Определение № 236 от 12.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 272/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.Nо 23/09.02.2012 год. ,заявена от В. Б. В., Г. И. В. и Б. В. В. и тримата от [населено място] чрез адв. Т. В.- АК Х. срещу въззивно Решение Nо 331 от 27.12.2011 година по гр.възз.д. Nо 244/ 2011 година на ОС-Кърджали, с което е потвърдено Решение 54 от 11.05.2011 год. по гр.д. Nо 794/2010 год. на РС-Кърджали по уважените обективно и субективно заявени искове за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС срещу В. Б. В., Г. И. В. и техния син Б. В. В.. С касационната жалба се поддържа, че посоченото решение е неправилно, поради неточно приложение на материален и процесуален закон, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с доводите, че по процесуално-правния въпрос: при изрично оплакване във въззивната жалба, че ангажираните от двете страни свидетелки показания са взаимно изключващи се и във връзка с кредитирането им се налага съпоставянето помежду им и с останалите доказателства, длъжен ли е въззивния съд да изложи мотиви в тази насока и изрично да посочи кои показания кредитира и защо е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР 1/04.01.2001 година на ОСГК на ВКС и Решение Nо 990 от 24.03.2010 год. по гр.д. Nо 47/2009 г. на ВКС-I отд. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа и по въпроса- фактическите действия на сънаследника по прекопаване на двора,подкастряне на дръвчета, подрязване на асма, засаждане и грижа за цветя, ремонт на покрива, ремонт на дам и телена ограда откъм улицата,редовно почистване на двора и зазимяването на имота през зимата, както и държането на ключ, могат ли да бъдат квалифицирани като годно доказателство за своенето на недвижимия имот от лицето,съсобственик което ги осъществява ? разрешен от въззивния съд в противоречие с изводите на съда по Решение от 24.10.2007 година по гр.д. Nо 286/2007 год. на ОС-София, потвърдено с Решение Nо 574 /17.06.2009 год. по гр.д. Nо 54/2009 год. на ВКС-IV отд. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по материално-правния въпрос: участието на сънаследник в административното производство по изменение на КК относно сънаследствен недвижим имот чрез подписване на акт за непълноти и грешки по чл. 53 ал.2 във вр.с чл.1 т.1 ЗКИР може ли да се противопостави на осъщественото от друг сънаследник на същия имот давностно владение през периода на административното производство и опровергава ли намерението му за своене, се обосновава с липсата на съдебна практика. С изложението си касатора поддържа основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по въпроса инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение установява ли намерение за своене и от кога- от началото на иницииране на нотариалното производство, или от началото на установеното в нотариалното производство давностно владение в хипотезата на чл. 79 ал.1 ЗС, тъй като същият като обосноваващ изхода на спора е разрешен в противоречие с Решение от 22.09.2006 година по гр.д. Nо 299/2006 год. на ОС-Велико Търново. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по процесуално -правния въпрос за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС на идеална част от недвижим имот разрешен в противоречие с Решение Nо 631 от 17.07.2007 година по гр.д. Nо 721/2006 г/ на ВКС-II отд. В срока по чл. 287 ал.1 ГПК не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи на страните, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните по делото за данъчната оценка на процесните недвижими имоти, приема същата за процесуално допустима. Решаващите мотиви на въззивния съд да бъдат уважени заявените положителни установителни искове за собственост и съответно ревандикационен иск в обем на наследствените права на И. Б. и С. Б. от 2/6 идеална част от дворното място –имот идентификатор * по КК на [населено място] и 2/3 идеални части от построените в източната част на мястото сгради – масивна жилищна сграда с идентификатор */ самостоятелно жилище със сутерен/, гараж с идентификатор *, както и да бъде отменен частично констативен нотариален акт Nо */2009 год. са, че имотът е запазил сънаследствения си характер и не е придобит по давност от В. и Г. В., тъй като имотът за времето от 1999 година до издаване на констативния нотариален акт- 2009 година не е владян само от сънаследника В. Б. и съпругата му, съгласно преценката на свидетелските показания, а участието на сестрите И. Б. и С. Б. в административното производство по самостоятелното нанасяне на обетите в кадастъра на града в производство по ЗКИР сочи, че спрямо тях няма противопоставено чуждо намерение за своене. След преценка на доводите на касатора, настоящият състав намира, че са налице основания за допустимост на касационното обжалване по някои от изведените правни въпроси чл. 280 ал.1 т.1, т.2 или т.3 ГПК. Съгласно разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС изрично се сочи, че за да е налице основание за допустимост, поставеният въпрос не само следва да има пряка връзка с постановения правен резултат но и следва да е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на съдилищата, изразена с ПП ВС, ТР на ОСГК/ТК, Решение, произнесено по чл. 290 и сл. ГПК. Въпросът при изрично оплакване във въззивната жалба, че ангажираните от двете страни свидетелки показания са взаимно изключващи се и във връзка с кредитирането им се налага съпоставянето помежду им и с останалите доказателства, длъжен ли е въззивния съд да изложи мотиви в тази насока и изрично да посочи кои показания кредитира и защо не е обуславящ изхода на спора в смисъла на посочената задължителна и незадължителна съдебна практика-ТР1/04. 01. 2001 година на ОСГК на ВКС и Решение Nо 990 от 24.03.2010 год. по гр.д. Nо 47/2009 г. на ВКС-I отд. С т.19 на тълкувателното решение се дават указания за същността на въззивното производство и необходимостта именно като” пълен въззив” да извърши самостоятелна фактическа и правна обосновка на факти и правни последици от тях, тъй като дейността му на втора инстанция е решаваща дейност, изводите за съпоставимост с правния резултат на първата инстанция е вторична дейност .Поставеният въпрос какви процесуални действия трябва да извърши втората инстанция при решаване на делото, доколкото би касаело конкретен спор, може да се дискутира само на плоскостта на допуснати или не процесуални нарушения, обусловили незаконосъобразност на обжалваното решение, но не и едновременно като основание за допустимост на обжалването. Именно затова и в посоченото Р 990-2009 дейността на съда е ценена от гл.т. на спазване на процесуалните правила и изисквания при постановяване на законосъобразен съдебен акт. Въпроса дали определение фактическите действия на сънаследника като прекопаване на двора, подкастряне на дръвчета, подрязване на асма, засаждане и грижа за цветя, ремонт на покрива, ремонт на дам и телена ограда откъм улицата,редовно почистване на двора и зазимяването на имота през зимата, както и държането на ключ, могат ли да бъдат квалифицирани като годно доказателство за своенето на недвижимия имот от лицето,съсобственик което ги осъществява също не може да се приеме че е обуславящ изхода на спора по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Касае до изброени факти от бита, различни по различните дела и то засягащи само обективната страна на фактическия състав на придобивната давност, поради което дадена в различен смисъл, от този вложен от въззивния съд в мотивите на съдебния акт, не може да се цени само в насока на противоречие в изводите на съдилищата. Материално-правният въпрос участието на сънаследник в административното производство по изменение на КК относно сънаследствен недвижим имот чрез подписване на акт за непълноти и грешки по чл. 53 ал.2 във вр.с чл.1 т.1 ЗКИР може ли да се противопостави на осъщественото от друг сънаследник на същия имот давностно владение през периода на административното производство и опровергава ли намерението му за своене, съгласно мотивите на въззивния съд е обуславящ изхода на спора за наличието на изтекла придобивна давност и при липсата на съдебна практика, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. С изложението си касатора поддържа основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по въпроса инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение установява ли намерение за своене и от кога- от началото на иницииране на нотариалното производство, или от началото на установеното в нотариалното производство давностно владение в хипотезата на чл. 79 ал.1 ЗС на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Като прецени изводите на въззивния съд и тези по Решение от 22.09.2006 година по гр.д. Nо 299/2006 год. на ОС-Велико Търново, настоящият състав приема, че и на това поддържано основ2ание касационното обжалване следва да бъде допуснато. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по процесуално -правния въпрос за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС на идеална част от недвижим имот разрешен в противоречие с Решение Nо 631 от 17.07.2007 година по гр.д. Nо 721/2006 г/ на ВКС-II отд. Доводите са основателни, поради което и по този обуславящ изхода на спора от гл.т. на допустимост на осъдителния иск като форма на защита на правото на собственост на идеална част от недвижим имот, въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато. Съгласно закона, при допуснато касационно обжалване, касаторът дължи да заплати и пропорционална н държавна такса, която в конкретния случай е 144.50 лв./сто четиридесет и четири и 0.50 лв. / По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия