Определение № 194 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Т. А. срещу решение № 53 /08.01.2021 г. по гр.д. № 2938 /2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3330 /21.07.2020 г. по гр.д. № 10008 /2018 г. на Варненския районен съд, с което е допуснат до делба недвижим имот – апартамент в [населено място] между бившите съпрузи А. Т. А. и С. П. Д.. Решението е обжалвано в частта, с която са определени делбените части между страните - 6504.39 /23721.60 ид.ч. за А. Т. А. и 17 2017.20 /23721.60 ид.ч. за С. П. Д.. Излагат се доводи за това, че те са равни и възражението на С. П. Д. за трансформация на лични средства в придобиването на процесния апартамент е напълно неоснователно. Ответникът по касационната жалба С. П. Д. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по иск за делба на недвижими имот, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Исковата молба е подадена от А. Т. А.. В отговора на исковата молба за делба (на л.36 и сл. от делото на РС) ответницата С. П. Д.. прави възражение за частична трансформация на лични средства в придобиването на процесния апартамент – 10 712.81 лева, които са и дарени от нейната майка. Не оспорва, че останалата част от продажната цена, режийни разноски и данъци за придобиването на процесния апартамент - 13 008.79 лева, е платена със семейни средства и е попаднала в съпружеската имуществена общност. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна следното: Безспорно цялата сума по договора за придобиване на имота, включваща както цената, така и разноските по прехвърлянето и данък, е заплатена от третото лице С. Н., която е майка на ответницата. Сумата е преведена от банковата сметка на третото лице по сметка на общината, която е праводател на страните на 18.08 и 19.08.2015 г. Преведената сума е възлизала на 24 812.81 лева, от които 23 721.60 лева – цена по договора за покупко-продажба, 474.44 лева режийни разноски и 616.77 лева – данък. От събраните гласни доказателства непротиворечиво и категорично се установява, че към момента на извършване на плащането Н. не е извършила дарствен акт нито в полза на семейството, нито в полза на ответницата – нейна дъщеря. Уговореното между страните е било за връщане на процесната сума при наличие на възможност на страните да изтеглят кредит. Това безспорно се установява от всички свидетелски показания. Действията на страните впоследствие също установяват тази уговорка. Установява се от приложената разпечатка от банковата сметка на А., че на 30.08.2016 г същият е усвоил кредит в размер на 15 000 лева. С част от него е възстановил сумата от 14 100 лева, като е захранил сметката на С. Н. на 31.08.2016 г. По този начин и двата изтеглени от Н. кредити са били погасени. Въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства съдът е приел, че за разликата над 14 100 лева до заплатената от Н. сума от общо 24 812.81 лева съвместен принос не се установява. Задължението на съпрузите е било общо поето за връщане на заплатената от Н. вместо тях покупна цена. Безспорно от гласните доказателства на С. и С. А. се е установило, че след заплащане от съпрузите на сумата от 14 100 лева и погасяване на изтеглените от Н. кредити, последната е изразила воля да опрости част от дълга по отношение на своята дъщеря – ответницата П.. Такова изявление тя е направила пред двамата свидетели. Дарственото намерение по отношение на единия солидарен длъжник – ответницата П., изразяващо се в опрощаване дълга на семейството за връщане на заплатената покупна цена не освобождава обаче другия солидарен длъжник – ищеца А.. По отношение на него изрична воля за надаряване няма. Предвид горното съдът е приел, че разликата над 14 100 лева до 24 812.83 лева не е върната. Тази разлика представлява лични средства на С. Н., тя е дарена по изрично изразена от Н. воля на дъщеря и С. П.. Ето защо съдът е приел, че е налице частична трансформация по отношение на посочената част от имота и ответницата П. е придобила (дял съответен на) 10 712.81 /23 721.60 лева. Останалата част от имота е придобита в резултат на съвместен принос и след прекратяването на брака всеки от съпрузите получава равна квота. Така съдът е определил квотите: /23 721.60 – 10 712.81/ :2 или всеки от съпрузите получава по 6 504.39 /23 721.60 ид.ч. от имота. П. се легитимира като собственик на общо 17 217.20 /23 721.60 ид.ч. Касационно обжалване следва да се допусне поради очевидна неправилност на решението – основание по чл.280,ал.2 ГПК, поради вътрешна противоречивост на правните изводи на въззивния съд за момента на придобиването на собствеността на процесния апартамент (че по делото е доказано категорично, че цялата продажна цена е заплатена изцяло със заемни средства и че по-късното опрощаване на задължението за връщане на част от дадената в заем сума по отношение на съпругата, представляващо дарение, представлява трансформация на лични средства в придобиването на процесния апартамент в размер на такава идеална част, която съответства на съотношението на опростената сума към целия размер на продажната цена). Вътрешното противоречие се отнася до извода на съда за момента, в който следва да се преценява какъв е произходът на средствата, с които е придобита собствеността върху процесния апартамент. Този извод е в противоречие с приетото в т.2 от ППВС 5 /1972 г., че моментът на придобиването следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ и по-конкретно, че моментът на придобиване на изграден недвижим имот чрез покупко-продажба, е моментът на сключването на договора за покупко-продажба. Воден от изложеното съдът