Определение № 151 от 05.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 675/2011 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Обединена българска банка АД, [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 21.12.2010 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на СРС от 04.03.2010 год. по гр.дело № 40702/2009 год. въззивният съд е осъдил ответника-касатор да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 5 780,10 лева-дължима втора вноска за възнаграждение по договор от 10.09.2008 год., както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 243,48 лева и съответните съдебни разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед забраната предвидена в чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба в редакцията след изменението, обнародвано в ДВ, бр.100/21.12.2010 год., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за гражданските дела и до 10 000 лева – за търговските дела. В случая касационната жалба е подадена на 07.03.2011 год., поради което обжалваемостта на въззивното решение следва да се преценява съобразно действуващата след изменението редакция на чл.280, ал.2 ГПК. Видно от данните по делото, предмет на спора са два обективно съединени иска: по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 5 780,10 лева-неизплатена цена по договор за изработка и за сумата 548,59 лева – мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на претендираната главница. Тъй като се касае за търговско дело и цената на всеки един от предявените искове е до 10 000 лева, въззивното решение на СГС не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, поради което съставът на второ отделение на Върховния касационен съд