Определение № 147 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 929/20.05.2021 г. по гр.д. № 878/2021 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 260450/12.02.2021 г. по гр.д. № 9002/2020 г. на Варненски районен съд, е признал за установено, че ищецът К. С. Т. не дължи на ответника „Електроразпределение Север“ АД сумата 5 401.93 лв. по фактура № [ЕГН]/27.05.2020 г., начислена след корекция на сметка, за доставената ел.енергия в периода 16.02.2017 г. – 15.04.2020 г. за обект в [населено място], [улица], с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. Решението се обжалва от „Електроразпределение Север“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (обща и допълнителна) по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на факт, на който страните не са се позовали, а той не е в съдържанието на доклада по делото или в дадени указания от въззивния съд за необходимостта да бъде доказан? 2. Обвързан ли е съдът от материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ в дейността си по установяване на релевантен за делото факт, засвидетелстван чрез съставянето на документа? и 3. Допустимо ли е чрез косвени доказателства да се проведе успешно доказване на релевантен по делото факт? Касаторът твърди, че въпросите са включени в предмета на обжалване, а въззивният съд ги е решил в противоречие с казуалната и нормативната практика на Върховния касационен съд, а също така да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение – на диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК), на чл. 179 ГПК и на чл. 236, ал. 2 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация К. С. Т. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет. Решението е въззивно, по иск на потребител с цена над 5 000 лв., а се прилага ниският праг за обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (арг. чл. 113, изр. 2 ГПК). Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът по уважения иск. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а решението следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по първите два повдигнати въпроса, макар и след тяхното уточняване и конкретизиране, така както допуска т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Съображения: Въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на ел.енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ), доставяна в обекта в [населено място], присъединен към обслужваната от ответника електроразпределителна мрежа. Приел е, че отношенията между страните се регулират от Закона за енергетиката, договора и приложимите публично известни общи условия (ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.) Посочил е, че съгласно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, когато се установят измерени количества ел.енергия в невизуализираните регистри на средството за търговско измерване (СТИ), операторът на съответната мрежа начислява измереното количество ел.енергия след момента на монтираното за обекта СТИ. Съгласно чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ, тогава преизчисляването на дължимите от клиента суми се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съгласно ПИКЕЕ, правомощието да извърши преизчислението в тези хипотези принадлежи на съответния оператор на разпределителната мрежа. Така очертавайки приложената правна рамка, въззивният съд е приел, че правният интерес от предявения отрицателен установителен иск ищецът е обосновал с издадената фактура № [ЕГН]/27.05.2020 г., с която исковата сума му е начислена от ответника като дължима след извършена корекция (преизчисляване) на сметки поради установена разлика в действително доставената ел.енергия в периода 16.02.2017 г. – 15.04.2020 г. за обекта в [населено място], [улица], с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. Въззивният съд е посочил, че корекцията (преизчисляването) ответникът е извършил при действието на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г., в качеството на оператор на обслужваната електроразпределителна мрежа, към която ищецът е присъединен и според данни в невизуализирания регистър на СТИ, монтирано за обекта. Въззивният съд е приел, че по така предявения отрицателен установителен иск ответникът следва да установи съществуването на вземането по издадената от него фактура, т.е. да докаже, че в обекта е доставено количеството ел.енергия, отчетено в невизуализирания регистър (1.8.0.), а не отчетеното във визуализираните регистри на СТИ (1.8.1. и 1.8.2.). Прилагайки опитно правило, въззивният съд е намерил, че в тежест на ответника е да докаже, че в момента, в който СТИ е било монтирано (на 15.02.2017 г.), сборът от данните във визуализираните регистри (за дневна и нощна тарифа) е равен на данните в невизуализирания регистър на СТИ. Заключил е, че релевантният факт е недоказан, а отрицателният установителен иск - основателен. Мотивирал се е с това, че констативният протокол за монтаж от 15.02.2017 г. засвидетелства само данни от визуализираните регистри (1.8.1 и 1.8.2), но не и от невизуализирания регистър (1.8.0.) на СТИ. В решението са описани, но няма мотиви за доказателствената сила и значение на приетите по делото и неоспорени протоколи: 1) от 07.12.2016 г., съставен от „ЕЛЛАБ България“ ООД (лаборатория, оторизирана по Закона за измерванията) в свидетелство на извършената проверка преди монтирането на СТИ на обекта и съответствието му с техническите и метрологични изисквания за годност и 2) от 20.05.2020 г., съставен от Българският институт по метрология в свидетелство на извършената проверка след демонтирането на СТИ от обекта, за външната софтуерна намеса в тарифната схема, причинила разлика в отчетеното количество ел.енергия по визуализираните и по невизуализирания регистър на СТЕ и за годността да я измерва точно. При тези мотиви на въззивния съд първите два повдигнати въпроса, конкретизирани и уточнени, обуславят решението. При привеждането им в съответствие със задължителните указания по т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, въпросите се свеждат до следните: 1. Длъжен ли е ответникът да докаже техническата и метрологична годност на средството за търговско измерване, монтирано за обекта, по всеки предявен иск от „битов клиент“ по смисъла на чл. 1, т. 2а ДР ЗЕ срещу оператор на електроразпределителната мрежа за недължимост на вземания за преизчислени сметки поради измерените количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ при действието на ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.)? и 2. Каква е доказателствената сила и значение на приетите по делото протоколи за техническа и метрологична годност, съставени от оторизираните лаборатории по Закона за измерванията и от Българския институт по метрология, преди и след монтирането на СТИ за обекта? Въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Налице са общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Третият въпрос не обуславя обжалваното решение, тъй като въззивният съд не е обсъждал значението на другите установени по делото косвени факти от значение за възникването на вземането по издадената фактура, а с това – и за качеството на ответника на кредитор по него. При тези мотиви, съдът