Определение № 403 от 11.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2560/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „БАТ СОТ” ЕООД, [населено място] срещу определение № 2900 от 15.10.2025 г. по т. д. № 1133/2025г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу решение 134 от 10.03.2025 г. по в. т. д. № 654/2024 г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол с оглед цената на предявените искове. Според него, едва в настоящата инстанция е прието, че се касае не за един иск с цена 25 100 лв. (както са посочили предходните инстанции), а за няколко (седем) обективно съединени частични иска, чиято обща цена е 25 100 лв. Твърди, че, в нарушение на съдопроизводствените правила, нито първоинстанционният, нито въззивният съд му е указал да уточни цената претенциите, с което го е лишил от правото да упражни правата си и поне за един от исковете да посочи цена, отговаряща на изискването по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а касационната инстанция е определила еднаква цена на всеки от исковете в размер на сумата 3 581.71 лв. Ответникът по частната жалба – Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – счита същата за неоснователна по съображения в писмен отговор от 12.11.2025 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „БАТ СОТ” ЕООД, [населено място] касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че в случая не се касае за един частичен иск с цена 25 100 лв., а за седем частични иска, тъй като посочената сума представлява сбор от вземанията по седем договора за възлагане на обществена поръчка за предоставяне на охранителни услуги на седем различни обекта. Посочил е, че доколкото в исковата молба липсват изрични различни твърдения за отделните договори, частичната претенция по всеки един от тях е в еднакъв размер – по 3 585.71 лв. С оглед на това и предвид търговския характер на делото, изведен от търговското качество на една от страните по сделките и презумпцията по чл. 286, ал. 1 ТЗ, е формирал извод, че цената на всеки от предявените обективно съединени частични искове е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер – до 20 000 лв. за търговските дела, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Определението е правилно. Настоящият състав споделя извода за недопустимост на касационното обжалване. Извършената от първия тричленен състав преценка е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Правилно е прието, че в случая се касае за обективно съединяване на искове по търговско дело, поради което предвиденият в закона минимален размер на цената на иска, като условие за допустимост на касационното обжалване по търговски дела (20 000 лв.), трябва да е налице за всяка от претенциите. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че въпросът колко частични иска са предмет на спора (един или повече) не е повдиган в предходните инстанции. Евентуално допуснатото от инстанциите по същество процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на дадени на ищеца указания да уточни исковата молба, не е основание за безусловно признаване допустимостта на подадената от него касационна жалба, нито препятства касационната инстанция да изпълни вмененото й от процесуалния закон задължение за извършване на преценка относно спазване изискванията на чл. 280, ал. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Тази преценка следва да бъде направена въз основа на изложените в исковата молба твърдения и формулирания в нея петитум, както правилно е счел и предходният състав на ВКС. Изцяло следва да бъде споделен и изводът в обжалваното определение за цената на предявените частични искове. Доколкото ищецът е изложил едни и същи твърдения за обосноваване дължимостта на общо претендираната за всичките седем договора сума от 25 100 лв., напълно логично е приетото от първия тричленен състав, че за всеки от договорите е предявена еднаква по размер частична претенция – по 3 585. 71 лв. Следователно, цената на всички частични искове е под установения в закона минимален размер за допустимост на касационния контрол, поради което постановеното по тях въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК