сочи, че цена за същите ищецът не е заплатил, поради което и не му се дължи на отпаднало основание. Оспорва и развалянето на договора, поради липса на основание за това, съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че към момента на получаване на уведомлението СМР са изпълнени изцяло, като единствено не са доставени 74 бр. палета. Акцентира на окончателно уредени взаимоотношения с фактура № 215/15.04.2021г., към който момент са съставени и всички актове обр. 19 за изпълнени СМР, както и на обстоятелството, че споразумението от 14.04.2021 г. изобщо не споменава недоставено технологично оборудване, а касае допълнително договорени дейности – полагане на асфалтова настилка и доставка и монтаж на БКТП / бетонен комплексен трафопост /, също изпълнени. Позовава се и на връщането от ищеца на ответника сумата от 21 982 лева без ДДС / задържаната гаранция за добро изпълнение /, съгласно чл.4.1 от споразумението. Последното, според ответника, изключва наличието на каквато и да било претенция от ищеца за неточно изпълнение на договора. С насрещен иск ответното дружество е предявило претенция за сумата от 64 490 лева, като цена за доставен и монтиран БКТП, съгласно чл.4.1 от допълнителното споразумение от 14.04.2021 г.. Насетне в производството квалифицира основанието като договорена „ компенсация за огромното забавяне на плащанията „ от страна на възложителя / о.з. от 30.05.2022 г., лист 151 от първоинстанционното дело /. С фактура № [ЕГН]/14.03.2021г. ответникът е фактурирал плащане на сума от 281 921,29 лева с ДДС по процесния договор за строителство. Съставените общо 7 броя протоколи, наименовани „ акт – образец 19“, двустранно подписани, удостоверяват изпълнени СМР, вкл. технологично оборудване / протокол № 7 / и подлежащи на плащане, на обща стойност 711 086,87 лева без ДДС, съответно 853 304,25 лева с ДДС. С допълнителната искова молба ищецът твърди, че протокол № 7/15.03.2021г. не отразява действителното положение, съставен е формално, без оглед на място, с цел „ обосноваване на плащанията „ към ответника и с очакване за добросъвестно изпълнение от негова страна. Не се твърди изрично неистинност на протокола, в качеството на частен свидетелстващ документ, а страната се позовава на странични доказателства за подобен извод: писмо на ДФ „Земеделие„ за отстраняване на нередовности № 06/04/12/0/02672/3/01/02/01 от 22.06.2021 г. / много след подписване на протокол № 7 /, в което - т. 44 – е посочена, при оглед на място на обекта, липса на технологично оборудване - 350 бр. бокс палети. С отговора на насрещната искова молба ищецът е оспорил дължимостта на сумата от 64 490 лева, като цена за доставката и монтажа на БКТП. Посочва, че стойността на БКТП, в размер на 52 568,16 лева без ДДС, е включена в стойността на офертата / КСС / - приложение № 2 и е заплатена, съгласно фактура № 215/15.04.2021г. Сумата от 64 490 лева ищецът квалифицира като договорен допълнителен стимул за ответника, да завърши в уговорения допълнителен срок всички възложени му работи. Не са се сбъднали, обаче, заложените в чл. 4.2 от споразумението предпоставки за нейното плащане. С допълнителен отговор на исковата молба ответникът се е позовал и на съставения Констативен акт за установяване годността на строежа - обр. 15, от 14.04.2021 г., подписан от всички участници в строителството, който несъмнено установява, според страната, изпълнението му, вкл. на задължението за доставка на 276 бр. палета, към този момент. С допълнителната насрещна искова молба ответникът е признал разплащането на доставката и монтажа на БКТП, но поддържа изискуемост на вземането от 64 490 лева, предвид осъществено в уговорения допълнителен срок цялостно изпълнение на възложеното, в полза на което говори, според него, и факта на възстановената, съгласно чл. 4.1 от споразумението, сума по гаранцията. Не оспорва, че договорената между страните цена е твърда / чл. 4.1 /, не подлежи на промяна и съгласно чл. 4.2 от договора е в общ размер от 732 735,54 лева без ДДС. Позовава се на забавено изпълнение на ищеца на задължението му за заплащане на изпълнени СМР, като признава заплатени съответно: 190 000 лева с ДДС на 13.11.2020 г., сума в общ размер от 381 382,96 лева с ДДС, разплатена на части в периода 15.01.2021 г. – 16.03.2021 г., и сума от 234 921,30 лева с ДДС, платена на 14.04.2021 г. Респективно, признато е получаване на сума от 806 304, 26 лева с ДДС / при договорена цена 853 304,25 лева с ДДС /. Страната не оспорва, че условие за заплащане на сумата 64 490 лева е точното изпълнение на договора, каквото твърди да е налице. В отговора на допълнителната насрещна искова молба ищецът твърди, че връщането на гаранцията, съгласно чл. 4.1 от допълнителното споразумение е единствено и само поради изпълнение на заложеното в същата клауза условие - доставен и монтиран БКТП, което не се оспорва. Позовава се и на друго неизпълнение на ответника, касаещо хладилното оборудване – монтирани на обекта агрегати и въздухоохладители, които не отговарят на индивидуализираните в съставения протокол обр.19 - № 1/ 18.12.2020г.. Оспорва наличието на свое писмено съгласие за предприетата от изпълнителя подмяна на същите, предвид установени заводски дефекти, съгласно предвиденото в чл.7.2 от договора. Изложени са съображения и срещу твърденията на ответника, за забава в разплащането на цената на СМР, съгласно уговорените в договора срокове. По делото са приети и споразумение от 29.01.2021 г. между ответника и „Строй Стандарт Инженеринг„ ЕООД, ведно с приемо- предавателен протокол от 26.02.2021 г., за доставка на 276 бр. палети в [населено място]. Ищецът е оспорил приемането им, поради настъпила преклузия за доказателства, както и като съставени тенденциозно за нуждите на спора. Производство по оспорването им не е откривано. Вещото лице от назначената СИЕ установява, че в счетоводството на „Девекс Брейн „ ЕООД не са заприходени активи – 276 бр. Бокс PVC палети, като придобити от „ Строй Стандарт Инженеринг“ ЕООД. Сумата от 79 190,59 лева по акт – обр.19 от 15.03.2021 г. е осчетоводена при ищеца по сметка 615 – аванс за придобиване на ДМА, като част от сумата по фактура № [ЕГН]/14.03.2021 г..Останалата част от сумата по тази фактура е осчетоводена по сметка 205 – за хладилно оборудване и трафпост. 350 бр. палети не са осчетоводени и от ответника, при наличие единствено на проформа фактура № 34/31.03.2021 г., с доставчик „Строй Стандарт Инженеринг„ ЕООД, за 276 бр. палети, но без окончателна фактура за доставката и доказателства за плащане от ответника. Експертизата установява разплатена фактура № [ЕГН]/14.03.2021 г. на 2 транша, всеки на 14.04.2021 г., съответно за 281 921,30 лева. В допълнително заключение по делото вещото лице е установило, че само фактура № 216/15.04.2021 г. от всички издадени по договора между страните фактури, не е осчетоводена от ищцовото дружество и не е включена в дневник за покупки до м. април 2022 г., поради което сумата от 79 190,59 лева е салдо по сметка 615 „Разходи за придобиване на активи„. Салдо по същата сметка е и сумата по фактура № 218/24.04.2021 г. - 26 378,40 лева, преведена по споразумението от 14.04.2021г.. Всички издадени по договора фактури, вкл. № 216/15.04.2021 г., са осчетоводени при ответника и включени в дневници за продажби. Първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД за сума от 95 028,71 лева и отхвърлил за разликата до претендираните 120 489,60 лева. Уважил е иска за неустойка за забава, също частично, както и е отхвърлил изцяло насрещния иск на ответника. За да уважи частично главния иск, съдът е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си за доставка на технологично оборудване, вкл. в допълнително договорения срок със споразумението от 14.04.2021 г., изтекъл на 11.05.2021 г.. Извън описание съдържанието на събраните доказателства, съдът е приел, че с двустранно подписания протокол 7/ 15.03.2021 г. не се установява доставка на 276 бр. палети, без мотиви към това си съждение, за каквато бройка, единствено, съдът приема, че е авансово заплатена цена. Поради това, и като е счел наличието на основание за разваляне на договора, поради неизпълнение от ответника на задължението му за доставка на 350 бр. палети, съдът е приел иска за частично основателен, до размера на платеното за 276 бр. палети – 95 028,71 лева с ДДС. Същевременно, поради забава в изпълнението на същото това задължение, независимо от съобразяването му като пълно неизпълнение и основание за частично разваляне на договора, без да се търси, съдът е присъдил и неустойка за забава, съгласно чл. 4.6 от същия. Насрещният иск е отхвърлен по съображения, че не са настъпили предпоставките за изплащане сумата от 64 690 лева, предвид установеното по главния иск частично неизпълнение на договора от страна на ответника. Въззивният съд е потвърдил частично правния резултат и частично отменил първоинстанционното решение, с уважаване на претенцията за неустойка за забава в пълния й размер. Изложил е следните съображения по доводите на въззивника: Двустранно съставеният протокол от 15.03.2021 г. не съставлява доказателство за доставка на палетите, тежестта за доказване на което е изцяло на ответника, защото предмет на изпълнението не са СМР, а доставка на стоки / движими вещи / и за това изпълнение не подлежат на издаване актове – обр. 19 по смисъла на Наредба № 3/03.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съдът е приел, че протоколът не може да се ползва с доказателствената сила, съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредбата, но и не може да се ползва като доказателство за приемане на изпълнението,в качеството му на правно действие, съгласно чл. 264 ЗЗД, макар и без изрични съображения за този му извод. Отделно съдът е посочил, че актовете обр. 19, в качеството на частни свидетелстващи документи, не се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства. Удостовереното в тях изпълнение подлежи на преценка с оглед всички останали доказателства по делото. Като такива доказателства въззивният съд е отчел установения от СИЕ факт, че към 15.03.2021г. в счетоводството на ответника не са били заприходени, като активи, палети от процесния вид, т.е. същият не е разполагал с тази стока, за да би я доставил на ищеца. Издадена е само проформа фактура по договор за доставка със „Строй Стандарт Инженеринг„ ЕООД, но няма доказателства за извършено плащане, нито окончателно издадена фактура. Съдът се е позовал на обяснения на вещо лице Р., в с.з от 07.11.2022 г., според които, ако е имало плащане по проформа - фактурата палетите е следвало да бъдат заприходени в някоя счетоводна сметка при ответника. Доставката на палетите съдът отрича да се установява и с издадения констативен акт за годността на строежа, тъй като същият касае изпълнените на обекта СМР, а предмет на настоящия спор е сключен между страните договор за доставка на стоки, инкорпориран в договора за строителство от 01.09.2020г.. За частичното уважаване на главния иск съдът е изходил от признанието на ответника, че са му разплатени палети на стойност 95 028, 71 лева. Мотивите, касаещи претенцията за неустойка и насрещната искова претенция, настоящият състав не коментира, тъй като касационната жалба не съдържа касационни доводи, относими към въззивното решение в тази му част. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Отрицателният факт – липса на счетоводно заприходяване на стоки, съставлява ли ex lege доказателство за неналичие на стоките, при условие, че е налице писмен договор с доставчика за стоките и счетоводни документи за тях ?; 2/ Липсата на счетоводно заприходяване на стоки може ли да обори материалната доказателствена сила на двустранно подписан приемо-предавателен протокол и съставен въз основа на него констативен акт обр.15/ 14.04.2021 г. по Наредба № 3/31.07.2003 г., установяващ че същите са доставени ?; 3/ При наличие на писмен договор за строителство, включващ в себе си и договор за доставка на стоки, може ли съдът по свой почин да раздели договора на два такива, а именно – договор за строителство и договор за доставка и да не цени представените актове и протоколи по време на строителството ?; 4/ Може ли съдът да постанови своя акт само на избрани от него факти, като игнорира други ?; 5/ Когато съставен от изпълнителя – строител акт обр.15 е подписан от възложителя – инвеститор, следва ли да се счита, че в тази хипотеза възможителят е извършил фактическо и правно приемане на извършеното строителство, по реда на чл. 264, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, без възражение за недостатъци ?; 6/ Длъжен ли е съдът, при наличие на противоречие между експертно заключение на вещо лице и официален свидетелстващ документ – Констативен акт обр.15/14.04.2021г., съставен по Наредба № 3/ 31.07.2003г. на МРРБ, да изложи мотиви по какви съображения възприема заключението, а не кредитира Констативния протокол ? Допълнителният селективен критерий по всички въпроси се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Последващо касаторът сочи противоречие на въззивното решение с приетото в решения по гр.д.№ 3194/2013 г. на І г.о. и гр.д.№ 1814/2009 г. на ІV г.о. ВКС,без относимост към конкретен въпрос. Към втория формулиран въпрос сочи относими решение по гр.д.№ 7493/2013 г. и гр.д. № 378/2009 г. на І г.о.. По третия въпрос сочи решение по гр.д. № 4744/2008 г. на І г.о. и т.д.№ 333/2011 г. на ВКС. Цитира и практика в подкрепа на довода, че самото осчетоводяване на фактура е признание за възникване на задължението по същата и размера му: решения по т.д.№ 728/2010 г. и т.д. № 74/2011 г. на ІІ т.о., т.д.№ 263/2010 г. на І т.о. ВКС. Сочи и решение по т.д. № 535/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, в подкрепа на довода, че фактическото държане и ползване на изработеното материализира волята на възложителя за приемане на изпълнението, чрез конклудентни действия. Първият въпрос е фактологичен, а и включващ предпоставки, които въззивният съд не е приел за установени, дори изобщо не е коментирал. Така въззивният съд изобщо не се е произнесъл по доказателствената стойност на представените от ответника договор за доставка на 276 бр. палети и приемо-предавателен протокол за същите, с трето за спора лице – „ Строй Стандарт Инженеринг„ ЕООД, като негов доставчик. Коментирал е като неотносима, в качеството на счетоводен документ с правно значение за спора, съставената от ответника проформа фактура за сключения с третото лице договор за доставка, при липса на окончателна фактура и доказано плащане по сделката. При това, така формулиран въпросът не предпоставя еднозначен, общоважим отговор по приложението на правна норма или правен принцип, независимо от конкретиката на спора, което изключва качеството му на правен въпрос. Третият въпрос, в първата си част, е правно несъстоятелен, тъй като разграничаването от съда на правоотношенията между страните, според техния предмет, независимо от материализирането им в единен писмен договор, нито конфронтира с принципа за диспозитивното начало в процеса, нито изключва приложението на спецификите за всяко от тях, съобразно приложимата за него правна уредба, което е сторил и съда, като е приел, че за доставката на стоки не намира приложение Наредба № 3/ 03.07.2003 г. за актовете и протоколите по време на строителството, а оттук и че съставеният акт обр. 15, според Наредбата, за приемане годността на строежа, визиран във формулирания пети въпрос, няма значение за спора. Дори да се приеме за удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, доколкото е формиран извод, че двустранно подписаният протокол № 7/15.03.2021 г. няма доказателствена стойност, тъй като е съставен съгласно Наредбата, но същата не е приложима за доставка на движими вещи, а за СМР, каквито протоколът няма за предмет, то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена неясната, непълна или противоречива правна норма, значима за отговор на въпроса, чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Същевременно, никое от посочените, като относими към този въпрос решения / съобразно първата му, самостоятелна и необвързана с останалата, част /, постановени в производство по чл. 290 ГПК, няма отношение към същия: решението по т.д.№ 333/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС третира въпроса за доказване на изпълнението и доказателствената сила на подписан от възложителя приемо-предавателен протокол, а това по гр.д.№ 4744/2008 г. на І г.о. ВКС е дало отговор на процесуалноправен въпрос, за задължението на въззивния съд да съобрази всички доказателства по делото и да мотивира причините, поради които не кредитира някои доказателства, като недостоверни. Във втората си, самостоятелна и независима от първата част, третият въпрос по същество се отнася до доказателствената сила на двустранно подписан от страните протокол за предадено изпълнение, въведен и с втория формулиран въпрос, макар в останалата си част неотносим, с оглед основанието и предмета на спорното правоотношение - доставка на движими вещи, а не изпълнение на СМР, за чието документиране са относими разпоредбите на Наредба № 3/2003 г. за актове и протоколи по време на строителството. Този въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като съдът е отрекъл каквато и да било доказателствена стойност на двустранно подписания протокол № 7/15.03.2021 г. за доставени от ответника на ищеца 267 палета, придържайки се към формалното му титулуване като акт – обр. 19, предвид което и указал доказателствената тежест за главно и пълно доказване приемане на изпълнението - на ответника. Явява се обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с цитираното от касатора, в относимост към този въпрос, решение по т.д.№ 333/ 2011 г. на ІІ т.о. на ВКС. Четвъртият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като всички визирани в касационната жалба, в относимост към тезата на ответника, факти съдът е коментирал, но интерпретирал с правни последици, различни от поддържаните от страната. Различни правни изводи, въз основа на иначе съобразени доказателства по спора, е хипотеза, различна от несъобразяване на факти, установими от доказателства по делото, предвид тяхното игнориране. Пети и шести въпроси се отнасят до релевантността на съставения акт обр. 15 за приемане годността на строежа, за резултата по настоящия спор. Акт обр.15, противно на довода на касатора, не коментира, нито посочва, като съобразено към момента на подписването му приложение, протокола за доставени палети, доколкото има за обект на констатации СМР, по смисъла на ЗУТ. Логично, с оглед това, никъде в съдържанието му не е удостоверена проверка на изпълнението по доставката. Формалната му относимост към обект, за чиято експлоатация са договорени и палетите – обект на доставката – не съставлява основание констатациите за точно изпълнение на СМР да се зачетат и за изпълнението на доставката. Доколкото такъв извод е споделил и въззивният съд, въпросите формално удовлетворяват общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, доколкото никое от цитираните решения не дава отговор на такива въпроси, вкл. в казуалната си част, нито са обосновани предпоставки за нуждата от същия, с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото, по съображенията посочени във връзка с трети въпрос, в първата му част. При това, противоречие между заключенията на СИЕ и констативния протокол обр. 15 изобщо не е налице, тъй като имат за обект на констатации напълно различни обстоятелства. Доколкото формулираният правен въпрос се отнася единствено до произнасянето на въззивния съд по главния иск, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, а и досежно произнасянето му по иска, с правно основание чл. 92 ЗЗД, както и по насрещния, с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, няма въведени касационни доводи, касационното обжалване ще следва да се допусне само в частта по атакуване на въззивното решение, с предмет иска по чл. 55 ЗЗД. На самостоятелно основание – чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК, предвид цената на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, касационната жалба в тази й част е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение