Определение № 5173 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4554/2025 г.

Образувано е по частна жалба на М. М. И. от гр.Варна, чрез процесуален представител адв. К.Димитров, срещу определение № 925 от 29.01.2025 г., постановено по адм. дело № 2845/2024 г. по описа на Административен съд – Варна /АС-Варна/, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Протокол от 11.11.2024 г. с резултатите от проведения конкурс за длъжността Директор на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при община Варна, обявен със заповед № 3214/20.09.2024 г. на Кмета на община Варна, и производството по делото е прекратено. В жалбата са изложени съображения, че оспореното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото на АС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответната страна - Кметът на община Варна, не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок (съобщение за постановяване на оспорения акт е връчено на 11.02.2025 г., а частната жалба е постъпила на 18.02.2025 г.), от надлежна страна, имаща право и интерес от търсената съдебна защита, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество,частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първостепенния съд е "Решение по Протокол от 11.11.2024 г. с резултатите от проведения конкурс за длъжността Директор на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при община Варна, обявен със заповед № 3214/20.09.2024 г. на Кмета на община Варна“. От данните по делото се установява, че със заповед № 3214/20.09.2024 г. на Кмета на община Варна, на основание чл. 90 и чл. 91 от Кодекса на труда (КТ) е обявен конкурс за заемане на длъжността "директор" на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при община Варна. Назначената, със заповед № 3725 от 24.10.2024 г. на кмета на община Варна, комисия е провела конкурсната процедура, като с Протокол № 5 от 11.11.2024 г. са обявени окончателните резултатите /класирането/ от проведения конкурс и на основание чл.96, ал.1 от КТ комисията е предложила на кмета на община Варна да назначи на длъжността Директор на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при община Варна, класираният на първо място кандидат – Д. Б. А.. От посочения протокол е видно, че жалбоподателя М. М. И. е класиран на трето място. По делото е установено, че резултатите от проведения конкурс са съобщени чрез изпращане на уведомителни писма и не е издавана заповед за класиране на участниците в конкурса или за назначаване на класирания на първо място кандидат. При така установените релевантни за спора факти, първоинстанционният съд е посочил, че всички актове, издавани в хода на процедурата по обявяване и провеждане на конкурса са елементи от фактическия състав на конкурса като юридически факт за възникване на трудово правоотношение между работодателя и класираното от комисията на първо място лице. Ето защо при сключване на трудов договор кметът има качеството на работодател, а не действа като административен орган, в изпълнение на делегирани му със закон властнически правомощия и оттук - не се създава правоотношение на власт и подчинение, защото възникналото трудово правоотношение е между равнопоставени правни субекти. Приел е, че след като конкурсът учредява този вид правоотношение, то постановените във връзка с провеждането му актове обективират правни действия на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, но не и едностранни волеизявления на административен орган при осъществяване дейност на изпълнителната власт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което и оспореният протокол не представлява подлежащ на съдебен контрол административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Формирайки този извод, решаващият съд, на основание чл.159, т.1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Уредената в КТ процедура по обявяване, допускане и провеждането на конкурси, представлява сложен фактически състав, като след изчерпването му възниква трудово правоотношение с кандидата, класиран на първо място. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че постановените във връзка с провеждането на конкурса по КТ актове обективират правни действия на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, но не и едностранни волеизявления на административен орган при осъществяване дейност на изпълнителната власт по смисъла на чл. 21 АПК, в т.ч. и по чл.21, ал.3 от АПК, каквото твърдение излага жалбоподателя в частната жалба. Всички фактически и правни действия на работодателя са насочени към възникване на трудово правоотношение, като правна връзка между равнопоставени субекти, а не към издаване на индивидуален административен акт, поради което не могат да бъдат атакувани с твърдения за нарушена административна процедура по провеждане на конкурса. Липсва разпореждане на административен орган в изпълнение на делегирани му със закона властнически правомощия, респ. не се създава правоотношение на власт и подчинение, при което да се засягат права или законни интереси на отделни лица, включително и на жалбоподателя. При условие, че не съставляват индивидуални административни актове, действията на кмета на община Варна, още по-малко на помощния му орган - комисията за провеждане на конкурса, не могат да бъдат атакувани с твърдения за допуснати закононарушения. Наличието на годен за оспорване административен акт е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съда следи служебно. При установените по делото обстоятелства спорът между страните е гражданскоправен, между тях не съществува административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране, поради което процесуално законосъобразно е било прието от решаващият съд, че жалбата е недопустима. С оглед изложеното, постановеното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,