Определение № 1929 от 23.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 505/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Диана фуудс“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 6505/27.11.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 2445/2024 г. от Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20043/05.12.2023 г. по гр. дело № 13609/2023 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против „Национална спортна база“ ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 22000 лв., представляваща претърпени загуби за платени неустойки по договор от 07.03.2022 г. с „КК Пропъртис“ ООД, по договор от 11.04.2022 г. с „АГ Булгруп“ ЕООД, по договор от 10.05.2022 г. с „Комсед“ АД, по договор от 18.05.2022 г. с „МТХ Трейд“ ООД, по договор от 23.05.2022 г. с Фондация „Заедно за по-сигурно бъдеще“, по договор от 27.05.2022 г. с „Българска индустриална група София“ ООД, по договор от 29.05.2022 г. със „Смарт Продъкшън“ ЕООД, по договор от 30.05.2022 г. с „Витоша Кънстракшън Къмпани“ АД, по договор от 30.05.2022 г. с „Хепи Хоумс София“ ООД, по договор от 30.05.2022 г. с „Органик Естейтс“ ЕООД, по договор от 01.06.2022 г. с „Дървото на живота 2019“ ООД, по договор от 03.06.2022 г. със Сдружение „Сдружение военно-спортен клуб Лион“, по договор от 03.06.2022 г. с „Престиж парк Резиденс“ ООД, по договор от 04.06.2022 г. с „Некст Билд“ ЕООД и по договор от 04.06.2022 г. с Д. Г.; както и за сумата от 22000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи по описаните идентични 15 броя договори, които вреди са претърпени в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, изразяващо се изпращане на уведомление за прекратяване на договор за наем № 16-1721-1/13.12.2016 г. от 02.08.2022 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът „Диана Фуудс“ ЕООД е пренаемател на собствен на ответника „Национална спортна база“ ЕАД обект – ресторант на територията на плувен комплекс „Диана“, по договор за наем от 15.12.2017 г., сключен с „Ем Фууд Енд Кетъринг“ ЕООД, който от своя страна е наел за временно и възмездно ползване имота за срок от 10 години по силата на договор № 16- 1721-1/13.12.2016 г., сключен с „Национална спортна база“ ЕАД. По делото е било безспорно, че наемателят е имал право да преотдава терена на трето лице с разрешение на наемодателя, каквото е било дадено. Претендираното обезщетение за вреди е било основано на твърдение за противоправно поведение на ответника, осъществено чрез неговия изпълнителен директор В. И. П. и изразяващо се в изпращане на уведомление за прекратяване на договора за наем на процесния обект, сключен с наемодателя на ищеца, без да са налице основанията за подобно едностранно прекратяване на правоотношението от страна на наемодателя и собственик на имота „Национална спортна база“ ЕАД. Решаващият състав е изложил съображения, че изпращането на това уведомление за прекратяване на договора за наем не представлява противоправно поведение. Изявлението за прекратяване е основано на твърдения, че към 02.08.2022 г. наемателят е бил в забава при плащането на дължимите суми по договора, за която е натрупано мораторно обезщетение в размер на 5898,91 лв., като забавата е констатирана 17 пъти за период повече от 14 дни, както и забава в изпълнението на инвестиционната програма по наемния договор за период от две години, поради което наемодателят упражнява правото си едностранно да прекрати договора без предизвестие. Според въззивния съд не е доказано точното изпълнение на задълженията на наемателя, за да се отрече правото на наемодателя да прекрати договора предсрочно и по този начин да обоснове противоправност на поведението му, съответно деликтно поведение на наемодателя за ангажиране на гражданската му отговорност за обезщетяване на претърпени от ищеца вреди. Въззивният съд е преценил и липсата на причинна връзка между твърдяното от ищеца противоправно поведение и претърпените имуществени вреди. Посочил е, че в периода 07.03.2022 г. – 04.06.2022 г. ищецът е сключил 15 броя договори за наем на зала с различни трети лица (физически и юридически лица), с които се е задължил да предостави на контрагентите си за временно и възмездно ползване зала в ресторанта, както и включено оборудване, музикално-озвучителна техника и ресторантьорски услуги (предлагане на храна и напитки), за период от няколко часа на конкретен ден, фиксиран в договора, като всички сключени договори касаят наемане на зала в периода 22.08.2022 г. – 22.10.2022 г. На 05.08.2022 г. ищецът е изпратил до всички свои контрагенти по посочените 15 сделки чрез нотариус уведомления, в които заявява, че собственикът на ресторанта „Национална спортна база“ ЕАД е предприел действия по прекратяване на договора за наем, като е заявил, че „поради неправомерни, незаконосъобразни и недоброжелателни действия от страна на г-н В. П., изпълнителен директор на „Национална спортна база“ ЕАД и Р. В., бивш министър на младежта и спорта“ е вероятно той да бъде изправен пред фактическа невъзможност да изпълни поетите ангажименти по предоставяне на зала в ресторанта. Такава фактическа невъзможност за изпълнение на сключените сделки за наем на зала не е настъпила, като ищецът не е бил изведен от ресторанта и не е преустановил дейността по стопанисването му, включително в периода м. август 2022 г. - м. октомври 2022 г., който касае процесните правоотношения с третите лица. За този период не е установено ищецът да е бил в невъзможност да изпълни поетите задължения по договорите за наем на зала, поради което не е съществувало основание за разваляне на договорите с третите лица. Според подписаните през месец декември 2022 г. споразумения към договорите за наем на зала, наемателят е уведомил наемодателя, че предвид невъзможността на последния да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на наетата зала разваля едностранно договора по вина на наемодателя, което е настъпило към този момент, но към фиксираните дати на събития по конкретните договори в периода 22.08.2022 г. – 22.10.2022 г., ищецът не е бил във фактическа невъзможност да изпълни задълженията си по предоставяне на зала в ресторанта. Обоснован е извод, че твърдените вреди под формата на загуби (платени неустойки) и пропуснати ползи (неполучените възнаграждения по договорите) не са в причинна връзка с уведомлението на ответника за прекратяване на първоначалния наемен договор, а с поведението на самия ищец, който не е изпълнил договорите с третите лица при липса на основателна причина за това. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК три процесуални въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.12 ГПК?“; „Следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правна логика, т.е. фактическите констатации и правните изводи следва ли да са обосновани“ и „В случай на установена непълнота на доклада по делото и неправилно разпределена доказателствена тежест, длъжен ли е въззивният съд по своя инициатива да укаже на страната, че носи доказателствена тежест за установяването?“. Въпросите са обосновани с довод за игнориране на твърденията на касатора за извършени действия в обекта от изпълнителния директор на ответника В. П. и Р. В., който към 29.03.2022 г. бил министър на спорта, както и изявления на тези лица в телевизионно предаване „Тази сутрин“, а по отношение на нарушенията при разпределението на доказателствената тежест – липсвали указания за установяване на изправност на страната по основното наемно правоотношение. Въведеното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е мотивирано с неправилните според касатора изводи на въззивния съд, че ищецът следва да доказва, че „Ем фууд енд кетъринг“ ЕООД е изправна страна по договора с ответника и с очевидно неправилните изводи на решаващия състав за липса на противоправно поведение на „Национална спортна база“ ЕАД и на причинно – следствена връзка между това поведение и причинените вреди. Настоящият състав на ВКС намира, че заявената очевидна неправилност на въззивното решение не следва да се разглежда самостоятелно, от една страна, поради невъзможността твърдения порок (нарушение на логическите правила) да се констатира единствено от изложените мотиви на градския съд, а от друга страна, това основание е заявено и по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК чрез втория поставен въпрос. Този въпрос е свързан и с първия въпрос, а частично и с третия въпрос, поради което всички заявени основания следва да се разгледат общо като въпрос за правомощията на въззивния съд с оглед съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС по ТР № 1/2013 г. на ОСГТК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1/2013 г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е задължен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение за проверка на съответствието му с практиката на ВКС по въпроса за изпълнение на задълженията на решаващия състав да обсъди всички относими доказателства, доводи и възражения на страните, касаторът следва да посочи необсъдените доказателства, доводи и възражения, както и за изрази становище по какъв начин преценката на събраните доказателства, уважаването на възраженията му или съобразяването на правните му доводи, би се отразило при формиране на фактическите и правни изводи на въззивния съд при разрешаване на спора. В случая въззивният съд не е обсъждал твърденията на ищеца – настоящ касатор за извършени действия в наетия обект през месец март 2022 г. от посочените от него две лица. За част от обстоятелствата първоинстанционният съд е приел, че не са оспорени (изказванията в телевизионното предаване), а за други - са събрани гласни доказателства (посещенията на тези лица в ресторанта). Независимо от това, изводите на въззивният съд са изведени от друг установен факт – изпратеното уведомление на прекратяване на договора за наем в началото на месец август 2022 г., като основният решаващ извод е, че изявлението за прекратяване на договора само по себе си не може да се прецени като деликтно поведение. Въззивният съд е обсъдил и изявлението на касатора, който не е развалил договорите със своите контрахенти на 05.08.2022 г., а само е посочил, че могат да възникнат затруднения при изпълнение на задълженията му. В мотивите на решението е съпоставен периодът, за който ищецът е имал сключени договори с трети лица (август – октомври 2022 г.) и прекратяването на тези договори (декември 2022 г.), поради което изводът за липса на причинна връзка между много по-ранните действия на ответника и евентуалните значително по-късно настъпили вреди е основан на обсъдените доказателства по делото. Посоченият извод не би се променил и при констатация, че с влизането в заведението на посочените две лица на 29.03.2022 г. те са притеснили клиентите на ищеца, след като по делото е било доказано, че ищецът не е бил отстранен от обекта и не е било възпрепятствана работата на ресторанта, включително и след уведомлението на наемодателя за прекратяване на договора. Действително в доклада по делото първоинстанционният съд е дал указания за ищеца да установи „противоправното деяние на служител на ответника“, а не конкретно „изправност на страната по основното наемно правоотношение“, но в исковата молба са били въведени и двете твърдения – за действия, „изразяващи се във възпрепятстване нормалната дейност на дружеството – ищец в наетия обект“ и „предприемане на действия по незаконосъобразно прекратяване/разваляне на наемното правоотношение“. В този смисъл мотивите на въззивния съд относно разпределението на доказателствената тежест, не налагат проверка за съответствие с постановения акт с практиката на ВКС, предвид и на обстоятелството, че същите не са единствения и решаващ извод за отхвърляне на исковете. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд