Определение № 30 от 07.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 719/2012 г.
ВКСIII гражданско отделение07.02.2013 г.докладчик Олга Керелска
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. №719/2012 год. на ВКС, състав на 3-то г.о.. ДОПУСКА касационно обжалване на решение №84/28.03.2012 год., постановено по гр.д. №68/2012 год. на Окръжен съд [населено място]. Указва на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 129,32 лв. по сметката на ВКС, след което делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание. В противен случай касационната жалба ще бъде върната. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
С определение от 25.10.2012 год. е постановено спиране на производството по гр.д. № 719/2012 год. на ВКС, 3-то г.о. до приемане на тълкувателно решение на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 год.
Цитираното тълкувателно дело е приключило с ТР № 6 от 11.01.2013 год., поради което причината за спиране на производството по делото е отпаднала и същото следва да бъде възобновено като съдът се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на решение №84/28.03.2012 год., постановено по гр.д. №68/2012 год. на Окръжен съд [населено място].
С това решение е потвърдено решение №1194/21.11.2011 год., постановено по гр.д. №3638/2011 год. на Старозагорския районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на С. К. С. и е отменена Заповед № 275/ 09.05.2011 год. на пълномощника Г. П. Г. за прекратяване на трудовото правоотношение на С. със [фирма] на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Кредитен консултант” в С. Стара З. на [фирма] и банката е осъдена да заплати на осн чл. 225,ал.1 КТ обезщетение в размер на 3 465,92 лв. за времето от 11.05.2011 год. до 09.11.2011 год., през което е останал без работа поради незаконното му уволнение.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба на [фирма], [населено място].
Касаторът е поискал касационното обжалване да бъде допуснато по въпросите: 1.Допустимо ли е прекратяване на трудов договор, извън случаите на чл. 192 КТ да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя след надлежно формирана воля на работодателя чрез компетентен за това орган ?
- Допустимо ли е при липса на изрична забрана в КТ институтът на упълномощаването да се приложи по отношение на прекратяването на трудовото правоотношение.
Тези въпроси са били предмет на разглеждане във въззивното решение като съдът е приел, че прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно, доколкото не е извършено от работодателя, а от упълномощено за това лице извън хипотезата на чл. 192 КТ.
С оглед на това по така формулираните въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешаването им в ТР № 6 от 11.01.2013 год. на ОСГК на ВКС ,с което е прието, че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192 КТ.
С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.