Определение № 402 от 12.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5300/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.Nо 19649 / 07.07.2014 година на Р. Ц. Д. от [населено място], заявена чрез адв. И. К. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 811 от 29.05.2014 година по гр. възз. д. Nо 871 / 2014 год. на ОС- Варна. С посоченото решение е потвърдено Решение Nо 969 от 28.02.2014 год. по гр.д. Nо 17 302/2014 год. на РС- Варна по отхвърления положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК на следния недвижим имот ПИ с идентификатор 10135.2520.6796, находящ се в [населено място] с.о.“Т.“, м.“Ф. д.“, с площ от 650 кв.м., на основание договор за прехвърляне недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, основание за отмяната му по чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че по въпросите за обвързаността на лица, претендиращи правото на собственост на основание земеделска реституция от констативен нотариален акт по давност, който не е бил предмет на иск за отмяна по чл. 537 ал.2 ГПК, за обвързващата сила на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ спрямо лице, което е придобило имот, с претенции върху същия по реституция, чрез възмездна сделка през 1993 година по договор за издръжка и гледане, но пък прехвърлителя му от своя страна е придобил имота на основание давностно владение, е необходимо произнасянето от ВКС, което би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото. По делото, в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация К. Д. К., Д. Л. Д. и П. Л. Д., чрез адв. С. Л.- АК В., с който отговор мотивирано се оспорват релевираните основания за допускане на касационното обжалване – неотносимост на първия въпрос, предвид разясненията на ТР 3/2011 година и приетото решение, че иск за отмяна на конститутивен нотариален акт е недопустим; мотиви за правилно приложената разпоредба на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, предвид твърденията в исковата молба за периода на осъществено владение / НА 104/69 год. / по време, когато имотът е бил внесен в блок на ТКЗС. Претендират се разноски за касационното производство. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за цената на защитимото вещното право, намира същата за процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси за обвързаността на лица, претендиращи правото на собственост на основание земеделска реституция от констативен нотариален акт по давност, който не е бил предмет на иск за отмяна по чл. 537 ал.2 ГПК, за обвързващата сила на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ спрямо лице, което е придобило имот, с претенции върху същия по реституция, чрез възмездна сделка през 1993 година по договор за издръжка и гледане, но пък прехвърлителя му от своя страна е придобил имота на основание давностно владение, свързани с конкретното произнасяне по делото, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. Въззивната жалба на Р. Д. срещу решението на първата инстанция е ограничена до доводи, че неправилно не е зачетено деривативното придобивно основание, на което претендира правото си на собственост, а именно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА 11/1993 година/ посочен погрешно и като на 15/1993 г./и на неправилното приложение на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ. За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че Р. Д., като приобретател по договора не може да придобие собствеността от лицата – несобственик, тъй като именно по отношение на техните придобити вещни права по давност / НА 104/1969 год. и последвалата съдебна спогодба по гр.д. 974/90 г. на РС-Варна / касаещи спорния земеделски имот, понастоящем ПИ с идентификатор…. 6796 намира приложение разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ. Касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като изводите на съда относно приложението на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ е в унисон със задължителната съдебна практика на ВКС, касаеща приложението на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ и не е налице необходимост от ново уеднаквяване на разрешенията на съдилищата, или разяснения различни от вече дадените по тълкувателен път от ВКС с ТР 10/2012 год. на ОСГК, отчасти т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГК на ВКС. След като праводателите са без права по отношение на спорната собственост, то и по сделката по НА 11/1993 год. не са транслирани вещни права, формално признати с цитирания нотариален акт. Приложението на разпоредбата на чл. 537 ал.2 ГПК, е ясна, не създава никакви затруднения в практиката на съдилищата, а с оглед на разясненията по ТР 3/2012 год. то и самостоятелно оспорване на придобити вещни права е недопустимо. По искането за разноски от страна на ответниците по касация: искането е неправено с писмения отговор на касационната жалба и с оглед на правния резултата- недопускане на касационното обжалване, се явява основателно- арг. чл. 78 ал.3 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК. Претендирната сума от 500 лв. / петстотин лева/ е доказана по размер с представения Договор за правна защита и съдействие [ЕГН]/20.08.2014 година, поради което и следва да се уважи изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и чл. 81 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия