Определение № 466 от 11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2110/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Хлебозавод Велико Търново”АД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Б. М. против определение № 194/17.09.2020г. по ч.т.д. № 271/2020г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 237/29.05.2020г. по т.д. № 102/2020г. по описа на ОС-Габрово, с което е спряно производството по делото на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Частният касатор излага оплаквания, че в производството по чл.694 ТЗ, което е било спряно до приключване на производството по чл.135 ЗЗД, възраженията, които е направил синдикът на „Велттед инвест”ООД /н/ и третото лице помагач „ОББ”АД са за нищожност на споразуменията, от които черпи права „Хлебозавод Велико Търново”АД /в несъстоятелност/ и нито едно от тях не зависи от резултата по иска с правно осн. чл.135 ЗЗД. Счита, че производството по иска с правно осн.чл.694 ТЗ е преюдициално за това по чл.135 ЗЗД. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ОС-Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия. Постъпил е писмен отговор от третото лице помагач на ответника „Велттед инвест”ООД /н/ - „ОББ”АД, в който се оспорва основателността на частната касационна жалба. Ответниците по частната касационна жалба „Велттед инвест”ООД /н/ и синдикът на същото В. Г. не са подали писмен отговор. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ изхода на делото правен въпрос, а именно: „Намират ли се във връзка на преюдициалност производството по иск за установяване на вземане по реда на чл.694 ТЗ и производството по предявен от конкурентен кредитор или синдик отменителен иск с правно осн. чл.135 ЗЗД и ако такава връзка е налице, то кое производство следва да бъде спряно при условията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК? По отношение на допълнителния критерий за селектиране на частната касационна жалба частният касатор посочва, че обжалваното определение е постановено по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, на осн.чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С атакуваното определение въззивният съд е приел, че производството по т.д. № 102/2019г. на ГОС се развива по предявен от кредитора „Хлебозавод Велико Търново”АД /н/ иск с правно осн. чл.694 ТЗ за установяване, че съществуват вземания на ищеца спрямо несъстоятелния длъжник „Велттед инвест”ООД /н/ за заплащане на извършени в нает имот подобрения и за неустойка за неизпълнение на договорно задължение въз основа на договори за наем от 16.01.2012г. и последващ от 04.01.2016г. и две споразумения относно посочените вземания от 04.09.2017г., коита са сключени между частния касатор и „Велттед инвест”ООД /н/. Същите вземания са били предявени в производството по несъстоятелност на „Велттед инвест”ООД /н/, но не са били приети и възражението на „Хлебозавод Велико Търново”АД /н/ по чл.690 ТЗ е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността. По делото на ГОС като третото лице помагач на страната на ответника е било конституирано „ОББ”АД. Съответно констатирано е било, че производството по т.д. № 91/2019г. на ГОС е било образувано по иск с правно осн. чл.135 ЗЗД, предявен от „ОББ”АД срещу „Велттед инвест”ООД /н/ и „Хлебозавод Велико Търново”АД /н/, при конституиране като съищец на синдика на „Велттед инвест”ООД /н/ за признаване за относително недействителни по отношение на кредиторите на „Велттед инвест”ООД /н/ на двете споразумения от 09.04.20197г., сключени във връзка с договор за наем от 04.01.2016г. Въззивният съд е намерил, че е налице връзка на преюдициалност между двете производства, тъй като предприемането на действия от страна на кредиторите на несъстоятелността на „Велттед инвест”ООД /н/ за обявяване за недействителни по отношение на всички кредитори на процесните споразумения има значение за съществуването или не на вземанията въз основа на тези споразумения в полза на частния касатор по отношение на несъстоятелния длъжник. След преценка на доводите на частния касатор в частната жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Поставеният правен въпрос е хипотетичен. Както е прието в съобразителната част на т.1 от ТР № 1/09.07.2019г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС и в ТР № 2/19.11.2014г. по тълк.д. № 2/2014г. на ОСГТК на ВКС основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Следователно преценката относно преюдициалността винаги е конкретна. Предпоставена е не само от характера на защитаваните в двата процеса субективни права, но и от конкретните наведени от страните правопораждащи, респ. правоизключващи, правоотлагащи, правоунищожаващи ги факти. Ето защо правният въпрос е свързан с обсъждане на конкретно изложени в двете производства твърдения относно спорните права. Както сам прави оплакване частният кастор в частната жалба, възраженията, които са били наведени в производството по чл.694 ТЗ и които ще са предмет на проверка от решаващият съд не съвпадат с предмета на иска по чл.135 ЗЗД. Следователно за да се отговори на въпроса дали в конкретната хипотеза е налице връзка на преюдициалност, не може да се изходи принципно само от естеството на спорните права по иск с правно осн.чл.694 ТЗ и по иск с правно осн. чл.135 ЗЗД, но трябва и да се обсъдят доводите на страните, т.е. да се извърши проверка на правилността на обжалваното въззивно определение. Освен това начинът, по който е формулиран правният въпрос, не отговаря напълно на конкретните спорни правоотношения. Той не разкрива спецификата им, че касаят искови производства, съпътстващи производството по несъстоятелност на един длъжник, които производства се развиват между едни и същи страни и решенията и по двата иска имат по силата на закона – чл.694, ал.8 ТЗ и чл.649, ал.5 вр. ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД, едно и също действие спрямо едни и същи субекти: всички кредитори на несъстоятелността, длъжника и синдика. С Определение № 141/21.03.2008г. по т.д. № 2026/2017г. на I т.о. и Решение № 15/01.03.2010г. по т.д. № 535/2009г. на ВКС, I т.о. е прието, че силата на пресъдено нещо относно съществуването и вида на приетите вземания в производството по несъстоятелност се постига едва с произнасяне на съда по иск с правно осн. чл.694 ТЗ, респ. по чл.649 ТЗ /към които спада и отменителният иск по чл.135 ЗЗД/. Следователно с оглед действието на решенията по двата иска е недопустимо предявено от кредитор на несъстоятелността вземане да съществува спрямо всички кредитори, длъжника и синдика /като установено по иск с правно осн.чл.694 ТЗ/ и едновременно с това да не съществува, тъй като правното основание, на което е възникнало, е било обявено за недействително по отношение на същите тези кредитори като увреждащо ги /по отменителен иск по чл.649, ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД/. До който резултат е възможно да се стигне, ако не бъде приложена разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. За да се реши проблемът кое производство подлежи на спиране, следва да се има и предвид, че с решението по иска с правно осн. чл.694 ТЗ ще бъде решен въпросът дали съществува въобще спорното вземане на кредитора, като ответникът може да навежда всички възражения срещу основанието, пораждащо това вземане. Съответно решението по иска с правно осн.чл.649, ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД има значение за действителността на същото това основание. Освен това правото да се иска обявяване за относително недействително на увреждащо кредиторите на несъстоятеността правно действие на длъжника е потестативно и може да се упражни само с конститутивен иск по чл.649 ТЗ, но не и с възражение в производство по чл.694 ТЗ. Следователно дори и ответникът по положителен установителен иск с правно осн. чл.694 ТЗ да е направил възражение за относителна недействителност на основанието, въз основа на което ищецът претендира, че е възникнало вземането му, то може да бъде взето предвид от решаващият съд, само ако в отделно производство е бил уважен иск по чл.649 ТЗ. Поради неизпълнение на изискванията по отношение на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на АС-Велико Търново. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд