Определение № 2614 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4405/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 789/03.07.2023 г. по в. гр. д. № 747/2023 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 584/16.03.2023 г. по гр. д. № 1600/2022 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е бил уважен предявеният от Етажна собственост на ЖП Фондови, [жилищен адрес] срещу И. В. К. отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на избено помещение с площ от 17,74 кв. м., прилежащо към самостоятелен обект с идентификатор [№] в сградата в [населено място], ЖП Фондови, [жилищен адрес]. Със същото решение въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция в частта, с която е прогласен за нищожен нот. акт №152, т. I, рег. 5208, д. 141/2021 г. на нотариус К., рег. № 255 на НК за поправка на нот. акт за дарение на недвижим имот № 53, том 43, д. № 12595/1997 г. на нотариус при РС-Бургас, в който е посочено, че вместо изречението „таванско помещение от 32 куб. м.“ да се чете: „ведно с прилежащото към апартамента избено помещение, състоящо се от 17, 74 кв. м. при граници: изток – изба на Г. М., запад – външен зид, север – външен зид, юг – коридор, и е прекратено производството по делото в тази част“. Въззивният съд е приел, че ищецът е редовно представляван от своя управител Р. М. П. в качеството му на председател на етажната собственост. Няма данни решението му за избор на управител да е било атакувано от някой от етажните собственици, за да се приеме, че не е избран легитимен управител. Прието е, че ищецът има правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като се твърди, че процесното помещение не е индивидуална собственост към апартамента на ответника, а обща част на сградата. Прието е, че при отрицателните установителни искове за собственост в тежест на ответника е да докаже правата си върху спорния имот. Единственото доказателство, което ответникът И. К. представя за установяване собствеността си върху процесното помещение, е нотариален акт от 05.11.2021 г. за поправка на първичния нотариален акт, с който без основание и без никакви документи, установяващи принадлежността на въпросното помещение към апартамента на праводателите на ответника, е сменено съдържанието на нотариалния акт за дарение от 1997 г. и е посочено, че вместо таванско помещение от 32 куб. м., принадлежащо към апартамента на праводателите е избено помещение от 17, 74 кв. м. Този нотариален акт е неверен и не може да легитимира ответника като собственик на въпросното помещение, доколкото от представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че това избено помещение не е прилежащо към апартамента на ответника, а представлява обща част на етажната собственост, която не е променила предназначението му. В подкрепа на извода, че въпросното помещение от 17, 74 кв. м. е било обща част на сградата, принадлежащо на всички етажни собственици, са представените писмени доказателства – договор за отдаване под наем на държавен недвижим имот от 15.02.1962 г., в който е посочено, че под наем се отдава „обща пералня“, протокол-опис от 14.02.1962 г. с подробен опис на наемно помещение, в който изрично се сочи, че наемателят има право да ползва „обща пералня“, както и показанията на разпитания по делото свидетел А., който сочи, че избеното помещение е било отворено през 2003-2004 г. и в него имало голяма мивка и огнище и винаги е било общо. По делото не е било установено по никакъв начин процесното избено помещение да е прилежаща част към жилището на ответника. Представеният протокол с техническо описание за имота на ответника от 03.11.1970 г. сочи, че към имота на 2 ет., състоящ се от 70, 88 кв. м., има налично само таванско помещение от 32 куб. м. и няма избено помещение. Такова таванско помещение е описано и в нотариалния акт за дарение №12592 от 17.11.1997 г., с който праводателите на ответника са му дарили собствения си апартамент на 2 етаж на сградата със застроена площ от 70, 88 кв. м., заедно с принадлежащото към апартамента таванско помещение от 32 куб. м. След като ответникът е придобил от праводателите си апартамент само с таванско помещение, не става ясно как това таванско помещение се е превърнало в избено от 17, 74 кв. м., за да се наложи поправка на нотариалния акт за дарение. Безспорно е, че ответникът е собственик само на таванско помещение, принадлежащо към собствения му апартамент и не е собственик на избено помещение. Приложените документи към нотариалната преписка за поправката на нотариалния акт за дарение не са достатъчни, за да легитимират ответника като собственик и на избено помещение, доколкото праводателите му не са били собственици на такова, а той не е представил доказателства да е придобил избеното помещение на някакво основание. Затова правно ирелевантни за спора за собствеността са доказателствата на чие име е открита партидата за водоснабдяване и какво се сочи в удостоверението за данъчна оценка. Изводите не могат да бъдат променени и от представените пред въззивната инстанция писмени документи - без значение е дали към сградата е изградена допълнителна пристройка, в която се е намирало пералното помещение, нито пък, че към всеки вход е имало по един зимник. Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.03.1990 г. към част от апартаментните в процесната сграда са принадлежали изби, а към друга част – тавански помещения, както е било при апартамента на праводателите на ответника, съгласно приложения протокол – оценка от 03.11.1970 г., в който изрично е описан тавански етаж от 32 куб. м. Прието е, че предмет на поправката на нотариален акт за сделка могат да бъдат всички елементи от съдържанието му, но с тях не трябва да се изменя характера на договора. Непълнотата или грешката могат да бъдат отстранени по пътя на поправката на нотариалния акт. Това обаче са пропуски от такова естество, които не остават никакво съмнение нито по отношение на участващите страни, нито относно предмета на сделката като вещно право. Ако непълнотата или грешката е от такова естество, че се касае за изменение на самата сделка, то ще е налице нищожност на нотариалното удостоверяване. Не може, чрез нотариален акт за поправка на нотариален акт да се променят видът на сделката, страните и условията по нея. Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост, е подадена от ответника И. К., чрез адв.Н. Д.. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. От представените по делото скици и заглавни страници на проекто-сметки било видно, че не е предвидено перално помещение в конструкцията на сградата. Били предвидени колкото жилищни обекта, толкова и зимника, затова нотариусът имал основание да издаде нотариален акт за поправка. Цитираното таванско помещение от 32 куб. м. не можело да се ползва по предназначение, тъй като било част от каратаван. За удовлетворяване на битовите нужди на живущите в сградата била изградена допълнителна постройка, барака, в която се намирали пералните помещения. Ищецът не доказал, че спорното помещение е обща част на етажната собственост, тъй като не били представени съответните документи. Договорът за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 15.02.1962 г. и съпровождащия го протокол-опис, в който мазето било описано като обща пералня, са съставени преди да се продадат отделните обекти в сградата. От тези тях не ставало ясно за кое помещение ставало въпрос – дали в жилищната сграда, или в специално построените бараки отвън. Доказателствата, представени в първата инстанция, не били заверени. Обратно, документите, с които разполагал жалбоподателят, сочели, че той е изключителен собственик на процесната изба. На негово име била открита и партида за водоснабдяване на избата. Неправилно било становището на съда, че възможността за обжалване на решението на ОС на ЕС е преклудирана, тъй като процедурата по свикване на процесното общо събрание, на което е взето решение за водене на настоящото дело, е опорочена, а оттам и решенията били нелегитимни. Бил нарушен чл.16, ал.5 ЗУЕС, което било достатъчно основание за отмяна на взетите решения. В изложението към жалбата се поддържа, че въззивният съд не е изложил собствени ясни, точни и убедителни мотиви и не е обсъдил направените с въззивната жалба възражения. Поддържат се основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса „Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността на имота, който се твърди, че е собственост на ищеца. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 123 от 16.04.2009 г. по гр. д. № 3394/2007 г. на ВКС, III-то г. о., като решаването на спора от ВКС щяло да допринесе за уеднаквяване на съдебната практика и еднаквото и точно прилагане на закона. Ищецът не доказал, че процесното мазе е етажна собственост. Решението било и очевидно неправилно. Ответникът – Етажна собственост на сграда в [населено място], ЖП Фондови, [жилищен адрес] представлявана от управителя Р. М. П., оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество, като излага подробни доводи в подкрепа на становището си. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска. Не са налице обаче сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. На първо място – въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като от неговия прочит не се установяват груби нарушения на закона или на правилата на формалната логика. Зададеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК следва да се свърже с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, според което в производството по отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. В настоящия случай ищец по делото е Етажна собственост на сграда в Б., ЖП Фондови, [жилищен адрес]. Правният интерес от отрицателния установителен иск произтича от твърдението, че спорното помещение е обща част на сградата и това твърдение се доказва както с писмени доказателства – въпросния договор от 15.02.1962 г. и протокол-опис към него, в който се сочи наличието на обща пералня, така и гласни доказателства – показанията на свидетеля А., който сочи, че процесното помещение винаги е било общо на всички етажни собственици и едва през 2004 г. е било завладяно от ответника и неговата майка. Обсъдени в съвкупност, тези две групи доказателства са достатъчни за обосноваване на правния интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като доказват твърдението на ищеца, че спорното помещение е обща част на сградата. Следва да се има предвид и приетото в решение № 280 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1718/2013 г., I г. о., че меродавно за статута на обектите, обособени в подпокривното пространство на жилищен блок, етажната собственост в който е възникнала в резултат на продажби на жилища по реда на НДИ от 1975 г. (отм.), е предназначението, което им е било придадено по волята на едноличния собственик на сградата - държавата, към момента на възникване на етажната собственост. Същото разрешение следва да се приеме и за избено помещение, на което държавата е придала статут на обща част /обща пералня/. Данни, че спорното помещение впоследствие е използвано за други общи нужди на живущите в блока – приготвяне на зимнина, а не за пералня, не променя горните изводи, напротив, доказва статута на помещението като обща част. Липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посоченото решение № 123 от 16.04.2009 г. по гр. д. № 3394/2007 г. на ВКС, III-то г. о. Решението на ВКС е постановено по ревандикационен, а не по отрицателен установителен иск. При ревандикационния иск ищецът носи тежестта да докаже придобивното си основание за спорния имот, докато при отрицателния установителен иск ищецът доказва само правния си интерес, а ответникът доказва придобивното основание. Приетото в това решение, че за да е налице идентичност, следва да се установи пълно съвпадане на местност, граници и площ на имотите, не влиза в конфликт с извода на въззивния съд, че по настоящото дело е установен правният интерес от отрицателния установителен иск. Както бе посочено по-горе, данните по настоящото дело, обсъдени в съвкупност, сочат, че държавата е придала на процесното помещение статут на обща част на сградата. Към изброените по-горе положителни доказателства за този факт – писмени и гласни, следва да се добавят и отрицателните данни, че процесното помещение не е било предмет на покупко-продажба като принадлежност към апартамента на ответника. В оценителния протокол от 03.11.1970 г. към договора за покупко-продажба от 11.01.1971 г. между държавата и праводателите на ответника е описано само принадлежащо към апартамента таванско помещение, но не и избено помещение. Такъв е и предметът на дарението с нотариалния акт от 1997 г., извършен между ответника и неговите праводатели. Нотариалният акт от 2021 г. за поправка не може да подменя предмета на прехвърлителната сделка по основния нотариален акт за дарение от 1997 г., затова съдът не може да го съобрази в настоящия процес. Дори описаното в договорите за продажба по НДИ и дарението от 1997 г. таванско помещение да е част от таван, имащ статут на обща по естеството си част на сградата, това обстоятелство не може да се тълкува в смисъл, че принадлежност към апартамента на ответника е процесното избено помещение, което държавата не е продавала като принадлежност към този апартамент и което тя е предназначила за обща част на сградата. Обстоятелството, че в данъчната оценка и в схемата от кадастралната карта процесното помещение е обозначено като принадлежност към апартамента на ответника, е без правно значение, след като в двете прехвърлителни сделки, от които черпят права ответникът и неговите праводатели това помещение не е описано като принадлежност към този апартамент. Същото се отнася и за обстоятелството, че партидата за водата на това помещение се води на името на ответника. Другите доказателства, на които се позовава жалбоподателят – обяснителна записка за номерация, площ и граници, издадена от „Б.“ О. и два броя обяснителни записки на [община], не могат да бъдат източник на информация за действителния статут и собствеността на процесното помещение. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по въпроса за правния интерес от отрицателния установителен иск и за доказването на този правен интерес има както тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, така и практика на тричленни състави, с която въззивното решение е съобразено. Разглеждането на настоящото дело по същество от ВКС няма да допринесе с нищо за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При този изход на делото на ответника – ЕС на ЖП Фондови, [жилищен адрес] следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 1200 лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,