Определение № 524 от 10.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1784/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 213/17.12.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 356/2015, в осъдителните му части, с които са уважени предявените искове за сумите 31.820 евро, 6.135 евро и 2.045 евро за връщане на задатък в двоен размер по чл. 93 ЗЗД. Недоволни от решението са касаторите Л. Е. Г. и С. Т. Г., представлявани от адв. Е. Л. от АК – В., които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и при нарушение на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и разпредели доказателствената тежест във връзка с нововъведените факти, за необходимото съдържание на доклада и настъпването на преклузии, за задължението на въззивния съд при новото разглеждане на делото да съобрази дадените от ВКС указания, както и по материалноправния въпрос за правното значение на изправността на страните по договора, както и за отговорността им при неизпълнение по причина, за която не отговарят, при неговото едностранно разваляне, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Недоволен от решението е и касаторът Е. С. Н., представляван от адв. С. Б. от АК – В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на изменението на иска и за възможността за посочване на нови факти и обстоятелства в случай на връщане на делото от ВКС за отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба, както и по материалноправния въпрос за правното значение на изправността на страните по договора, както и за отговорността им при неизпълнение по причина, за която не отговарят, при неговото едностранно разваляне, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответницата по жалбите С. Ж. Ж., представлявана от адв. С. С. от АК – В., ги оспорва, като счита, че въззивното решение е по същество правилно, постановено е в изпълнение на дадените от ВКС указания, като не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били валидно обвързани с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като е установено, че ищцата като приемател е заплатила на ответниците уговореното в предварителния договор капаро (общо в размер на 20.000 евро, от които 10.910 евро + 5.000 евро = 15.910 евро на Е. Н. и 4.090 на Е. Г.) и двукратно е канила ответниците да представят изисканите от банката във връзка с отпускането на кредит документи (такова задължение ответниците са поели в чл. 11, изр. 2 от предварителния договор и неизпълнението му е доказано с удостоверения от банката, видно от които ищцата е направила необходимите действия, но кредит не е бил отпуснат поради непредставяне на необходимите документи) и ищцата е била в невъзможност да изпълни поетото задължение за изплащане на остатъка от продажната цена. Страните са уговорили краен срок на сключване на окончателен договор – 15.06.2012 г., като с нотариални покани ищцата е отправила предизвестие до ответниците да се явят и да представят необходимите документи, а при неизпълнение е посочила, че ще счита договора за развален поради виновно неизпълнение от страна на ответниците. Съдът е приел, предвид уговорката в чл. 14 от предварителния договор, че при неизправност на продавача, той дължи авансово получената сума, представляваща капаро в двоен размер, поради което искът като основателен е уважен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос за възможността за посочване на нови факти и обстоятелства в случай на връщане на делото от ВКС за отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба и повдигнатият материалноправен въпрос за отговорността на длъжника при неизпълнение по причина, за която не отговаря обуславят изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение