Определение № 447 от 02.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1453/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Земела БП” ЕООД, [населено място] срещу определение № 49 от 25.03.2019 г. по т. д. № 2182/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу решение 252 от 15.06.2018 г. по в. гр. д. № 263/2018 г. на Плевенски окръжен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно – постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, без да излага конкретни доводи в подкрепа на това свое становище. Ответникът по частната жалба – „Агро 2007” ЕООД, [населено място] – счита същата за неоснователна по съображения в писмен отговор от 05.06.2019 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „Земела БП” ЕООД, [населено място] касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от предявените обективно съединени искове, предмет на делото, е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер – до 20 000 лв. за търговските дела. Определението е правилно. Настоящият състав споделя извода за недопустимост на касационното обжалване. Извършената от първия тричленен състав преценка е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Правилно е отчетено обстоятелството, че в случая се касае за обективно съединяване на искове по търговско дело, поради което предвиденият в закона минимален размер на цената на иска, като условие за допустимост на касационното обжалване по търговски дела (20 000 лв.), трябва да е налице за всяка от претенциите. Доколкото за процесните доставки на зърно липсва общ изричен писмен договор между страните, следва да се приеме, че всяка от представените с исковата молба фактури обективира самостоятелна сделка и претендираната като неплатена сума по нея е предмет на отделен иск, съответно предмет на делото са няколко претенции, а не една обща претенция. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК