Определение № 12698 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11684/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по жалба, вх. № 13582/13.08.2018 г., по входящата регистратура на Върховния административен съд, подадена от М. Н. М. (M. N. M.), гражданин на Тунис, чрез упълномощения процесуален представител адвокат Х. Христов, срещу Заповед № З-332/01.02.2018 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с която, на основание чл. 42з, ал.1, т.1, във вр. с чл.10, ал.1, т.1 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане в Република България“ за срок от пет години, и във връзка с Решение № 12151 от 27.11.2025 г. на Върховния административен съд на Република България, постановено по адм.д. № 7142/2025 г., с което на основание чл.239, т.6 от АПК е отменено влязлото в сила Определение №11/06.03.2019 г., постановено по административно дело №С-4/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, и влязлото в сила Определение № 57/06.12.2018 г., постановено по административно дело №С-48/2018 г. на Върховния административен съд, седмо отделение и делото е върнато за ново разглеждане от тричленен състав на Върховния административен съд. По жалба, подадена срещу Заповед № З-332/01.02.2018 г. на председателя на ДАНС първоначално е било образувано адм. д. № С-48/2018 г., по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. С Определение № 57/06.12.2018 г., постановено по административно дело №С-48/2018 г., по описа на ВАС, на основание чл.159, т.5 АПК жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. С Определение №11/06.03.2019 г., постановено по административно дело №С-4/2019 г., по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, е оставено в сила Определение № 57/06.12.2018 г., постановено по административно дело №С-48/2018 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. От страна на М. Н. М., чрез адвокат К. Бончева и адвокат М. Екимджиев е подадено искане, по реда на чл. 237 и следващите от АПК, като се иска отмяна на влезлите в сила определения, посочени по-горе, на основание чл.239, т.6, вр. чл.243 АПК, във връзка с чл.8, и чл.13, във вр. с чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), предвид постановеното от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), пето отделение, решение от 27 февруари 2025 г. по жалба № 48636/19 по делото „Марзуки и други срещу България“, с което е констатирано нарушение на чл.8, и чл.13 във вр. с чл.8 от Конвенцията, допуснато в Определение №11/06.03.2019 г., постановено по административно дело №С-4/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, и Определение № 57/06.12.2018 г., постановено по административно дело №С-48/2018 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. С Решение № 12151 от 27.11.2025 г. на Върховния административен съд на Република България, постановено по адм.д. № 7142/2025 г., на основание чл.239, т.6 от АПК е отменено влязлото в сила Определение №11/06.03.2019 г., постановено по административно дело №С-4/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, и влязлото в сила Определение №57/06.12.2018 г., постановено по административно дело №С-48/2018 г. на Върховния административен съд, седмо отделение и делото е върнато за ново разглеждане от тричленен състав на ВАС. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, предвид правомощието сам да реши дали делото му е подсъдно (чл. 135, ал. 1 АПК), намира, че не е компетентен да разгледа и постанови съдебен акт по същество, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни като първа инстанция на Върховния административен съд. По силата на чл. 46, ал. 2, т. 2 /изм., ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / от ЗЧРБ заповедите за налагане на забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 1а подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Производството по настоящото дело е образувано на 01.12.2025 г., след 01.01.2019 г., поради което и предвид изричната разпоредба на специалния закон делото не е подсъдно на Върховния административен съд. По правилата на местната подсъдност, визирани в чл. 133, ал. 1 АПК /изм., ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /, спорът е подсъден на Административен съд София-град, тъй като по делото не се установяват данни за съществуването на постоянен адрес на пребиваване в страната на чуждестранния гражданин. Производството по настоящото дело следва да бъде прекратено пред Върховния административен съд и изпратено за разглеждане по подсъдност на Административен съд София-град. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 133 АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,