Определение № 109 от 16.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3150/2021 г.

ВКСIII гражданско отделение16.02.2022 г.докладчик Маргарита Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 264409/28.06.2021 г. подадена от Агенция по заетостта - гр. София, представлявана от юрисконсулт Д. Г., против въззивно решение № 260136/25.05.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 132/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3150/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение. ОСЪЖДА Агенция по заетостта – гр. София, БУЛСТАТ: 121604974, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на „Плати“ ЕООД, ЕИК: 205315977, разноски за тази инстанция в размер на сумата 600 лв. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 264409/28.06.2021 г. подадена от Агенция по заетостта - гр. София, представлявана от юрисконсулт Д. Г., против въззивно решение № 260136/25.05.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 132/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е обезсилено като недопустимо решение № 260027/25.01.2021 г. по гр. д. № 1596/2020 г. на Районен съд – Враца и производството по делото е прекратено. С първоинстанционното решение е признато за установено, на основание чл.422, ал, 1, във вр. с 415, ал. 3 ГПК, че „Плати“ ЕООД дължи на касатора сумата 4 835.70 лв., представляваща недопустим разход по договор № 03-ХУ-05-05-2414#6/19.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2020 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В писмен отговор ответната страна по жалбата – „Плати“ ЕООД, представлявана от адв. Л. В. и адв. Е. М., поддържа становище за недопустимост на касационната жалба като сочи, че цената на иска е под законоустановения минимум от 5 000 лв., а в условия на евентуалност, че липсват предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК касационната жалба е процесуално недопустима за разглеждане и производството по делото следва да се прекрати. Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 3 ГПК с посочена от ищеца цена - 4 835.70 лева. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска за парични вземания е търсената сума. Този размер на цената на иска, определен още при предявяването му, предопределя недопустимостта на касационното обжалване. С нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК са изключени от касационен контрол решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., поради което жалбата следва да се остави без разглеждане. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

8