Определение № 4903 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1595/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. С., гражданин на Р. К., чрез адв. Д. П., срещу въззивно решение № 212/11.12.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 261/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. С обжалвания съдебен акт е отменено решение № 260205/27.05.2022 г. по гр. д. № 1568/2017 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен искът на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) и вместо това в полза на държавата е отнето вземане на касатора от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер на 219 858,62 лв., представляващо остатък от допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ, направени от Л. С. в дружеството (в общ размер - 495 000 лв., след приспадане на сумите 68 000 лв. и 207 141,38 лв.). В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението си касаторът е поставил следните въпроси: 1) налице ли е основание за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК, когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, констатирани по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК; 2) какво е необходимото съдържание на исковата молба по искове по ЗОПДНПИ (отм.) и какви са правомощията на въззивния съд при нейната нередовност; 3) при установено значително несъответствие в имуществото на ответниците, необходимо ли е да бъде доказано, че това имущество е придобито от конкретна престъпна дейност, за да подлежи то на отнемане; 4) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), съответно § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 7 на ЗОПДНПИ (отм.), съответно § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, ако те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; 5) може ли въззивният съд да приеме за безспорен факт, който не е бил обявен за такъв с доклада на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК; 6) задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си съответните изводи; 7) редовна ли е исковата молба, с която е предявен иск по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане на вземане на проверяваното лице, ако в исковата молба не се сочи нито конкретен правопораждащ юридически факт, нито падеж на вземането, и длъжен ли е въззивният съд служебно да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца в какво се състои нередовността и за възможността да я отстрани в едноседмичен срок; 8) извършеното от ответника признание за извършени допълнителни парични вноски, респ. наличието на данни в счетоводството на дружеството получател за това и годините, през които вноските са направени, освобождават ли КОНПИ от задължението да индивидуализира в исковата молба всяко от претендираните вземания с правопораждащите юридически факти, размери, падежи и страни; допустимо ли е отнемане на множество вземания, които не са индивидуализирани и разграничени едно от друго, а вместо това са сборувани и посочени като обща сума; 9) следва ли при преценката за стойността на вземането, чието отнемане се иска, да бъде установена и доказана пазарната му стойност, или може да се счете, че тя е равна на номиналната стойност на вземането. За първите шест въпроса касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практика на ВКС; а за последните три въпроса, че те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Ответната страна по жалбата – КОНПИ, чрез В. Д. – директор на ТД – Бургас, в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол, респ. - за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационния контрол, намира следното: Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд, след като с решение № 466/18.07.2025 г. по гр. д. № 1264/2023 г. на ВКС, IV г. о., е обезсилено предходното въззивно решение № 230/23.12.2022 г., поправено с решение № 146/24.10.2023 г., постановени по възз. гр. д. № 277/2022 г. на АС – Бургас в частта, с която в полза на държавата е отнето вземане на ответника от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер на 219 858,62 лв. В тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция с указания за оставяне на исковата молба без движение, като ищецът ясно и точно да уточни как е формирана сумата, в патримониума на кое лице се намира в края на проверявания период и на какво основание се иска отнемане в полза на държавата. В изпълнение на дадените от ВКС указания, при повторното разглеждане на делото въззивният съд е оставил исковата молба в частта й за претендираната сума от 219 858,62 лв. без движение, като на ищеца е указано да отстрани констатираните от касационната инстанция нередовности. С уточняваща молба Комисията е посочила, че процесната сума представлява остатък от вземане на ответника от търговското дружество, което е налично в патримониума на Л.С. в края на проверявания период и се претендира за отнемане от последния на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.). Конкретизирано е как се формира стойността на претенцията за сумата 219 858,62 лв. - остатък от невъзстановена в края на проверявания период част от извършени допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ в дружеството в периода 2009 г. – 2012 г., общо в размер на 495 000 лв. (предоставени от съдружник суми при временна необходимост от парични средства на дружеството). Вземането за сумата 219 858,62 лв. е разликата между общия размер на вноските (495 000 лв.) и приетите за възстановени (изразходвани) суми от 207 141,38 лв. и 68 000 лв. (погасителни вноски по кредит и предплащания към продавачи при придобиване на недвижим имот), чието отнемане не се претендира. При така направеното уточнение на иска въззивният съд е приел, че исковата молба е редовна, като претенцията е с правно основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) и е за отнемане на налично имущество от ответника С. – съществуващо негово вземане, установено в края на проверявания период, от контролираното от него дружество. Апелативният съд е посочил, че с недопуснатата до касационно обжалване част на предходното въззивно решение № 230/23.12.2022 г. по възз. гр. д. № 277/2022 г. на АС – Бургас, по предявените искове от КОНПИ срещу ответниците Л. С., А. Ж. С., „Фрийдъм инвестмънт“ ЕООД, „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД и „Фрийдъм трейдинг“ ООД, е прието, че е налице значително несъответствие в имуществото на ответниците по делото (над 150 000 лв.) - § 1, т. 3 ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), приложима съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ). Стойността на придобитото от ответниците имущество, вкл. придобити движими вещи (автомобили), дялове в търговски дружества и получени финансови средства от трети лица възлиза общо на 2 868 947,58 лв. Нетният доход на ответниците е в размер на 11 645,52 лв., поради което несъответствието е 2 857 302,06 лв. Липсата на установен законен източник за придобиването на имуществата, обуславя извод за незаконност на придобитото имущество - чл. 1, ал. 2 ЗПКОНПИ (отм.). Налице е косвена връзка между придобитото от Л.С. имущество в проверявания период 13.08.2003 г. – 13.08.2013 г. с негова престъпна дейност. Обвинението, за което е привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ-БОП-73/2011 г., е за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 1, ал. 1, чл. 2 т.2, чл. 4 т. 7, чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗАДС, вр. чл. 28, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗТТИ - за това, че на 23.10.2011 г. в к. к. „С. б.“, хотелски комплекс „К. А.“ държал подправени парични знаци в големи количества, а именно: 311 бр. банкноти с номинал 100 щатски долара всяка, като знаел, че същите са подправени. Одобрено е споразумение от 22.02.2013 г. по нохд № 159/2013 г. на ОС – Бургас, с което подсъдимият С. е признат за виновен за извършеното престъпление и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено за срок от четири години. Обсъждайки събраните по делото доказателства въззивният съд е посочил, че допълнителните парични вноски по чл. 134 ТЗ представляват вътрешно кредитиране, даване на парични средства в заем на дружеството от страна на съдружниците, които подлежат на връщане и по невърната част от тези вноски в края на проверявания период, ако не е установена трансформация на дадените в заем средства в имущество на дружеството, е налице вземане на заемодателя, а в случая - на ответника С. от заемателя „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размера на непогасения остатък от заема. Даденото в заем е незаконно придобито имущество по смисъла на чл. 141 ЗОНПИ и подлежи на отнемане от заемателя (ако е налично), а от заемодателя може да бъде отнето вземането, но не може едно и също имущество да бъде отнето както от заемодателя, така и от заемателя. Доколкото правото на вземане е имуществено право, то подлежи на отнемане когато е налично в края на проверявания период и са налице останалите предпоставки на закона. Прието е, че тези предпоставки в случая са налице – за остатъка от направените и невърнати допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ в полза на дружеството „Фрийдъм трейдинг“ ООД, не са налице данни да са трансформирани в имущество на дружеството, поради което вземането съществува, не е погасено и подлежи на отнемане на основание чл.63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.). При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Не се констатира вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, както поддържа касаторът. При повторното разглеждане на делото въззивната инстанция е съобразила задължителните указания на ВКС относно това какви нередовности на претенцията си (в обстоятелствената част и петитума) следва да отстрани ищецът. На комисията са дадени съответните указания, а нередовностите са приети за отстранени с подадената допълнителна молба -уточнение. Досежно останалите формулирани в изложението въпроси, настоящият състав констатира, че третият въпрос е релевантен, но същевременно същият е предмет на разглеждане по образуваното тълкувателно дело № 1/2026 г. по описа на ОСГК на ВКС. Поради това, настоящото производство следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение