Определение № 60303 от 07.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3221/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на М. К. Д., чрез адв. А. А., против определение № 1902/20.07.2021 г. на Софийски апелативен съд по частно гр.д. № 1888/2021 г. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като твърди допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - апелативният съд не е изискал допълнителни доказателства за заплащаната от Д. издръжка и не е отчел всички предпоставки за освобождаване от внасяне на държавна такса, не е събрал служебно доказателства. Прави още и оплакване за необоснованост („доказателствата не са анализирани правилно“). Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: М. К. Д., чрез адв. А. А., е предявил иск срещу „АВП П§С“, Република Франция, действащо в България чрез клона си „АВП П§С С.А., клон България“ за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от настъпило застрахователно събитие през 2016 г. в размер на 200 000 лв., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Ищецът е направил искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото. Първостепенният Софийски градски съд отхвърлил молбата. Въззивният Софийски апелативен съд, като отменил частично определението на първостепенния Софийски градски съд, освободил М. К. Д. от заплащане на такса в размер над 2000 лв. За да постанови този резултат, първо съдът дал указания на Д. да уточни неясно и непълно изложените от него обстоятелства, като и да представи доказателствата, посочени като приложение към частната въззивна жалба, но липсващи по делото (справка от НАП). След това, при анализ на записаното в декларациите, подадени по чл. 83, ал. 2 ГПК в първа и във въззивна инстанция, удостоверение за раждане на детето С. М. Д. от майка С. Б. на 23.06.2017 г., както и решения на ТЕЛК, съдът приел, че молителят има определена през 2016 г. и 2019 г. 74%, съответно 75% трайна загуба на работоспособност поради заболявания. Получава пенсия в размер на 156 лв. по решение на ТЕЛК и не притежава друго движимо или недвижимо имущество. Съпругата на ищеца е Е. Д., с която са в едно домакинство и тя получава 800 лв. брутно възнаграждение. Д. плаща месечна издръжка от 140 лв. на малолетното дете С., родено от връзката му със С. Б.. Той е едноличен собственик на капитала и управител на 10 търговски дружества: „Блубъри“ ЕООД, [населено място], „Телконс“ ЕООД, [населено място], „Салтекс“ ЕООД, [населено място], „РМГ Транс“ ЕООД, [населено място], „РИВ 2010“ ЕООД, [населено място], „НУЕВАС“ ЕООД, [населено място], „Ноа Ноа“ ЕООД, [населено място], „НИК АЛ 87“ ЕООД, [населено място], „Ем Джи стайл“ЕООД, [населено място], „Диферент пропърти мениджмънт груп“ ЕООД, [населено място]. Съдът приел, че молителят не е доказал твърдението си, че посочените дружества не извършват стопанска дейност. Въпреки дадената възможност за това, страната е представила единствено „уведомително писмо“, че дружествата, управлявани от Д. не извършват стопанска дейност от 2017 г. Съдът посочи, че уведомителното писмо по характера си съставлява свидетелски показания в писмен вид и не може да удостовери твърдението. Съдът е посочил още, че ако действително търговските дружества не упражняват търговска дейност, молителят е бил длъжен да подаде декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч и тогава е можело да представи копия от същите. Съдът е достигнал до заключение, че молителят не е доказал, че единствените му доходи са от пенсия, както твърди. Въпреки това, намерил, че с оглед здравословното му състояние, държавна такса в размер на 8 000 лв. се явява непосилна, поради което го е освободил от задължението да плати ѕ от нея, а именно - 6000 лв. Отказал да го освободи от заплащане на остатъка от 2 000 лв., както и от разноски. М. Д. обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителят и членовете на неговото семейство разполагат с материални възможности, средства и/или имущество, позволяващи заплащането на дължимата държавна такса; следва ли съдът да изисква документи от молителя, при условие, че обстоятелствата, които следва да се доказват с тези документи са публично достъпни в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ; при подадена молба за освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, към която са приложени писмени доказателства за материалното и имущественото състояние на молителя и членовете на неговото семейство, вкл. и декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, следва ли съдът, преди да се произнесе по молбата, да укаже на молителя да представи доказателства за наличието или липсата на задължения за издръжка към извънбрачното си малолетно дете, или може и без да дава такива указания да освободи същия само частично от внасянето на държавна такса, а не и за цялата дължима такса; несъответствие в декларацията по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК основание ли е да се игнорира доказателственото й значение при липсата на други данни по делото за имущественото състояние на лицето, поискало освобождаване от държавна такса и разноски. Жалбоподателят обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа противоречие с определение № 603/25.05.2014 г. по ч.т.д. № 2139/2014 г. по описа на ВКС, II т.о., определение № 274/12.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1842/2015 г. н III г.о., определение № 442/19.12.2013 г. по ч.гр.д. № 7440/2013 г. по описа на ВКС, II г.о. В евентуалност поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Относно въпросът какви са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителят и членовете на неговото семейство разполагат с материални възможности, средства и/или имущество, настоящият състав намира, че той не е разрешен от въззивната инстанция в противоречие със съдебната практика нито са налице основания за нейното изменение, поправяне или осъвременяване. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите към т. 12, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Преценката се прави въз основа на данните относно имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавни такси и заплащане на съдебни разноски.. При тази преценка съдът е задължен да изясни общото имуществено състояние на страната и да го съпостави с пълния размер на дължимата се държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. При проверката за притежаваното от лицето имущество съдът може да извършва справка в публичните регистри по собствена инициатива и без направено от страната искане за това. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Той обаче няма как да посочи какъв е точният размер на месечните доходи на Д., доколкото има данни само за получаваната от него пенсия, към която обаче следва да се прибавят и месечните постъпления от търговската дейност на десетте търговски дружества. Неотносими към постановеното от съда са следните въпроси: следва ли съдът, преди да се произнесе по молбата, да укаже на молителя да представи доказателства за наличието или липсата на задължения за издръжка към малолетно дете, или може и без да дава такива указания да освободи същия само частично от внасянето на държавна такса, а не и за цялата дължима такса; несъответствие в декларацията по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК основание ли е да се игнорира доказателственото й значение при липсата на други данни по делото за имущественото състояние на лицето, поискало освобождаване от държавна такса и разноски. Въззивната инстанция не е игнорирала представените декларации, напротив констатирала е непълнота и неяснота в тази, представена в първа инстанция - в нея не е посочено име на съпругата, нейните доходи, дори няма твърдение, че деклараторът издържа непълнолетни деца. Апелативният съд е дал указания на страната и е взел предвид новодекларираните обстоятелства пред въззивния съд – доход от 800 лв., получаван месечно от съпругата Е. Д. и плащане на месечна издръжка от 140 лв. на роденото на 23.06.2017 г. дете С. от майка С. Б.. Съдът не е искал от молителя да доказва който и да е от декларираните факти, вкл. алиментните задължения към непълнолетното лица, така, както са посочени от декларатора, а само е взел предвид и всички останали данни и известни обстоятелства, имащи отношение към преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК – в цитираната разпоредба данните от декларацията са посочени в т. 2, а съдът следва да вземе предвид и други обстоятелства, оформени в т. 1, т. 3-7. Такива други обстоятелства в случая са публично известните данни за това, че Д. е едноличен собственик на 10 капиталови дружества, а още и техен управител, за което поначало се заплаща и възнаграждение. Не е ясно защо според молителят съдът е трябвало да изисква доказателства за плащаната от него издръжка на детето С., след като съдът е приел, че това е така, както го е декларирал сам Д.. Въпросът следва ли съдът да изисква документи от молителя, при условие, че обстоятелствата, които следва да се доказват с тези документи, са публично достъпни в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, е поставен във връзка с оплакването на Д., че съдът е трябвало сам служебно да извърши справка дали десетте търговски дружества упражняват търговска дейност. Той би имал значение, ако молителят е подал декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за всяко от дружествата и те са били публикувани поне към датата на произнасяне на въззивната инстанция. Подобни твърдения няма, вкл. и в частната касационна жалба. В случая страната дори не е декларирала обстоятелството, че е едноличен собственик и управител на десет търговски дружества, имащи широк спектър на дейност – консултантска и посредническа дейност в областта на застраховането; застрахователно посредничество, вътрешно и външнотърговски сделки, комисионни и консигнационни сделки, консултантски услуги, търговско представителство и посредничество на местни и чуждестранни физически и юридически лица в страната и чужбина, реклама, отдаване на рекламни площи по наем, логистика, извършване на транспорти, спедиционни и складови сделки; международен туризъм; строителство, строително-ремонтна дейност, проектиране, инженерингова и монтажна дейност, пътнически услуги в страната и чужбина; хотелиерство, ресторантьорство, покупка и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, производство и покупко-продажба на всякакъв вид стоки и вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; информационни, програмни, импресарски услуги; замяна и отдаване под наем на недвижими имоти, сделки с интелектуална собственост; продажба на дамска конфекция, производство, изкупуване и търговия със селскостопанска продукция; интернет-клуб; кафе-аперетив; дизайн, експлоатация на спортни съоръжения, фитнес-зали, фризьорски услуги, козметика, създаване на аудио, видео и фотографска продукция с рекламна цел, компютърна обработка, организиране на изложения и събития с рекламна цел, създаване и запазване на графични знаци, както и всяка друга дейност, която не е забранена от закона. При тези данни, здравословното състояние на молителя само по себе си не е обстоятелство, което да изключва извършване на търговска дейност от десетте юридически лица. Следва да се посочи, че при промяна в обстоятелствата, съдът може да измени определението, с което е освободил частично страната от плащане на такси и разноски по делото. В заключение не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът