Определение № 1189 от 28.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5454/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. И. чрез адв. В. А. срещу решение № 246/24.01.2013 год., постановено по гр.д. № 2554/2012 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 8 състав, с което е потвърдено решение от 27.01.2012 год. по гр.д. №8659/2010 год. на СГС, ГО, 13 състав, с което на осн. чл. 28,ал.1, във вр. чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД са отнети в полза на държавата от Й. С. И. недвижими имоти: апартамент №13, находящ се в [населено място],[жк], ул.622, №13 и подземен гараж №6. С касационната жалба се иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което искането на КУИППД по чл. 28,ал.1 ЗОПДИППД, да се отхвърли изцяло. Ответникът по касационната жалба Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество / КОНПИ/ - КУИППД, оспорва касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. Прокуратурата на РБ като контролираща страна, не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е поискал касационното обжалване да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос: Следва ли да се прилага презумпцията по чл.1,ал.2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/ в случаите, когато имуществото е придобито преди извършване на престъплението за което е осъден деецът при действието на ЗОПДИППД. Така поставения въпрос няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК: Съгласно разясненията, дадени с ТР №1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД №1/2009 год. / т. 1/ правният въпрос, по който се иска допускане на касационното обжалване следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В случая това условие не е изпълнено: Производството по делото е образувано и съдът се е произнесъл по направено от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ искане по чл. 28,ал.1 от ЗОПДИППД като при решаване на спора както първоинстанционния, така и въззивният съд са приложили разпоредбите на този закон. Следователно въпросът за това следва ли да се прилага презумпцията по чл.1,ал.2 от последващия ЗОПДНПИ, с който се отменя ЗОПДИППД в случаите, когато имуществото е придобито преди извършване на престъплението, за което е осъден деецът при действието на ЗОПДИППД, е изцяло неотносим.При решаването на спора съдилищата са приложили относимите разпоредби на приложимия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/. Формулирането на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Поради това нейната липса, е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.,