Определение № 3483 от 02.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2025 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2156 от 28.01.2025 год. на ответника П. Д. С. срещу определение № 3147 от 05.12.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 3023/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, VІ с-в, с което е потвърдено определение № 14191 от 17.09.2024 год., постановено по в. ч. гр. дело № 10099/2024 год. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на П. Д. С. срещу разпореждане № 76048 от 29.05.2024 год., постановено по гр. дело № 25425/2024 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 72 с-в. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е нищожно и неправилно. Настоящият съдебен състав, след като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е недопустима. В разглеждания случай предмет на производството по гр. дело № 25425/2024 год. по описа на СРС, ГО, 72 с-в, са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. Д. С. искове с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 110.01 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот с абонатен № за периода от м. май 2020 год. до м април 2022 год., 12.35 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 год. до 19.02.2024 год., сумата от 4.83 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. август 2022 год. до м. декември 2022 год. и 0.40 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2022 год. до 19.02.2024 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 12259/2024 год. по описа на СРС, ГО, 72 с-в – 28.02.2024 год. до окончателното им изплащане. С разпореждане № 76048 от 29.05.2024 год. първоинстанционният съд е указал да се осъществи процедурата по чл. 131 ГПК – връчване на преписи от исковата молба и приложенията на ответника за отговор в едномесечен срок. Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба с вх. №219924 от 04.07.2024 год. от ответника П. Д. С., по която е образувано ч. гр. дело № 10099/2024 год. по описа на СГС. С определение по посоченото дело № 14191 от 17.09.2024 год. частната жалба на ответника е оставена без разглеждане, като недопустима. Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба с вх. № 104577 от 01.10.2024 год. от ответника П. Д. С.. Обжалваното определение на СГС е потвърдено с определение № 3147 от 05.12.2024 год., постановено по ч. гр.дело № 3023/2024 год. по описа на САС. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определения, постановени по дела, решенията по които са изключени от касационен контрол, а според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /ЗИД на ГПК – ДВ, бр. 8 от 2017 год./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Следователно частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, което е изключено от касационен контрол /както е и посочено в него/ и следва да бъде оставена без разглеждане. Държавната такса за настоящото производство, която се дължи на общо основание съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК вр. с чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и която е останала несъбрана при подаване на частната жалба, следва да се събере от частния жалбоподател на основание чл. 77 ГПК. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение