Определение № 4330 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3308/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. К. В. и Ф. К. В. – Г. срещу определение № 270 от 14.05.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 215/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 1575 от 31.10.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 251/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, подадена от Л. К. В. и Ф. К. В. – Г.. Касаторите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК по следния въпрос: Кой е началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК в хипотезата, при която подадената от молителя касационна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане /определение/? Ответниците по жалбата В. С. В., Р. Е. В. и Д. Е. В. - М., с подадения отговор на частната касационна жалба оспорват наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от надлежна страна /ищци по делото/ и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че Л. К. В. и Ф. К. В. – Г. са подали частна касационна жалба вх. № 5017/22.05.2023 г. чрез процесуалния им представител адв. Л. Ч., допълнена с подадената лично от тях частна касационна жалба вх. № 5158/25.05.2023 г., срещу определение № 619/02.05.2023 г. по в.ч.гр.д. №251/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено разпореждане от 13.02.2023 г. по гр. д. № 9288/2018г. на Районен съд – Плевен за връщане на въззивната им жалба. С разпореждане № 1398/05.07.2023 г. на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС преписката е върната на администриращия съд за даване указания за отстраняване на допуснати нередовности в двете частни касационни жалби. В изпълнение на това разпореждане Окръжен съд – Плевен дал съответните указания с разпореждане № 398/12.07.2023 г., препис от което е връчен на жалбоподателите на 17.07.2023 г. чрез адв. Ч.. В срок указанията не са изпълнение и с разпореждане № 432/01.08.2023 г. двете частни касационни жалби са върнати, като препис от това разпореждане е връчен на адв. Ч. на 04.08.2023 г. На 03.10.2023 г. жалбоподателите уведомили Окръжен съд – Плевен за оттегляне на пълномощията си от адв. Ч. и на същата дата подали молба за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите в частните касационни жалби и на същата дата са поискали да им бъде възстановен срокът за обжалване на определение № 619/02.05.2023 г., за да имат възможност да отстранят нередовностите на подадената от тях жалба против това определение. При така приетото за установено, Апелативен съд – Велико Търново е направил извод, че правилно Окръжен съд- Плевен е оставил без разглеждане молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, тъй като към момента на подаването й едноседмичният срок по чл. 64, ал. 3 ГПК е бил изтекъл и същата като просрочена е процесуално недопустима. Съдът е посочил, че молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК е подадена на 03.10.2023г., към който момент разпореждането за връщане на частните касационни жалби е било влязло в сила. Това разпореждане е съобщено на адв. Ч. на 04.08.2023г. и в срок не е обжалвано. При тези мотиви на съда не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд по следните съображения: Според разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд, с които е приел, че молителите са узнали за пропускането на срока за отстраняване на нередовностите в подадените от тях частни касационни жалби с получаване на препис от разпореждане № 432/01.08.2023 г. на Окръжен съд – Плевен чрез адв. Ч. на 04.08.2023 г. Приел е, че това връчване е редовно и от този момент е започнал да тече и срокът по чл. 64 от ГПК, изтекъл към датата на подаване на молбата, тъй като молителите са уведомили съда за оттегляне на пълномощията си от адв. Ч. едва на 03.10.2023 г. Формулираният въпрос би имал значение в производство по отмяна на влязъл съдебен акт, но настоящото производство е образувано във връзка с подадена молба за възстановяване на пропуснат срок, а не молба за отмяна на влязло в сила решение. Молбата по чл. 64, ал. 2 от ГПК се подава в срока, предвиден в чл. 64, ал. 3 от ГПК и по отношение на нея не намират приложение разпоредбите на чл. 303 и сл. от ГПК. Предвид това въпросът се явява ирелевантен за спорния предмет и не може да обоснове допускането на касационно обжалване поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото с частната касационна жалба е поискано по отношение на решението по гр.д. № 9288/2018г. на РС- Плевен да бъде приложена разпоредбата на чл.303, ал.5 ГПК, то следва, че в тази й част частната жалба има характер и на молба за отмяна на влязло в сила решение, предвид на което и делото следва да се изпрати на първоинстанционния съд за администрирането й, след като преди това се даде срок за конкретизиране на решението, чиято отмяна се иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по частната касационна жалба направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение