Определение № 50293 от 02.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1608/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ОТП Факторинг България „ ЕАД против решение № 66/14.10.2021 г. по т.д.№ 1209/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260037/13.01.2021 г. по гр.д.№ 5751/2019 г. на Районен съд – Стара Загора – за отхвърляне предявеният от касатора, по реда на чл.422 ал.1 ГПК, против П. З. М., за установяване вземания на дружеството против същата, на основание договор за цесия от 15.05.2019 г., сключен с цедент „Банка ДСК „ ЕАД, с който са прехвърлени вземания на банката против кредитополучателя Г. Лилянова и ответницата П. М., в качеството й на поръчител, по сключен с кредитополучателя договор за кредит текущо потребление от 15.06.2016 г.. Касаторът счита, че в тази му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при неотчитане същността на поръчителството и правното положение на поръчителя, предвид решаващият извод на въззивния съд, че отговорността на ответницата не може да бъде ангажирана, поради неуведомяването й, отделно от уведомяването на кредитополучателя – длъжник, за упражнено от кредитодателя потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Излага и евентуални съображения, че дори да бъде споделен за правилен този извод – необходимо уведомяване и на поръчителя за обявена предсрочна изискуемост към датата на подаване заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК - искът отново не би могъл да се отхвърли изцяло, а е следвало да бъде уважен за падежираните вноски до датата на формиране силата на пресъдено нещо, съгласно приетото в ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът атакува въззивното решение и в частта му, с която, след обезсилване на първоинстанционното в тази му част, са оставени без разглеждане предявените в евентуалност спрямо установителните по реда на чл.422 ал.1 ГПК, осъдителни искове на „ОТП Факторинг България „ АД против П. М., за заплащане на същите суми- предмет на установителните искове. Страната се позовава на формирана практика на касационна инстанция, за допустимостта на предявени в евентуалност от отхвърлянето на исковете по чл.422 ал.1 ГПК, осъдителни искове за същите вземания. Ответната страна - П. М. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий, обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, евентуално - т.3 на същата разпоредба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да отхвърли предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК установителни искове на цесионера „ ОТП Факторинг България „ АД против П. З. М., за установяване вземания на ищеца на основание договор за цесия, с който цедентът „ Банка ДСК „ ЕАД му е прехвърлил вземанията си срещу Г. Лилянова - кредитополучател и П. М. – в качеството на поръчител и съответно солидарен с кредитополучателя длъжник, на основание договор за банков кредит за текущо потребление, при условия на обявена от кредитодателя предсрочна изискуемост на кредита, въззивният съд се е обосновал с непредяваването й на поръчителя, а единствено на кредитополучателя, спрямо който издадената заповед за незабавно изпълнение, за същите вземания е стабилизирана, поради неподадено от Г. Лилянова възражение по реда на чл.414 ГПК. За да остави без разглеждане предявените, в евентуалност спрямо установителните, осъдителни искове за същите вземания, след обезсилване на първоинстанционното решение в тази му част, въззивният съд се е обосновал с наличие на практика на касационна инстанция в този смисъл / непосочена / и с приетото в т.11б от ТР № 4 / 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изхождайки от обстоятелството че при отхвърляне на исковете по чл.422 ал.1 ГПК издадената заповед за незабавно изпълнение не подлежи на обезсилване, а само обезсилването на същата е предпоставка за допустимост на предявен осъдителен иск за същите вземания. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Необходимо ли е, за да настъпи предсрочната изискуемост на кредит, да бъде уведомен и поръчителят за нея или е достатъчно такова уведомление да бъде получено единствено от кредитополучателя ?; 2/ Допустимо ли е предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск, за установяване на дължимо вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ ?; 3/ Съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл.415 ал.1 и чл. 422 ал.1 ГПК, обвързан ли е от фактическото положение към датата на подаване заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК или следва да вземе предвид всички новонастъпили обстоятелства, вкл. настъпването на предсрочната изискуемост в по-късен момент ?; 4/ Допустимо ли е в производството по чл.422 ал.1 ГПК,образувано от цесионер, съединяване с евентуален осъдителен иск, при условие че производството по установителния иск бъде прекратено поради недопустимост или установителния иск бъде отхвърлен поради ненастъпила предсрочна изискуемост ? Първият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като кореспондира с единствения решаващ извод на въззивния съд за отхвърляне на установителните искове по чл. 422 ал.1 ГПК. Обоснован е и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с посоченото от касатора решение по т.д. № 2142/2015 г. на І т.о. на ВКС, в което е прието, че предявяването на предсрочната изискуемост на длъжника има действие и спрямо поръчителя, т.е. кредитът е предсрочно изискуем и за длъжника и за поръчителя от един и същ момент - на уведомяването на длъжника за упражненото от кредитора потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което в конкретния случай е сторено и не е оспорвано от кредитополучателя – длъжник, за който заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила. Отговорите на всеки от следващите два въпроса / 2 и 3 /, предпоставени от евентуалните доводи на касатора за основателност на иска по чл.422 ГПК и при отречена да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, се явяват съответно евентуални, спрямо отговора на първия въпрос, поради което и доколкото изобщо не са коментирани в мотивите на въззивния акт, не удовлетворяват изискването за правни - отговори на същите директно да предпоставят различен правен резултат, независимо от отговора на първия формулиран въпрос. Четвъртият въпрос, относим към частта от въззивното решение, с която е обезсилено първоинстанционното и оставени без разглеждане осъдителните искове на ищеца, за вземанията – предмет и на установителните искове, също удовлетворява общия и допълнителния селективни критерии, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решения по т.д.№ 2356/2019 г. и т.д.№ 1035/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС. Отграничавайки хипотезата на т.11б от ТР № 4/2014 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС от хипотеза на отхвърлен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, а не поради несъществуване на вземането, съставите на ІІ т.о. на ВКС са мотивирали допустимост на осъдителен иск за вземания, за които предходно предявен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК, е отхвърлен, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането, независимо че в този случай и съгласно приетото в същото ТР заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист въз основа на същата не подлежат на обезсилване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение