Определение № 97 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 831/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца по делото В. И. В. срещу разпореждане № 508/11.02.2022 г., постановено по частно гр. дело № 3082/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба, подадена от жалбоподателя срещу определение № 3431/30.12.2021 г., постановено по същото частно гражданско дело. Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативния съд. В частната жалба се поддържа, че апелативният съд отказал правосъдие и правораздаване на жалбоподателя, като изисквал от него „да заплаща правото си на правосъдие и правораздаване“, както и да посещава банки, съдебни институции и „съдебни представителства“, което го застрашавало от заболяване от covid-19. Наведени са и оплаквания, че САС и първоинстанционният СГС не посочвали в електронните си съобщения, разпорежданията и определенията си, кой е ответникът по делото и исковата сума, поради което за жалбоподателя било неясно за какво е съдебният процес и спрямо кого. Излагат се и подробни твърдения, че жалбоподателят и съпругата му са пенсионери с намалена работоспособност и разполагат със средства „под обявения социален минимум за житейско съществуване“, поради което не са в състояние да заплащат съдебни разходи. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С частната си касационна жалба, подадена срещу въззивното определение № 3431/30.12.2021 г. по делото, жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заплащане на съдебни разходи. С разпореждане № 244/20.01.2022 г. апелативният съд е освободил жалбоподателя от внасянето на държавната такса от 15 лв. за касационното обжалване и му е дал указания в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на частната касационна жалба, като представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и жалбата да се приподпише от адвокат и се представи пълномощно за това. На следващия ден жалбоподателят е изпратил по електронната поща молба с вх. № 1315/21.01.2022 г., в която е посочил, че е получил по електронната поща горното разпореждане № 244/20.01.2022 г., като във връзка с него също е посочил, че му се отказва правосъдие и че от него се изисква „да заплаща правото си на правосъдие и правораздаване“; отново е поискал „да се даде ход на съдебния процес без да заплаща съдебни разходи“, като отново е изложил твърдения, че той и съпругата му не са в състояние да плащат поради липса на лични банкови сметки и „рискове на живота и здравето си“. С тази своя молба, а и след това – в рамките на предоставения му от въззивния съд едноседмичен преклузивен срок, който е изтекъл на 28.01.2022 г. (петък), както дори и след срока жалбоподателят не е предприел никакви процесуални действия за изпълнение на дадените му от съда указания за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба. С обжалваното разпореждане № 508/11.02.2022 г. САС е върнал частната касационна жалба, именно по съображения, че жалбоподателят не е изпълнил указанията, дадени му с предходното разпореждане № 244/20.01.2022 г. От гореизложеното следва, че правилно – в изпълнение на правомощията си по чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 275, ал. 2 и чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, въззивният съд е върнал с обжалваното разпореждане, подадената от жалбоподателя частна касационна жалба, чиито нередовности не са отстранени. Неоснователни са оплакванията и доводите на жалбоподателя, че с обжалваното разпореждане № 508/11.02.2022 г. САС му отказал правосъдие. Разпоредбите на чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК изрично изискват частната касационна жалба да е приподписана от адвокат и към нея да са приложени пълномощно за адвоката и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Подадената от жалбоподателя частна касационна жалба не отговаря на тези процесуални изисквания за нейната редовност, поради което правилно – съгласно чл. 285, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, с разпореждането с № 244/20.01.2022 г. САС му е дал надлежни указания за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок. Жалбоподателят не е изпълнил тези указания (а и не твърди да ги е изпълнил и в частната си жалба пред настоящата инстанция), поради което – също правилно – съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 275, ал. 2 и чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, САС е върнал частната касационна жалба с обжалваното разпореждане № 508/11.02.2022 г. Така постановеното връщане не съставлява „отказ от правосъдие и правораздаване“, след като е установено с изрични процесуалноправни норми от законодателя, тъй като неотстраняването на нередовностите на жалбата водят до процесуална недопустимост на същата и до невъзможност съдът да я разгледа по същество. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че апелативният съд изисквал от него „да заплаща правото си на правосъдие и правораздаване“, както и да посещава банки, съдебни институции и „съдебни представителства“, което го застрашавало от заболяване от covid-19. Напротив – с разпореждането си с № 244/20.01.2022 г. съдът е уважил направеното от него искане и го е освободил на основание и по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от задължението му да внесе следващата се държавна такса по частната касационна жалба. Нито с частната си касационна жалба, нито с молбата си от 21.01.2022 г. жалбоподателят е поискал от САС да му бъде предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 95 от ГПК чрез назначаване на адвокат като негов особен представител – за изготвянето и подаването на жалбата и на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК към нея, или пък за приподписването им, респ. – за изпълнение на указанията за отстраняване на тези нередовности, дадени с разпореждането № 244/20.01.2022 г. (за разлика от производството по частната жалба срещу първоинстанционното разпореждане от 19.01.2021 г., с която е бил сезиран САС, по повод на която жалбоподателят е поискал предоставяне на правна помощ, но това му е било отказано с влязъл в сила съдебен акт). В частната жалба пред настоящата инстанция също липсват оплаквания жалбоподателят да е бил лишен от възможност да ползва безплатна правна помощ от адвокат по повод подадената от него частна касационна жалба, поради което единствено доводите му, че не разполага с достатъчно средства да заплаща съдебни разходи и че апелативният съд изисквал от него заплащане на такива, са несъстоятелни. Неоснователни са и оплакванията, че САС и СГС не посочвали в актовете си, кой е ответникът по делото и исковата сума, поради което за жалбоподателя било неясно за какво е съдебният процес и спрямо кого. Тези оплакавания нямат никакво отношение към правилността на обжалваното разпореждане № 508/11.02.2022 г. на САС, с което е върната частната касационна жалба на жалбоподателя, поради неотстраняване на нередовностите ѝ. Процесуалният закон по никакъв начин не изисква в това разпореждане съдът да сочи ответника по делото, нито пък исковата сума, още повече, че по настоящото дело не се е стигнало до връчване на ответника на препис от исковата молба, съответно – и от частните жалби, подадени по делото от жалбоподателя-ищец, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 – in fine от ГПК понастоящем производството се развива без участието на ответника. Освен това жалбоподателят е ищеца по делото и е наясно кой е ответникът по същото, както и каква е процесната претендирана сума. При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното разпореждане № 508/11.02.2022 г. на САС за валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение