Определение № 184 от 11.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2737/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Я. Ж. А. срещу Решение № 1434 от 11.06.2018 год. по гр.д.№ 2030/2018 год. на Софийски апелативен съд с което е приета за неоснователна въззивната му жалба срещу Решение от 22.12.2017 год. по гр.д.№ 16328/2015 год. на Софийски градски съд. С това решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявеният от Я. А. срещу „Дженерали застраховане”АД иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение в размер на 30000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.12.2008 год. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК – хипотезата „очевидна неправилност”. Ответникът по касация „Дженерали застраховане”АД не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК. Ищецът е пострадал в резултат на ПТП на 30.12.2008 год. Причинени са му били: счупване на лявото бедро; мозъчно сътресение; травма на гръдния кош и главата. Виновният водач на увреждащия автомобил „Опел” мод. „Вектра” с № е имал редовна застраховка за риска „Гражданска отговорност” при „Дженерали застраховане”АД. Няма спор, а и в исковата молба се сочи, че застрахователното дружество е заплатило извънсъдебно на Я. А. сумата 12000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Споразумението е сключено на 14.02.2011 год. Твърдението по исковата молба на А. е, че е налице ексцес, тъй като здравословното му състояние се е влошило – появили са се оток и некрози на лявата подбедрица, което е в резултат на катастрофата. Както бе посочено по-горе, за новопретърпените неимуществени вреди А. е предявили иск за заплащане на обезщетение в размер на 30000 лв. За установяване на естеството на новите увреждания и наличието на причинна връзка с травмата при ПКТП е назначена медицинска експертиза. В основното заключение е посочено, че липсва пряка причинна връзка между счупването на лявата бедрена кост при ПТП и проявилите се рани в областта на лявата подбедрица – Ахилесовото сухожилие. В допълнителното заключение се сочи, че флеботромбозата, която към 24.11.2010 год. е прекарал А. и която би довела до отока и некрозите в долната част на лявата подбедрица, в равна степен би могла да е резултат от травмата или в резултат на причина извън травмата, но това обстоятелство не може да бъде установено. Първоинстанционният съд въз основа на основното и допълнителното заключения на медицинската експертиза е приел, че не е доказана причинната връзка между травмата при ПТП и проявилите се увреждания на лявата подбедрица. Сезиран с въззивната жалба на ищеца по делото, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт. Въззивната инстанция също се е мотивирала със заключението на медицинската експертиза. Освен това е посочил, че към датата на сключването на споразумението със застрахователя, А. вече е бил прекарал (през 2010 год.) флеботромбоза на лявата вена поплитеа в областта на лявата задколенна ямка на базата на която се е развил постфлебитния синдром, изразяващ се с оток, а по-късно и с рани в областта на лявата подбедрица. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: „Допустимо ли е съдът да приеме, че не е налице причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените увреждания, когато медицинската експертиза е допуснала възможността уврежданията да са в пряка причинно-следствена връзка с травмите от ПТП?”. Бланкетно е посочено и основанието по чл.280 ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице по отношение на посочения въпрос. Преди всичко, въпросът не отговаря на селективните критерии по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Той се свежда до твърдението, че неправилно въззивният съд не е тълкувал в полза на увредения допълнителното експертно заключение, което не дава отговор на въпроса за наличието на причинно-следствена връзка. За пълнота на изложението, следва да бъде взето предвид обстоятелството, че с ТР № 1/2016 от 30.01.2017 год. ОСГТК на ВКС се произнесе за правното значение на постигнато със застрахователя споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда и няма да претендира обезщетение и за в бъдеще. Както правилно е посочил САС, споразумението е сключено след като А. е прекарал флеботромбоза, за която твърди, че е отключила последващите увреждания в лявата подбедрица. Основанието по чл.280 ал.2 ГПК е посочено бланкетно, а и при служебната проверка ВКС не установи нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.