Определение № 1488 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 385/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ВГД Комерс“ ЕООД, чрез адв. Н. П. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 481/13.07.2023 г., постановено по в. т. д. № 848/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 с-в, в частта, в която след отмяна на решение № 901689/04.04.2022 г., постановено по т. д. № 83/2020 г. по описа на ОС-Благоевград, са отхвърлени предявените от „ВГД Комерс“ ЕООД срещу „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н.) и с участието на синдика на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н.) положителни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на следните парични вземания: 1) сумата от 2 972 208 лв., представляваща мораторна неустойка, изтекла за периода от 04.05.2016 г. до 19.11.2016 г. и 2) сумата от 12 431 205,73 лв., представляваща мораторна неустойка, изтекла за периода от 20.11.2016 г. до 09.04.2019 г. (съгласно неустоечната клауза, уговорени чл. 3 от споразумението от 19.10.2016 г., което е сключено между „ВГД Комерс“ ЕООД, „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и „Топлофикация Петрич“ ЕАД). Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният от „ВГД Комерс“ ЕООД срещу „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н.) и с участието на синдика на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н.) положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на паричното вземане в размер на 7 314 248,95 лв., представляваща незаплатена главница съгласно т. 3 от споразумението от 19.10.2016 г., сключено между „ВГД Комерс“ ЕООД, „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и „Топлофикация Петрич“ ЕАД, ведно със законната мораторна лихва от момента на подаване на молбата за предявяване на вземанията - 08.04.2019 г., до окончателното ѝ заплащане, което вземане е обезпечено с вписания под номер 20150805153948 в ТР по партидата на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД четвърти по ред особен залог на търговското предприятие на длъжника, в полза на заложния кредитор „ВГД Комерс“ ЕООД, с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗОЗ, съобразно чл. 14, ал. 1 ЗОЗ, според поредността на вписването (с влязлото в сила въззивно решение този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 10 330 258,03 лв.). Касаторът поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – съгласно правната норма, уредена в чл. 309 ТЗ, не може да се намалява неустойка поради прекомерност, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, какъвто е настоящият случай. Счита, че тази неустойка не е уговорена в противоречие с присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което процесната неустоечната клауза не накърнява добрите нрави. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроса: 1. „Може ли неустойка, уговорена между търговци, да бъде счетена за прекомерна?“ и 2. „Липсата на краен предел за начисляване на неустойката накърнява ли моралните норми?“ (по тези въпроси твърди противоречие със задължителната - ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, и казуалната практика на ВКС, намерила израз в решение № 4/25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС). Ответникът „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н.) е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за обосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за основателност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Синдикът на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н.) не е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 26.06.2013 г. в търговския регистър е вписано преобразуване на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД - чрез отделяне от дружеството на нови шест дружества, едно от които е „Топлофикация Петрич“ ЕАД, като е уговорено, че на основание чл. 263л, ал. 1 ТЗ тези дружества ще отговарят солидарно за задълженията на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД - до размера на получените права. С клаузата на чл. 2 от споразумението от 19.10.2016 г. страните приели за установено, че след извършените погашения от страна на солидарния длъжник „Топлофикация Петрич“ ЕАД паричното вземане на длъжника „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД възлиза на сумата от 13302466,53 лв., от които 10 330 258, 53 лв. главница и 2 972 208 лв. мораторна неустойка за 137 дни - за периода от 04.05.2016 г. до подписване на споразумението. За да се определи тази сума, били отчетени всички плащания, извършени от „Топлофикация Петрич“ ЕАД - общо в размер на 18 504 340 лв. (именно до този размер била ограничена и солидарната отговорност на това дружество, съобразно получените при преобразуването права). Тъй като било налице признание на кредитора за факта на плащането на сумата от 18 504 340 лв., ирелевантно се явявало обстоятелството дали това плащане е включено в счетоводните книги на „ВГД Комерс“ ЕООД. Съобразно чл. 3, ал. 3 от споразумението сумата в размер от 13302466,53 лв. трябвало да бъде заплатена в срок до 20.12.2016 г., а ако това парично задължение не бъде изпълнено на падежа, длъжникът следвало да заплати мораторна неустойка, възлизаща на 0,1% върху сумата от 21 694 948, 91 лв. за всеки ден забава, считано от подписване на споразумението до деня на пълното погасяване на главницата, като общо сумата на неустойката не може да нахвърля 12 431 205,73 лв. С чл. 4 от споразумението било уговорено, че за гарантиране издължаването на сумата от 13 302 466,53 лв. ще останат в сила всички обезпечения, учредени до момента в полза на кредитора „ВГД Комерс“ ЕООД. Въззивният съд е съобразил правнорелевантните факти, изяснени както от основното и допълнителното заключение на ССЕ, така и от счетоводните книги на „ВГД Комерс“ ЕООД, като е приел за установено, че след 19.10.2016 г. кредиторът е погасил част от главницата - чрез прихващане между двете търговски дружества със сумата от 2 587 851,99 лв., като според споразумението от 19.10.2016 г. размерът на остатъчната главница възлиза на сумата от 7742406,54 лв. (10 330 258,53 лв. - 2 587 851,99 лв.). От допълнителното заключение към ССЕ се установявало, че „ВГД Комерс“ ЕООД е осчетоводило за 2018 г. по партидата за задължения на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД получен превод в размер на 166 515,98 лв. от „Сага Комодити“ по фактура 8951/28.02.2018 г., а за 2019 г. - превод в размер на 39557,87 лв., получен от „Енерджи лимитед“. Тези два превода били отнесени за погасяване на „забава по т. 10А от 01.02.2015 г. – 14.09.2015 г.“. Апелативният съд е счел, че ако с тези суми се намали главницата, то тя възлиза на сумата от 7 536 332,69 лв. (7 742 406,54 лв. - 166 515,98 лв. - 39 557,87 лв.). „ВГД Комерс“ ЕООД е осчетоводило за 2019 г. по партидата на длъжника и сторно на заем в размер на 1410,97 лв., с които главницата е намалена, при което тя е в остатъчен размер от 7 534 921,72 лв. (7 536 332,69 лв. - 1410,97 лв.). Приел е, че, макар и да не са осчетоводени, вещото лице е установило, че „ВГД Комерс“ ЕООД е получило общо сума в размер на 220 672,77 лв., платени за сметка на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, както следва: 84500 лв. от Г. Г., 49013,46 лв. от НЕК и 87 159,31 лв. от ДФЗ. Намалено с тази сума, задължението за главница възлиза на 7 314 248, 95 лв. (7 534 921,72 лв. - 220 672,77 лв.), поради което апелативният съд е обосновал правното съждение, че предявеният иск за установяване съществуването на претендираното главно парично задължение трябва да бъде уважен до този размер – по споразумението от 19.10.2016 г., а в останалата част до сумата от 10 330 258, 53 лв. трябва да бъде отхвърлен. Счел е, че това парично вземане трябва да бъде прието като обезпечено на основание чл. 4 от споразумението от 19.10.2016 г., с оглед вписания под номер 20150805153948 в ТР по партидата на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД четвърти по ред особен залог на търговското предприятие на длъжника, в полза на заложния кредитор „ВГД Комерс“ ЕООД, с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗОЗ (съобразно чл. 14, ал. 1 ЗОЗ - според поредността на вписването). Тъй като законната мораторна лихва върху главницата е законна последица от уважаването на иска по чл. 694 ТЗ, въззивният съд е заключил, че с оглед обвързващата сила на решението синдикът е длъжен служебно да включи в съответния ред за признатото вземане и законната лихва за забава върху него - от подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателното заплащане на главното парично задължение. Апелативният съд е приел, че претендираните вземания за неустойка в размер на 2 972 208 лв. за забава за 137 дни, за периода от 04.05.2016 г. до подписване на споразумението и за неустойката за забава - за периода от 20.11.2016 г. до 09.04.2019 г. в размер на 12 431 205, 73 лв., са определение при начисляване на 0.1% върху сумата от 21694 948,91 лв. за всеки ден забава, в случай че главницата, вредите от чиято забава обезщетяват, възлиза на друга стойност - 13 302 466, 53 лв. Счел е, че така уговорената мораторна неустойка за един ден забава възлиза на сумата от 21694,94 лв., поради което тази санкция е в неоправдано висок размер, надхвърляща обезпечителните и обезщетителните ѝ функции. Довод в подкрепа на този извод представлява и обстоятелството, че кредиторът „ВГД Комерс“ ЕООД и длъжникът „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ТЗ („ВГД Комерс“ ЕООД притежава 148121 дяла от капитала на длъжника), като кредиторът е имал ясна представа, доколко е възможно главницата да бъде погасена. Съобразно факта на продължилото повече от 16 години целенасочено поддържане и мултиплициране на дълга, което обстоятелство обективно не подлежи на санкция от закона, но по аргумент на житейската логика, намерила израз в принципа на обичайната добросъвестност, поставяло под съмнение преследваната цел, поради което въззивният съд е обосновал правното съждение, че с тази неустоечна клауза се нарушава принципа на справедливостта, вследствие на което се достига до неоснователно обогатяване. Изяснил е, че преценката за накърняване на пределите на нравствена допустимост се взема предвид към момента на уговаряне на неустойката - като съотношение между размера на паричното задължение и предварително определеното обезщетение за вреди. Подобни клаузи, договорени в противоречие с добрите нрави, не могат да се ползват с помощта на държавната принуда, поради което са отречени от нормите на гражданското право – те не се зачитат и не се приемат като основание за юридическа дължимост на престациите. При така изложените правни доводи апелативният съд е заключил, че оспорването на синдика на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД за нищожност на клаузата за неустойка в споразумението от 19.10.2016 г. (на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД) е основателно, поради което и акцесорните искове – за установяване съществуването на парични вземания, представляващи претендираните мораторни неустойки (за исковите периоди), са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Въззивният съд обаче е счел за неоснователни (поради тяхната недоказаност) поддържаните от синдика на ответното търговско дружество правни доводи за нищожност на споразуменията между „ВГД Комерс“ ЕООД и длъжника - поради привидност. Изяснил е, че оспорването, че тези съглашения увреждат интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността, поради което и са относително недействителни спрямо тях, могат да бъдат разгледани в производство по реда на чл. 135 ЗЗД - чрез иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, който да бъде предявен от синдика в отделно исково производство, а не като възражение в настоящия съдебен процес. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият материалноправен въпрос не е от значение за изхода на спора по настоящото дело (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК), тъй като той не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, респ. касаторът не е обосновал връзката на този правен въпрос с конкретно правно съждение на въззивния съд, поради което не е налице общата процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При произнасяне по оспорването, наведеното от синдика на несъстоятелния длъжник, за нищожност на неустоечната клауза, на която кредиторът-ищец основава предявените акцесорни искове, апелативният съд не е имал повод да се произнася относно прекомерността на уговорената неустойка, а напротив – той е приел неустоечната клауза за нищожна, тъй като поради накърняване на добрите нрави нейният размер е извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По същите правни съображения въззивното решение не следва да бъде до пускано до касационно обжалване – апелативният съд (в съответствие с тълкувателните разяснения по т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС), при установяване на действителната воля на страните, е преценявал дали уговорената неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, но не с оглед на обстоятелството дали липсата на краен времеви предел на мораторната неустойка е в противоречие с общоприетите в българското общество нравствени правила и норми, а защото за един ден забава тя възлиза в размер на 21694,94 лв., който не съответства на нейната нормативна цел (да служи за обезпечение, обезщетение и стимулиране чрез санкция към точно изпълнение на главното парично задължение), а е насочена към получаване на имотна облага, в противоречие с основния принцип на частното право – забрана за неоснователното обогатяване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд