Определение № 5299 от 19.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4605/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК. Делото е образувано по иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД на малолетната К. М. М., действаща чрез своята майка и законен представител С. В. М.. Претендирано е обезщетение от ответната Детска градина № 200 „Цветен рай“ /ДГ „Цветен рай“/ за неимуществени вреди в размер на сумата 30 000 лева, причинени вследствие настъпил в предучилищното заведение инцидент на 21.12.2021 год., вследствие на който ищцата била неволно бутната от друго дете и това довело до фрактура в лакътната става на лявата ѝ ръка. Обезщетението е поискано ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и със сумата 430 лева имуществени вреди. Разгледалите спора съдебни инстанции са приели за безспорно между страните, че инцидентът е настъпил на територията на детското заведение при провеждане на Коледно тържество на децата от група „Влакче“, по време на което присъствали около 18-19 деца. В момента на настъпване на увреждането децата са били надзиравани от служители на ответната ДГ „Цветен рай“ - учителката Т. К. и помощник-възпитателят М. П.. В момента на падането на ищцата децата се намирали в занималнята и си играели, като учителката К. била ангажирана със снимане на едно от тях с коледния му подарък, поради което не възприела конкретния механизъм на настъпване на увреждането в близост до нея, а помощник-възпитателят П. не била в помещението, тъй като съпровождала друго от децата до неговото шкафче. Основният спор между страните е концентриран върху дължимата грижа по смисъла на чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО, съгласно която разпоредба служителите в заведенията за предучилищно образование имат задължение да опазват живота и здравето на децата по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията. В решението от 09.01.2023 год. по гр. д. № 4935/2022 год. на Софийския градски съд е посочено, че при липсата на други правила, които да детайлизират това задължение, същото следва да се приеме за общо такова, изискващо грижи, внимание и адекватност на учителите и останалия персонал при всяка конкретна ситуация и в границите на разумното, възможностите на задълженото лице и добрите практики. В разглеждания случай, при липсата на доказателства и твърдения за това между децата да е възникнала конфликта ситуация, която да засили вниманието на възпитателите, не може да се очаква от тях да противодействат на едно случайно падане, причинено от неволно бутане от друго танцуващо дете. Очевидно децата не могат да бъдат заставени да стоят мирно на едно място, така че да се изключи всякакъв риск от бутване, спъване и падане, поради което предотвратяването на процесния внезапен и случаен инцидент е било извън възможностите на персонала. Този извод е посочено, че изключва елемента „противоправно бездействие“ от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което и първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите като неоснователни и недоказани. Въззивният съд – Софийски апелативен съд, с решение № 644 от 30.05.2024 год. по въззивно гр. д. № 1175/2023 год. е обосновал противоположен извод. Приел е, че създадената организация във връзка с провеждане на Коледното тържество не е била съобразена с осигуряването на възможност за учителя и помощник-възпитателя реално и ефективно да упражняват контрол върху поведението на децата и съответно да могат да предотвратят настъпването на инциденти като процесния. Това следвало от обстоятелството, че към момента на инцидента учителят е бил зает със снимането на дете, като поради това не е могъл да наблюдава, съответно контролира играта на другите деца /въртенето им/ в близост до него. Помощникът, от друга страна, също не възприел лично инцидента, тъй като съпровождал друго от децата да остави подаръка си в съседно помещение. Тези данни според въззивния съдебен състав свидетелстват за противоправно бездействие от страна на педагогическите специалисти като основание за ангажиране обективната отговорност на техния работодател – възпитателите са могли обективно да предвидят, че липсата на непосредствен надзор върху децата, макар и за непродължителен период от време, създава рискове за тяхното здраве и телесна неприкосновеност. След обсъждане на доказателствата относно естеството и характера на претърпените болки и страдания от ищцата, искът ѝ е уважен до размер на сумите 20 000 лева за неимуществените вреди и 440 за имуществените. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му отхвърлителна част. Ответната ДГ „Цветен рай“, представлявана от директора, чрез пълномощник адв. Н. И.-А., оспорва решението в осъдителната му част по съображения за неправилност и необоснованост на констатацията за установено противоправно бездействие от страна на възпитателите. В условията на евентуалност възразява срещу размера на присъденото обезщетение, което счита за прекомерно и освен това несъобразено с конкретните обстоятелства – позовава се на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на негативните последици от претърпяната около половин година след процесния инцидент травма и на другата ръка на ищцата; съответно неразграничаване на претърпените болки и страдания от всяко от двете увреждания, така че да се определи правилно обемът на отговорността на ответника. Оспорва и претенцията за имуществени вреди по съображения, че на практика същите не били настъпили в патримониума на ответницата, а в този на нейните родители. В изложение към жалбата са поставени многобройни въпроси при доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и по ал. 2, предл. 3-то на същата разпоредба - очевидна неправилност. В писмен отговор ищцата К. М. М., чрез адв. Ем. П., оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице сочените основания за допускане на касационния контрол, а по същество – изразява становище за нейната неоснователност. След преценка настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира следното: Касационната жалба е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, в съответствие с изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и с приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК. Същата е и процесуално допустима в частта на въззивното решение, с която съдът е разгледал иска за неимуществени вреди, но следва да се остави без разглеждане, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК, досежно претенцията за имуществени вреди, чиято цена /440 лева/ е под законоустановения праг за касационно обжалване по граждански дела. В частта, с която Софийският апелативен съд се е произнесъл по иска за неимуществени вреди, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие със сочената практика на ВКС във връзка със съображенията на касатора по уточнените и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, правни въпроси относно предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност в хипотезата на противоправно бездействие, съдържанието и обема на дължимата грижа по смисъла на чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО, задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения относно второто счупване и значението му при определяне размера на обезщетението. С оглед изхода на производството касаторът следва да внесе дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.