Определение № 763 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 525/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Чаушов, с адрес в [населено място], община Велинград, чрез процесуален представител, срещу определение № 1709/29.11.2023 г. по адм.дело №1125/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлено искането за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на обжалваната т.2 от заповед № 312з - 4240/03.11.2023 г. на директора на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/- Пазарджик, с която жалбоподателят в качеството му на младши инспектор - старши полицай в Участък - Батак към РУ - Пещера при ОДМВР - Пазарджик е отстранен временно от длъжност за срок от два месеца. Частният жалбоподател поддържа в частната жалба, че определението е неправилно, иска отмяната му, спиране на обжалваната част от заповедта, присъждане на направените в настоящето производство разноски. Ответникът по частна жалба - директор на ОДМВР - Пазарджик, чрез процесуален представител, в писмено възражение, иска оставяне на определението в сила. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АС е взел предвид, че с оспорената частично пред него заповед е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор М. Чаушов за дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за които се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение". В мотивите на заповедта е посочено, че предвид заеманата от Чаушов длъжност и предоставения му достъп до информационните масиви на МВР, служебното му положение би попречило за разкриването на обективната истина предвид необходимостта от предстоящо снемане на сведения от служители на МВР и граждани. налице е и възможност за възползване от получаваната служебно информация за възпрепятствяне на събиране на доказателства от дисциплинарно - разследващия орган, поради което и на основание чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР служителят е отстранен временно за срок от два месеца. АС е изложил мотиви, че липсват предпоставки за спиране на предварителното изпълнение, тъй като молителят не е посочил вероятност, нито доказателства за настъпване на каквито и да е било вреди, още по - малко значителни и по - значителни от презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта. Определението е правилно. Съгласно правилото на чл. 211 ЗМВР обжалването на заповедта за временно отстраняване от длъжност, издадена на основание чл. 214, ал. 2 не спира изпълнението й. Нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма разпорежда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл.166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на всички заповеди за отстраняване на длъжност, издадени на основание чл. 214, ал. 2 ЗМВР. В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, които да могат да се противопоставят на защитимия обществен интерес. При всички случаи на отстраняване от длъжност държавният служител е лишен от възнаграждение за полагания труд (чл. 214, ал. 3 ЗМВР) и съответно от осигуровки, което е законодателно решение и незаплащането на възнаграждението и осигуровките е последица от изпълнението на заповедта, а в случай на отмяната й за жалбоподателя ще е налице възможност да претендира обезщетяване на претърпените вреди. Освен това не са налице и нови обстоятелства, за което липсват и твърдения, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Наведените доводи по законосъобразността на заповедта не са от категорията, които следва да бъдат преценявани в производството по чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 АПК Върховният административен съд, пето отделение